Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 04 Април 2024

Посещения: 34

НА ПОЛЕТО

Засетият през март слънчоглед трябва вече да пониква. Щом се очертаят редовете пристъпете към окопаването му. Това ще съдейства за затоплянето на почвата, запазването на влагата и унищожаването на рано никнещите плевели. Основната зърнено-фуражна култура, царевицата, се засява през април. Еднакво вредно е както закъсняването, така и избързването. При по-ранна сеитба, ако не всичките то поне много семена може да загният и посевите да останат редки. Късните посеви пък са по-уязвими от нападенията на хоботници и други неприятели. Имайте предвид, че времето за сеитба е късо, заслужава си да мерите с термометър почвената температура. Фасулът се засява когато се засява и царевицата. Стара практика е посевите за задоволяване на собствените потребности да бъдат смесени. По-висок добив може да се очаква от самостоятелните посеви. До сеитбата му обикновено се налагат две култивирания на почвата. Култивирането се съчетава с брануване, за което култиваторът и браната се свързват в един агрегат. Последното култивиране се извършва на дълбочината на сеитбата и непосредствено преди нея. През втората половина на месеца в Южна България настъпва времето за засяване на памука и фъстъците. Различни вредители застрашават посевите. През април може да се очаква началото на пролетната миграция на вредната житна дървеница, началото на масовата поява на житните пиявици, раздвижване и разселване на гъсениците на житната листозавивачка, базично гниене, брашнеста мана, ран листен пригор, сив царевичен хоботник, малък и голям люцернов хоботник, люцернов листояд, 24-точкова калинка, колорадски бръмбър и др.
В ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Засаждането на открито на ранните зеленчуци може да започне. Засаждат се ранните домати, ранният пипер, патладжана и др. Благоприятните условия обикновено възникват през втората половина на месеца, най-напред в Южна България и постепенно и на север от Балкана. Трябва да се следи краткосрочната метеорологична прогноза и температурата на почвата да се е повишила над 10-12 градуса. До този момент тя трябва да е обработена и напълно подготвена според изискванията на културата и начина на засаждане. Това трябва да е първа грижа в първите дни на април. В Северна България, а и в някои по-високи полета, в първата половина на април трябва да се засаждат доматите в полиетиленовите оранжерии с единично покритие. Съобразно условията може да се изграждат и тунели и така оранжериите стават с двойно покритие. От средата на месеца на повечето места тунелите стават ненужни. Ежедневно се следи температурният режим в полиетиленовите оранжерии, заети с домати. На засадените през март домати трябва да се осигурява температура от 20-25 градуса, а на новозасадените – не по-висока от 18-20 през първите 3-6 дни. По-рано засадените домати започват да цъфтят и 30-35 градуса топлина, напълно възможна под полиетиленовото платно през слънчевите априлски дни, силно потиска цъфтежа. Регулирайте чрез проветряване и своевременно затваряне на оранжерията. В края на месеца възникват условия за засаждане на разсада от краставици и готварски тиквички на открито в Южна България. По това време е възможно и да се засяват семената направо на определеното място (безразсъдно производство). Дините и пъпешите, отглеждани без предварително производство на разсад се засяват през втората половина на месеца в Южна България. Стопаните от Северна България е по-добре да изчакат началото на следващия. За сеитбата на градинския фасул благоприятното време настъпва през първата половина на месеца в Южна България, а на север от Балкана след 15-ти април. Градинският грах трябва да се окопае щом растенията достигнат 6-8 см височина и още веднъж 10-12 дни по-късно. Зелето и карфиолът трябва да се окопаят още в началото на месеца или десетина дни след разсаждането. Пролетните посеви моркови, навреме засети и при нормални условия, вече са поникнали и трябва да се проредят, така че между растенията да има 1-2 см разстояние. Сеитбата на разсада за целина трябва да приключи докъм 10-ти април. Температурата на почвата да е не по-ниска от 10 градуса. За затоплянето й с успех може да се използва полиетиленово платно. Лукът от арпаджик се окопава плитко през месеца, когато растенията са достигнали 10 см височина. В края на април е възможна появата на луковата муха. Борбата се води по време на летежа с подходящи препарати.

В ОВОЩНАТА ГРАДИНА

Ако резитбата по някаква причина не е завършила през март, трябва да приключи още в първите дни на април. Времето бързо се затопля, сокодвижението се активизира и да се изрязват клони, предимно към върховете на които са се насочили резервните хранителни вещества, ще означава загуба за растението. Пролетното засаждане на дръвчета трябва да приключи колкото е възможно по-рано, ако искате да се радвате на успешно прихващане. През април въздухът се затопля бързо, докато почвата на дълбочината на корените остава сравнително студена и корените не са в състояние да отговорят на интензивното развитие на надземната част. Затова и младите фиданки често загиват. Настъпва времето за присаждане по метода на калем под кора. Ето как се постъпва:

Присаждане под кора

Присаждане под кора
Почвата в овощните градини се обработва плитко (до 10 см) на един-два пъти през месеца, за да бъдат унищожени бързо никнещите плевели и за разрушаване на евентуално образувалата се почвена кора. Единично отглежданите дръвчета също трябва да бъдат окопани в околостъблен кръг с радиус малко по-голям от радиуса на короната. С това окопаване се оформя и околостъблен венец. Така освен че се унищожава плевелната растителност, се оформя и чаша, която събира повече дъждовна вода. В ягодовите насаждения междуредията следва да се прекопаят плитко – до 7-8 см в средата и до 4-5 см край редовете. Скоро ще се появят и зрелите плодове и добрият стопанин няма да пропусне да си осигури нещо за постеля под тях – 40 кг суха свежа слама или талаш стигат за 100 кв. метра. В малиновите насаждения, където резитбата е извършена през лятото на миналата година, сега остава само да се съкратят запазените леторасти с около 20-30 см. Ако не е извършена резитба, сега следва да се премахнат всички стари плододавали леторасти, както и слабите и появилите се в междуредията. Потегнете и опорната конструкция и прекопайте плитко междуредията. През месеца се налагат и пръскания срещу някои болести и неприятели. По често има нужда от борба със струпясването по ябълката и крушата, брашнеста мана по ябълката, червените листни петна по сливата, сачмянка по костилковите и др. Възможно е някъде да се наложи и борба с щитоносни въшки, акари или други неприятели. Към пръскане трябва да се прибягва само в случай на плътност на неприятеля, надхвърляща прага на икономическата вредност. Инсектициди не трябва да се употребяват и по време на цъфтежа, за да се избегне отравянето на пчели. С калем от желания сорт От няколкото начина за присаждане на калем, най-популярен и лек за изпълнение е начинът „под кора”. Той се използва напролет, през април, когато е започнало сокодвижнието и подложките са в период на активен растеж, но калемите трябва да са все още в покой, съхранени до този момент на хладно място. За успеха на присаждането е важно калемите да са добре развити, узрели, взети от южната страна на короните, и съхранени така, че да не са развили пъпките си. Присаждането е лесно и ако спазвате елементарните правила, дори да ви е за първи път, ще успеете. Ето как: Първо прерязвате напряко ствола или стъблото на подложката. Отрезът заглаждате с остро ножче. След това на кората правите вертикален срез, като внимавате да не нараните тъканите под кората. От един съхранен калем може да подготвите два или повече калема за присаждане в зависимост от дължината му. Калемът, който ще поставите върху подложката, трябва да има две добре развити и ясно видими растежни пъпки. Ще го подготвите, като го прережете косо от срещуположната страна на долната пъпка. Отрезът трябва да има дължина 2,5–3 см. Веднага след това пъхвате калема във вертикалния срез на подложката. Още по-добре е, ако на калема оформите седло. Следва привързване и замазване на раните с овощарски мехлем. На една подложка може да бъдат поставени два и повече калема, а на едно дърво – калеми от различни сортове. Имайте предвид, че успехът ви ще зависи много от гладкостта на отрезите. Ще я постигнете само с добре наострено ножче.

В ЛОЗЕТО

Бързото приключване на резитбата е най-важната грижа през месеца. Това трябва да стане още в началото на април, дори и в онези райони и по-високи места, където по принцип резитбата се изтегля към по-късни дати. Резитбата на дворните асми, отлагана за момента, в който ще проличат измръзванията, повече не може да се отлага. Тя трябва да се извърши за 1-2 дни още щом проличи началното развитие на пъпките. Побързайте и с привързването на плодните пръчки към теловете на носещите конструкции. Това трябва да стане преди пъпките да са набъбнали, за да предотвратите оронването им. Първата половина на април е все още подходящо време за засаждане на нови лози. Колкото по-късно се засаждат, толкова и вероятността за успешно прихващане намалява. Първата обработка на почвата в лозето трябва да се извърши непосредствено след изнасянето на изрязаната дървесина и привързването на пръчките към носещата конструкция. Към края на месеца след преминаването на опасността от слани се извършва и втората обработка. Ако сте се захванали да си произведете облагородени вкоренени лозички, вече настъпва времето след успешната им стратификация да ги поставите за вкореняване. За целта почвата на дълбочина 15-20 см трябва да се е затоплила до 12 градуса. Такива условия настъпват през втората половина на април. Април е времето за присаждане на място по метода „на разцеп”,с успех може да се използва за подмяна на сорта на дворната асма.

Лозов калем

Калеми на асма
Поради вероятността от повратни студове редовно през целия месец трябва да се следят метеорологичните прогнози и да се вземат мерки срещу евентуални слани. Имайте предвид, че на всички сортове зелените листенца са еднакво уязвими от ниски температури, независимо, че някои от тях са по устойчиви на зимните студове, а други по-неиздръжливи. Не пропускайте да измиете съдовете, изпразнени от виното, да ги опушите чрез изгарянето на серни лентички и да ги съхраните в сухи и проветриви помещения. Времето за пръскане на лозята срещу маната наближава, а срещу ескориозата започва. Проверете състоянието на пръскачката, на съдовете за направа на разтворите и си набавете необходимите ви препарати. Ако сортът на асмата не ви харесва Засадите ли на нейно място друга, ще трябва много да чакате, за да берете грозде. Най-бързо и лесно ще стане чрез облагородяване на пълен разцеп. Методът не се различава много от прилагания при приземно отглежданите лози, където присаждането се извършва под почвената повърхност. Подходящото време за такова облагородяване настъпва през април, след силното сокодвижение. Стъблото на лозата се прерязва напречно. Най-добре е този пререз да направите на 10-15 см под мястото, където сте я прегънали по хоризонталната част на носещата конструкция. Ако последва плач, ще трябва да почакате затихването му. Непосредствено преди присаждането заглаждате отреза с остро ножче, почиствате старателно старата кора. По средата на отреза (диаметрално) правите разцеп. За целта може да използвате по-солиден и добре наострен кухненски нож. Обикновено разцепът не може да се направи с натиска на ръката и затова се прибягва до помощта на чук. До поставянето на калемите поддържате разцепа отворен с помощта на дървено клинче. За калеми се използват съхранени резници, може и с набъбнали пъпки. Калемите ще подготвите, като накиснатите, измити и подсушени резници нарязвате на по две очи. Над горното око режете на 1,5-2 см, при което междувъзлието под долното око остава почти цяло. С два отреза от двете страни на долното око оформяте клин, дълъг, колкото разцепа на подложката – 3-4 см. Единият отрез трябва да е под по-голям наклон, за да не излиза сърцевината на върха на клина, а той да завършва с твърда дървесина. Калемите поставете в двата края на разцепа, така че тяхната кора да съвпада с кората на старата лоза, а долните очи да са външно разположени . Щом извадите клинчето, което е придържало разцепа отворен, привържете с поливинилхлоридна лента, или друг подходящ материал. С леки почуквания с дървено чукче набийте калемите, ако това се налага. Отвора между двата калема покрийте с изрезка от кора и замажете откритите повърхности на отреза и калемите в горния им край с овощарски мехлем. Може да използвате и асфалт, загрят на огън до течно състояние. Не след дълго пъпките се развиват. В случай на неуспех на следната година опитът може да бъде повторен, защото старата лоза не загива. При сполучливо прихващане трябва да отстранявате всички филизи още в най-млада възраст, които може да се появят по стъблото. Така ще дадете възможност да се развият силни филизи от калемите.

В ЦВЕТНАТА ГРАДИНА

Оформянето на дворната цветна градина поглъща по-голямата част от вниманието на поклонниците на багрите, аромата и формите през всичките дни на април. Настъпва моментът за осъществяване на много от замислите, породили се в късите зимни дни. Почвата, върху която ще засаждате или засявате едногодишни цветя, трябва да бъде рохка. Това ще постигнете с прекопаването й на 10-15 см дълбочина. Добре е преди това да разхвърлите по 2-3 кг на квадратен метър угнил оборски тор. Постарайте се всичко това да направите още в началото на месеца, за да използвате по-пълноценно следващите по-топли дни. Почистете декоративните храсти от счупени и силно сгъстяващи ги клони и разрохкайте почвата около тях. Някои от тях като форзицията, лоницерата, японската дюля, декоративните сливки и др. вече ще цъфтят. Тревните площи също се нуждаят от разрохкване на почвата. Това може да направите с помощта на греблото, като същевременно ще ги почистите от мъртви листа, окапали сухи клонки и друга гниеща органична материя. Раздерете почвата без страх. Така тя ще се затопли по-бързо, корените ще се активизират, а посевът ще се сгъсти. Април е подходящ момент и за създаване на нови тревни площи. Трябва обаче да не се подценява възможното засушаване. Затова е нужно да се осигури поливане чрез дъждуване. От средата на април може да засаждате навсякъде в страната разсада от карамфила шабо. В Южна България може да се засажда и разсадът от тагетес, астри, цинии, петунии и другите едногодишни цветя. Време е да засадите и луковиците на гладиолите при подходящи метеорологични условия. Засаждайте ги на няколко пъти през втората половина на април и първата на май и така ще удължите периода им на цъфтеж. Сега се засаждат и грудките на далията. Ако искате да отберето добри луковици от лалета, премахвайте на част от тях цветните пъпки преди да са се развили – щом покажат боята си и се убедите, че това е желаният от вас сорт. Така листата ще успеят да изхранят луковици за засаждане, вместо семена, които няма да ви послужат. През втората половина на месеца, ако в района не се очакват повратни студове, част от стайните растения може да бъдат изнесени на балкона. Някои от тях, като например фикус бенжамин и монстера (филодендрон) предпочетат да си останат и през лятото в стаята. Пресаждането на стайните растения в по-големи съдове е най-добре да се извърши сега, когато започва активният растеж. Не всички се нуждаят от смяна на съда. Но ако се налага, може да постъпите така: Цветята, саксиите и почвата в тях Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага едно защото саксията им вече е отесняла и друго, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата да се задържа по-дълго време. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, за да се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цвета или групи от видове към почвата са различни. Затова се правият и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Затова е необходимо при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат. Ето от какво са прави:

Градинска почва
Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и нприятели, общи зазеленчуците и цветята.

Чимовка
Чимовка.Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените в градината болести и неприятели.

Оборски тор
Оборски тор.Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

Торф
Торф.Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

Широколистна листовка
Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

Иглолистна листовка
Иглолистна листовка.Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

Пясък
Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

Перлит
Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

Дървени въглища
Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

Борова кора
Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в омбинация с инертни матереяли за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

Сфагнов мъх
Сфагнов мъх.Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, които се развиват върху растителни остатъци.

Дунапрен
Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време. Добрите смески В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др. както и комбинации от минерални торове. Ето някои рецепти за различни саксийни растения. Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5 Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1. Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1. Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1. Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1. Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1. Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар. Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1. Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф. Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор. Бромелии епифитни видове:листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче. Прехвърлянето:

Растенията се прехвърлят в последователно по-големи номера саксии.

В новата саксия осигуряваме добър дренаж – покриваме дренажния отвор (или отвори) с късчета от глинени саксии и дребни камъчета.

Покриваме едрите късове с по-ситен пясък.

Върху пясъка нанасяме пласт от приготвената смеска, така че да осигурим нужната дълбочина на засаждане.

Растението, което ще прехвърляме, изваждаме, като поставяме лявата ръка с разперени пръсти на отвора, така че стъблото да остане между тях, с дясната ръка обръщаме саксията и леко потупваме по дъното. За да се осигури лекото изваждане на цветето от саксията, час-два предварително почвата се навлажнява.

Запълваме празнината със приготвената смес и притъпкваме по силно, ако корените са жилави, или по-слабо, ако са нежни.

Поливаме обилно, за да уплътним почвата и да осигурим по-добрия й контакт с корените.
Ако сте се захванали да си произведете облагородени вкоренени лозички, вече настъпва времето след успешната им стратификация да ги поставите за вкореняване. За целта почвата на дълбочина 15-20 см трябва да се е затоплила до 12 градуса. Такива условия настъпват през втората половина на април.nbsp; Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цвеstrongта или групи от видове към почвата са различни. Затова се правият и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Затова е необходимо при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 18 Февруари 2024

Посещения: 67

ЗАСЕЙТЕ ГРАХА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ И ЩЕ ИМАТЕ РЕКОЛТА СЛЕД 2 МЕСЕЦА!

Грахът е един от първите зеленчуци, които можете да засадите през пролетта, но уцелването на точния момент може да е трудно. Ако го засеете прекалено рано, грахът може да измръзне от сланите и замръзналата почва. Ако го засеете прекалено късно, растенията може да започнат да се сбръчкват от топлината още преди времето за беритба.

КОГА СЕ СЕЕ ГРАХ

Семената на граха покълват бавно в студена почва, така че е добра идея да затоплите избрания участък като го покриете с фолио за ранни зеленчуци. То подпомага и ускорява растежа на културите чрез създаване на благоприятен микроклимат за покълване на семената и за растеж на млади посеви. Полученият по този начин оранжериен ефект предизвиква повишаване на температурата и поддържа под фолиото идеални хидрометрични условия.

За да подпомогнете покълването, накиснете семената за 12 часа във вода преди да ги засеете. Това ще ускори покълването и ще увеличи шансовете на ранния грах.

ПОДПОРА

Растенията на граха съществуват в две форми – храстовидна и катереща. И двата вида ще растат по-добре, ако им е осигурена подпора. Въпреки ниския си растеж, храстовидния грах ще полегне по земята, ако няма опора, около която да се развива. Катерливия грах достига височина до 2,5 метра и има нужда от по-стабилна опора. Граховото растение развива физили, които се увиват около всичко, до което се допрат. В този смисъл, можете да използвате колци, мрежа, опънат канап, или някаква градинска подпора. За най-добра реколта, обаче, осигурете двускатна опора, по чиито стени да насочите развитието на граха.

ИЗБОР НА МЯСТО

Когато отглеждате високи растения, като грах и фасул, ги засейте в северния край на градината, за да не засенчват останалите ви насаждения докато растат.

ГРИЖИ

Грахът обича богати, добре дренирани почви. Ще се чувства добре, ако го наторите с азотен тор при засаждането, тъй като ще отнеме няколко седмици докато кореновата му система се развие достатъчно и е в състояние да фиксира азота.

Засейте граха в гнезда през 30 см, като във всяко гнездо сложите по 4-5 семена.

Поливайте редовно без да заблатявате и плевете около растенията, за да им дадете възможност да се развиват правилно.

Грахът рядко е нападан от вредители и болести и обикновено първата реколта е готова за събиране около 3 седмици след началото на цъфтежа. Събирайте реколтата веднага щом плодовете узреят, защото след този момент, грахът става хлебен и губи сладостта си.

Можете да сеете грах 2-3 пъти през една седмица, за да удължите периода на плододаване.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 04 Април 2024

Посещения: 51

Април е един от най-натоварените месеци в градината - всички многогодишни растения очакват да ги събудите и подготвите за активния им сезон, а всички едногодишни растения трябва да бъдат засяти или засадени на постоянното им място.

Ето основните дейности, които е време да се извършат през м. Април:

Пресаждане на зеленчукови разсади

Можете да започнете с подготовката на постоянното място на зеленчуковите разсади, които ще засадите по-късно през месеца на постоянното им място.

Разкопайте добре зеленчуковите лехи, подхранете и освежете почвата с универсален тор за зеленчуци, който възстановява баланса на хранителните елементи в почвата и осигурява добра среда за развитие на растенията. Полейте обилно лехите и определете мястото на разсадите според нуждите им за светлина, завет, слънцеогряване, растояние и т.н.

Прочетете пълното ни ръководство за обогатяване и подхранване на глинести и бедни почви.

Към края на м. Април, ако времето трайно се стопли и температурата на почвата постоянно се задържи около 12-14 градуса, след извършване на кратко закаляване, можете да изнесете и засадите зеленчуковите разсади на постоянното им място, което предварително сте подготвили.

Резитба на овошки, лози и многогодишни цъфтящи и декоративни храсти и дръвчета

Колкото по-рано напролет извършите пролетната резитба, толкова по-добър старт ще дадете на трайните насаждения като овощни дръвчета, лози, розови храсти, декоративни дръвчета и цъфтящи храсти. Сега е времето да оформите короните им според нуждите им и според желанието ви.

Резитбата е важна дейност при отглеждане на розите. С нея се цели правилно оформяне на розовия храст и осигуряване на богат и непрекъснат цъфтеж.

На розите се прави основна пролетна резитба. При нея се премахват всички болни и повредени клонки. Същевременно се изрязват на 1-2 пъпки старите леторасти на храстовидните и бордюрните рози. Високотъблените катерещи рози се изрязват в зависимост от това каква форма ще се придаде на храста. Когато разклоненията ще се поддържат на височина 2-3 метра и повече, тогава всички разклонения от основата се премахват, за да се образува едно мощно стебло, което да може да износи връхните разклонения. Връхните разклонения всяка пролет се съкращават на 2-3 пъпки. Ако влачещата роза се развива по ограда или зацветява решетка, тогава броят на основните разклонения се определя в зависимост от площта, която ще покрива. Тогава на основните /отдолу/ 2-3 летораста се опресняват страничните клонки.

Важно мероприятие от летните грижи за розите е почистването на прецъфтелите цветове. Съвременните градински рози цъфтят многократно от края на май до първите есенни студове. За да се съкрати времето между два цъфтежа и да се получат по-едри цветове е необходимо редовно да се почистват прецъфтелите цветове, като се изрязват и част от клонките.

Лозите трябва да се привържат към опорна конструкция. Не е за подценяване и обработката на почвата около овощните дръвчета, ягодоплодните храсти и в лозето. Април е времето за присаждане с калем под кора на овощните дръвчета и в разцеп на старите лози. Така че, ако искате да подмените сорта с нов, който ви харесва повече, не пропускайте момента.

Направете пролетно подхранване на всички растения в двора и у дома.

Торене на розите

Розите имат дълъг живот и могат да останат на едно място повече от 20 години. Развиват се успешно както в черноземни, тъка и в глинесто-песъчливи почви. Поради непрекъснатия си цъфтеж обаче, те се нуждаят от много хранителни елементи, които са необходими за изграждането на цветовете. Ето защо обилното торене е най-важното условие за успешното им отглеждане. Тор за рози ЛАКТОФОЛ е комплексна грижа за розовите насаждения и им дава всички необходими хранителни вещества във всяка фаза от развитието на розите.

За по-богата и вкусна реколта от ягоди

Сега е моментът да се погрижите и за ягодите. Почистете ги от стари изсъхнали листа, клонки и друго каквото е попаднало случайно там. Прекопайте плитко почвата, защото ягодата развива плитка коренова система - на 5-6 см близо до растенията и на 10-12 см дълбочина по-встрани, на около 20 см от тях. Затова почвата трябва да се обработва плитко, на 3-4 см и само в междуредията (ако отглеждате ягодите на редове) до около десетина сантиметра.

Преди да заравните прекопаната почва около ягодовите насаждения ги подхранете с тор за ягоди. Тор за ягоди ЛАКТОФОЛ благоприятства растежа, цъфтежа, плододаването и образуването на захари и аромати. Торът има дълготрайно действие.

Пролетно подхранване на тревния килим.

Направете няколко подхранвания с тор с антимъх ефект ЛАКТОФОЛ, който спомага отстраняването мъха от тревните площи, подхранва тревния килим и предпазва от образуване на нов мъх.

За най-добри резултати, продължете подхранването като редувате Гранулиран комплексен тор с дълготрайно действие ЛАКТОФОЛ с Течен обогатител ЛАКТОФОЛ за листно подхранване.

Погрижете се за тревния килим

Пролетните грижи за тревния килим ще приведат тревата в идеална форма за месеците когато ще сме навън и ще й се наслаждаваме. Необходимите дейности по тревния килим напролет включват:

Регулярно и правилно косене

Направете първото косене за годината по-ниско, за да подготвите тревната площ за пролетното аериране и вертикутиране. В общия случай, тревата се поддържа на височина от 2,5 см до 4 см. Косете в сухо време, но ако продължително вали – не отлагайте. Движете косачката в определен ред и посока и не правете деформации заради повторно минаване. Ако косите ръчно или косачката ви не събира окосената трева, събирайте я вие.

Пролетно аериране и вертикутиране*

(*Аерирането и вертикутирането се извършват на тревни площи на поне 1 година.)

Аерирайте тревата с телена приставка за събиране на напластената суха трева. Заедно със сухата трева ще отстраните и голяма част от мъха. С тази операция ще изчистите натрупванията върху почвата и ще стимулирате регенеративната способност на тревата.

Вертикутирайте терена с приставка със специални ножове, което ще прореже в дълбочина тревната площ и ще почисти мъртвите корени. Тази дейност освежава тревата в дълбочина, проправя път на въздуха директно до корените и отстранява част от плевелите в зародиш.

Борба с мъха

Най-успешният начин за борба с мъха е подобряване на условията за растеж на нова трева.

Два пъти годишно (през пролетта и есента) аерирайте тревата, за да не позволявате на почвата да се сбива.

Поливайте я редовно, но не заблатявайте терена.

За всяко единично косене, косете тревата най-много 1/3 от размера й. Това не само ще заздрави тревата, но и ще й помогне да се пребори сама с много от плевелите.

Направете няколко подхранвания с тор с антимъх ефект ЛАКТОФОЛ, който спомага отстраняването мъха от тревните площи, подхранва тревния килим и предпазва от образуване на нов мъх.

Премахване на плевелите

Има два начина за борба с плевелите – механичен и химичен. Ако плевелите са малко, си струва да опитате механично отстраняване като се стараете да отстранявате плевелите с корените им. Ако има много плевели по терена, третирайте ги със селективен хербицид за широколистни растения.

Можете да внесете хербицид заедно с тор за подхранване на тревата. Течният обогатител за трева ЛАКТОФОЛ е смесим с хербицидите и може да се прилага едновременно. Прочетете внимателно инструкциите за работа преди употреба на хербициди!

Съвет: Изчакайте 3-4 окосявания преди да третирате нова тревна площ с препарати против вредители.

Подсяване и попълване на празни участъци

Ако имате дупки в тревния килим, пролетта е времето да ги попълните с регенерираща тревна смеска ЛАКТОФОЛ RESTART – комбинация от бързорастящи, сгъстяващи и издръжливи сортове треви, подходящи за попълване на дупки в съществуваща тревна площ или за общо освежаване и сгъстяване на тревния терен. След окосяване и аериране на съществуващата трева на терена разпръснете тревни семена и ги прилепите към почвата чрез валиране.

Вижте видео материала ни за перфектна морава!

Засадете пролетните луковици на постоянните им места.

Избор на луковици

Подберете свежи луковици. Летните луковици се продават още от най-ранна пролет когато са в период на покой.

Луковиците са годни, ако са твърди, нямат следа от загниване или мухъл.

Правилото е: Колкото по-едри луковиците, толкова по-големи цветовете!

Кога се садят пролетните луковици

Летни луковици като Далия, Гладиоли, Бегония, Алиум и Канна се садят през пролетта когато почвата започне да се затопля.

Най-подходящо за засаждане е времето когато температурата на почвата достигне 13°C. Ако луковиците се засадят в по-студена почва, няма да се “събудят” и може да изгният. Най-добре е луковиците да са сухи при садане.

Ако ще садите миналогодишни луковици, ги посадете в по-топло време.

Вижте пълното ни ръководство да отглеждане на луковични цветя.

Грижа за стайните растения

Почистете растенията, отстранете изсъхналите листа, изрежете прорастналите стебла, ако е необходимо, и освежете стайните растения като ги подхраните с Обогатител за стайни растения ЛАКТОФОЛ. Той помага за преодоляване на симптомите на хлорозата и подобрява храненето на растенията без да е необходима смяна на пръстта.

Ако е необходимо, пулверизирайте листата на стайните растения, особено по-късно през месеца, когато температурите ще се вдигат и въздухат в затворените помощения ще става все по-топъл и сух.

Време е да засеете семена за градинските и балконски цветя, които ще ви радват до късна есен

Подберете правилно местата на цветята според растежа им (нисък, висок, каскаден или увивен). Прочетете на пакетчето за семена през какво разстояние трябва да ги засеете и каква почва и условия трябва да им осигурите и действайте!

Начинаещите градинари могат да опитат късмета си със семена за Латинка, Калдъръмче, Невен, Циния, Телефончета, Кученце и Декоративни кратунки. Всички те са лесни за гледане и непретенциозни, стига да им осигурите достатъчно слънце и вода.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 18 Февруари 2024

Посещения: 82

При отглеждане на разсад могат да се посочат два критични момента в изискванията на растенията към влагата в почвата - по време на поникването и непосредствено преди засаждането на разсада на полето. Нуждата от вода до поникването е голяма, тъй като тя е необходима за набъбването на семената и осъществяването на физиологичните процеси. Оптималната влажност в зоната, в която се намират семената, ускорява поникването поради намаляване на съпротивлението и прорастъците бързо се освобождават от семенната обвивка. По-късно нуждата от вода също е голяма, тъй като нараства асимилационната и транспириращата повърхност на растенията. Необходимата влага кореновата система в повечето случаи си набавя от почвата, която се навлажнява преди и след сеитбата.

Осигуряването на подходяща влажност има решаващо значение при отглеждането на разсада за късно полско производство на домати, зеле, праз и др. Поникването на семената и развитието на растенията през този период съвпадат с продължителното засушаване, образуването на почвена кора и високите летни температури, в резултат на което влагата се оказва решаващ фактор за успеха при производството на разсад.

Разсадът, отгледан при понижена влажност в почвата, има по-късо и здраво стъбло и се отличава с повишена устойчивост на неблагоприятните условия. Растенията имат повишено съдържание на сухо вещество и захари и по-добре понасят неблагоприятното действие на кратковременни ниски температури.

Съдържанието на сухо вещество в растенията от разсад, отгледан в почва, навлажнена до 50% от ППВ, е по-високо в сравнение със сухото вещество в растенията от разсад, отгледан на почва, навлажнена до 80% от ППВ, взето за 100%.

И при трите култури значително се е повишило съдържанието на едни от важните микроелементи, усвоявани от растенията. По-високото съдържание на сухо вещество, азот, фосфор и калий е обусловило и по-високия добив от разсад, отгледан при понижена влажност.

По време на отглеждането на разсад, във връзка с водния режим, се следи влажността на почвата да бъде около 75% от ППВ, а относителната влажност на въздуха в култивационните съоръжения - около 60%. Високата влажност - над 75% от ППВ, при понижена температура създава условия за бързо развитие на вредна микрофлора, в резултат на което се увеличава процентът на заболяване от гъбни и бактериални болести. Силно понижената влажност на въздуха - около 40%, при повишена температура над 25°С, наблюдавани често при производството на разсад на открито, създава условия за появата на опасни неприятели.

Засушаването обикновено се явява като елемент на комплекса от мероприятия, свързани със закаляването на разсада.

В отделни случаи то се явява и като самостоятелно мероприятие. Постига се чрез преустановяването на поливките или увеличаване на междуполивния период. Най-често при влажни почви не се полива. Закаляването на разсада чрез засушаване се постига и чрез по-силно или слабо проветряване, с което се засилва транспирацията и изпарението от почвата. Когато разсадът е пикиран, почвата се засушава, като се разрохкват дълбоко междуредията.

Това налага влажността на въздуха в култивационните съоръжения да се регулира в зависимост от специфичните изисквания на културата през отделните фази на развитие на разсада.