Articles - Thumbnails

Това пикантно растение е известно в Кавказ, Централна Азия, Сибир, балтийските държави и в почти всички европейски страни.

Другото му име е риган, а в научния свят той е известен като Origanum majorana.

 


Едногодишно или двугодишно тревисто растение от сем. Устоцветни със силно разклонено стъбло, високо до 50 см, с обратно яйцевидни целокрайни листа и бели или розови цветове. Цъфти през юни – август.

Родина на майораната е Северна Африка, но е разпространена и използвана още от древността в Гърция, откъдето е пренесена в много азиатски и европейски страни, където се култивира като билка и подправка.

Стръковете съдържат до 3,5% етерично масло, танини, 139 мг% рутин, до 45 мг% вит. С и В1, каротин, смолисти вещества.

Лечебни свойства: В народната медицина водни извлеци от стръкове под формата на настойка и чай се препоръчват при гастрит, стомашни спазми, бронхиална астма, хроничен бронхит, алергична хрема, при неврастения и различни депресивни състояния. Компреси или бани с настойка се използват местно за лечение на кожни сърбежи, копривна треска и невродермит. Прилагат се прецедени водни извлеци в съотношение 10:150. Дневната доза е 150 куб. см, разпределена на 2–3 приема преди хранене.

 


В кулинарията майораната се използва най-често в комбинация с лук, чесън и черен пипер в зеленчукови супи и ястия, ястия с картофи и варива, като подправка за плънки на пици и тлъсти птици, пастети, сосове и др.

Поради консервиращото действие на фенолите и етеричното ú масло намира приложение и в колбасарството. Голяма част от немските колбаси задължително се подправят с нея.

За да не изгуби майорана пикантния си вкус, съхранявайте в плътно затворени буркани, без да се смесвате с други подправки. Бурканите се държат на тъмно сухо място.

При термична обработка тази подправка губи характерния си аромат, тъй като се изпаряват етеричните й масла. Поради тази причина сухата майорана трябва да добавя в ястието съвсем малко преди то да бъде напълно готово.