Формиране на лозата за асмовидно отглежданеЕдна от най-трудните техники за любителите лозари при асмовидно отглеждане на лози е формирането. Този процес протича в период от 3 до 4 години в зависимост от площта, която е определена за лозата. Обикновено асмовидните лози се формират само с едно стъбло, което в повечето случаи има дължина 2,5-3 метра. Не се препоръчва оставянето на две и повече стъбла на една лоза. Формирането на стъблото трябва да започне при наличието на силно развита и дебела пръчка, която към върха на стъблото е с диаметър 1-1,5 см. При засаждане на лозичката (както посочихме) се реже на чеп с 2 очи (пъпки). На втората година горната пръчка се премахва през стария чеп, а долната се реже отново на чеп с две очи. След развитието на леторастите се извършва филизене, при което се оставя само един от най-добре разположените. Този леторасъл се привързва върху подпорен кол, а развилите се по него колтуци през годината се отстраняват. По този начин оставеният леторасъл има възможност да се развие силно, да остане прав, като в края на есента достигне над 3 метра дължина. Понякога при определени условия вместо един може да се оставят два леторасъла, от които единият служи за резерва. Ако оставените леторасли не са развити добре, на третата година лозичката отново се реже на чеп с 2 очи. Такава резитба се прави и през следващите години дотогава, докато оставените леторасли достигнат необходимата дебелина и дължина, за да се оформи здраво стъбло. Не е добре стъблото да се формира от къси и тънки леторасли, които да се удължават през следващите години. Силно развитата пръчка, получена след третата година, се изрязва на 5 до 7 очи на височина на хоризонталната част на скелетната конструкция. При оставени две пръчки по-слабата от тях се отстранява до основата. Върхът на оставената пръчка се извива и се привързва върху скелетната конструкция. След развитието на очите всички леторасли по вертикалната част на пръчката (стъблото) се отстраняват (филизят), а летораслите по хоризонталната част се прореждат през един, като крайният се запазва, за да послужи за удължаване на кордона на следващата година. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а удължителят се реже на 6-7 очи. Когато очите на удължителя се развият, летораслите също се прореждат през един, но ако е необходимо, се удължава кордонът, крайният отвод се оставя. Тази резитба продължава всяка година, докато кордонът достигне до края на скелетната конструкция (виж фигурата). По такъв начин на лозата се формира само един кордон, а по него на разстояние 25-30 см се формират рамената, върху които при резитбата се осигуряват плодните звена, чеп с по 2 очи или смесено плодно звено - чепове с по 2 очи и плодна пръчка с 10-12 очи или стрелка с 5-6 очи. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда и те трябва да покрият по-голяма площ от конструкцията, на тях се формират по 2 и повече кордона. При слаборастящи лози вместо кордони на върха на стъблото се формира главинка с 1-2 рамена и на тях при резитбата се оставят плодните звена чепове с две очи и плодни пръчки с 10-12 очи от типа Гюйо.