Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 205

Подходящо е за места, където лятото е горещо, а зимата мека

През последните години маслината стана доста атрактивна за отглеждане в дворните градини. Доскоро у нас видът се срещаше само в най-горещите южни райони, както и по Черноморието. С по-топлото и сухо време обаче маслината намира все по-добри условия за развитие.
Маслиновото дръвче е вечнозелено растение, което нараства много бавно. Първоначално стъблото му е с гладка кора, но с годините тя става все по-грапава. Листата са удължени, сиво-зелени. Цветовете са малки, бели и ароматни. Плодът на маслината е костилков, а формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира – зелен, жълт, от виолетов до черно-син.
* Маслиновото дръвче е взискателно към температурата. Обича много слънце. Препоръчително е лятото да е горещо, а зимата мека. Като цяло обаче маслината е един от най-студоустойчивите субтропични видове. По-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината, които издържат до минус 2 градуса.

* Дръвчето е с много добра сухоустойчивост. Листата му са със защитно покритие, което намалява изпарението на влага. Това качество позволява видът да се отглежда в по-засушливи райони.
* Въпреки че издържа на суша, препоръчително е дръвчето да се полива. Маслината се нуждае най-много от вода в периодите: от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете до началото на оцветяването им.

* Дръвчето е светлолюбиво. Желателно е да се засажда на добре огрявано от слънцето място.

* Видът не е взискателен към почвите. В естествените му месторастения обикновено почвите са бедни, често песъчливи, дори каменисти. По-подходящи са леките и водопропускливи почви, а неподходящи са тежките, глинести, влажните.
Запалените градинари могат да си отгледат и маслина в саксия. Тъй като видът расте бавно, може да му се радвате дълги години, без да ви пречи особено.

През топлите месеци съдът с дръвчето се изнася на терасата на слънчево място.

Субтропичен вид

Маслиновите дървета се срещат в естествен вид по цялото Средиземноморие, Южна Африка, Югоизточна Азия, Южен Китай, Източна Австралия.
В България виреят без проблем в районите на Ивайловград, Пловдив, Петрич, Родопите, Черноморието.
Най-известният вид е европейската маслина, която се използва от древни времена за производство на маслиново олио (зехтин) или за консумиране на самия плод.
Дръвчето започва да дава плодове на 3-4-ата година, като цветовете се образуват на младите клонки, а самите плодове узряват през есента и зимата. Пълното плододаване настъпва около 10-15-ата година.

Важни грижи за фиданката

Като всяко културно растение и маслиновото дръвче се нуждае от внимание, за да се развива безпроблемно. За него се полагат същите грижи като са овощните дръвчета – напояване, подхранване, резитба, защита от вредители.

Акценти:

* Младото дръвче се полива няколко пъти през вегетацията. Напояването се преценява според климатичните условия за района и за съответния период.

* През есента се извършва основно торене. За ориентировъчна норма на 1 дърво се дават: 200-300 грама фосфорен тор и 50-100 грама калиев тор.

* През пролетта в началото на вегетацията се внася азотният тор - 200-250 грама на дърво.
Щом дръвчето започне да плододава, торовите норми се увеличават.

* Извършва се и слаба резитба, за да се формира дръвчето.
Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над повърхността на почвена. С резитбата се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността.

В първите години се правият леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг.

По-късно се прави и резитба за плододаване, за да се засилят продуктивните клони.

Уникалните плодове

Маслиновото масло съдържа ценни съставки, което го прави предпочитано за използване не само в кулинарията, но в козметиката и медицината.

Зехтинът се смятал от древните гърци за ключ към дълголетие и запазване на умствена цялост. В южните страни то е основното растително масло, което се използва за кухненски цели, като има различни видове – за консумация в суров вид, както и за преработка при приготвяне на различени ястия.

Зехтинът е един от националните продукти на Гърция, Италия и Испания. От антични времена това масло е неотменима част от т. нар. средиземноморска диета.

Зехтинът се използва против косопад, при напукване на кожата и петите, предотвратява изсъхването на кожата и образуването на бръчки, и пр.

Видове зехтин

* Extra virgin olive oil – най-качествен и най-здравословен. Получава се от първото студено пресоване - това е първото масло, което се извлича от маслините.

* Virgin olive oil - получен при второто студено пресоване. Смята се, че той не е с лошо качество, защото при производството му не се използват никакви химикали.

* Т. нар. зехтин лампанте, тъй като в миналото се е използвал за горенето на лампи. Негоден е за консумация, ако не е преминал процес на рафиниране.

* Olive oil е зехтин, получен от субстрата, използван при получаването на първия. В него се съдържат по-малко полезни вещества.

* Pure olive oil се получава при второ студено пресоване и при него се използват химикали.

* Рафинираният зехтин представлява т. нар. лампанте, който е преминал през процеса на пречистване чрез дестилация при висока температура и химически продукти.

Важни неприятели

Тъй като засега у нас се отглеждат много малко маслинови дръвчета, все още рядко се забелязват вредители, което не налага и да се води борба срещу тях. Въпреки това е добре да се знаят кои са основните неприятели, които застрашават вида.

Маслинова муха

Възрастното насекомо е чевено-сиво, с черни ивици, а ларвата – бяла на цвят. Неприятелят развива 2-3 поколения годишно според климатичните условия. Възрастните от първото поколение се появяват през април и се хранят със захарни вещества като медена роса. Снасят яйцата си под кожата на плода. Обикновено в един плод има по едно яйце.

Вредният стадий е ларвата - от втора и трета възраст, която нанася два типа повреди. Първо, ларвите нападат плодовете и те опадват преждевременно. Второ, вследствие на нападението, се понижават качествените показатели на маслото.

Маслинова бълха

Неприятелят развива 3 поколения годишно. Възрастните насекоми са зеленикави, с размери 2-3 мм. И те, и нимфите отделят бял восъчен секрет, който затруднява фотосинтезата на листата и води до опадване на цветовете.

Маслиновата бълха се храни с пъпките, цветовете, младите издънки, дребните плодове. При храненето си оставя медена роса от долната страна на листата, които се покриват с чернилни гъбички. При силно нападение може да се стигне до забавяне растежа на дръвчетата.

Маслинов костилков молец

Той е един от най-важните вредители по маслината, като повредите от него могат да бъдат много сериозни.
Възрастните от първо поколение снасят яйцата си в цветовете и цветните пъпки. Ларвите навлизат в тях и се хранят с тях, като така унищожават по няколко цвята.

Женските от второ поколение снасят върху плодовете на маслината. Ларвите навлизат в тях и дълбаят ходове към костилката. По-късно нападнатите плодове окапват. Трето поколение се храни с листата.

Контрол

* Редовно преглеждайте маслиновото дръвче за следи от вредители, както и за медена роса, която привлича насекоми и върху която се развиват гъби.

* В короната могат да се поставят лепливи уловки, както се прави при овощните видове.

* Важно е да не се оставят паднали плодове под дърветата. Те се събират и унищожават.

* Препоръчително е почвата да се разрохква през есента, за да се унищожат какавидите, които зимуват в нея.

* У нас няма разрешени продукти за растителна защита. Въпреки това могат да се използват някои инсектициди, когато има нужда. Употребата им става след консултация със специалист.

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 168

Дойде есента, за да ни напомни, че наближават зимните виелици – време, през което лимоните и другите цитрусови растения се нуждаят от топли помещения. Малцина знаят, че пренасянето на дръвчетата от летни в зимни условия не е еднократен акт.
Цитрусовите са вечнозелени растения. През летния период, поради обилната слънчева светлина, всички нови листа са с по-малки размери, по-тъмнозелени, т.е. по-богати с хлорофилни клетки. Те напълно задоволяват нуждата от производство на пластични вещества за растеж на всички органи и нормално плододаване. През септември и октомври времето захлажда, започват превалявания, влагата в атмосферата и почвата се повишава. Това води до по-висока оводненост на тъканите на растенията, които са оставени в градината, на открито. Така те стават по-податливи на повреди /измръзване/ дори при първите по-слаби есенни слани.
За да забави този процес, добрият стопанин премества което и да било цитрусово дръвче на малко по-гъста шарена сянка. Това ще забави и отслаби дневното затопляне от все още активното слънце и така ше отслабне оводняването на тъканите, а ще се ускори зимната настройка на физиологичните процеси, т.е. закаляването.
През септември и октомври се избягват всякакви резитби и съкращения на клонки и леторасли, за да не се предизвика нов късен растеж. Спира се тореенето. Особено вредно е късното торене с азотен тор. Намалява се до минимум поливането – да се подържа само лека влажност на почвата. В подложката /чинията/на съда да не остава вода. Добре е до дръвчето да се монтират дъговидно извити пръти или PVC тръби във формата на купол. Близо до дръвчето трябва да се приготви по-голямо парче плат, което при опасност от слани да се метне върху този купол. Добре е този плат да е по-плътен и с тъмен цвят.
Въпреки тези предпазни мерки често ранните слани се случват наистина рано. В Опитната станция в Поморие сме имали случай на слани в началото на септември. По-често сланите и дори първото сериозно застудяване се появяват през октомври. Ако лимоновото дръвче по невнимание или заетост не е прибрано от градината или балкона навреме и първият нощен мраз го завари навън, в никакъв случай да не се внася веднага в топло помещние, защото топлината ще убие замръзналите листа по-лощо от минусовата температура. Процесът е физиологичен, интересен за познаване, но не е за размера на една статия във вестника. Само ще добавим, че при замръзване клетките се обезводняват, без да се повреждат механично. По-полезно и спасително е дръвчето да се остави на сянка или да се премести на студено, защитено от вятъра и слънцето място. Веднага да се напръска обилно със студена вода и да се покрие плътно с някакъв тъмен, непродухваем плат. Целта е да се даде възможност за много бавно повишаване на температурата, т.е. колкото може по-бавно размръзване. Това помага да се възстанови водното съдържание на клетъчния сок до нормална гъстота. Дръвчето продължава нормално развитие и плододаване. Едва след като листата придобият нормален зелен цвят, дръвчето може да се внесе в хладно светло помещение за зимуване при температура от 3-4 до 12°С, с умерено навлажнявяане на почвата. Не трябва да се прекалява с напояването, за да не се повредят корените. В подложката на саксията не трябва да се застоява вода.
Добре узрелите плодове на цитрусовите могат да останат неповредени при кратковременни падане на температурата до минус 4-5°C, но младите завръзи и недозрелите плодове могат да бъдат повредени дори при минус 1.5-2°C.

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 3346

Царевицата (Zea mays) е вид покритосеменно растение от семейство Житни(Poaceae). Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж. Царевицата е одомашнена от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, по протежение на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират редица разновидности използвани за храна и други цели. С течение на времето, култивираната царевица се разпростира към Северна и Южна Америка, като между 1700 и 1250 година пр.н.е. заема обширни площи на двата континента. Повечето големи и развити човешки култури в региона изграждат търговски отношения базирани на излишък от определени видове царевица. След колонизацията на Америка през късния 15-ти и ранния 16-ти век, изследователите и търговците пренасят царевица в Европа, а по-късно я предлагат и на други култури по света като част от търговия. Към 21-ви век, царевицата е широко отглеждана култура в целия свят, основно поради способността си да расте при различни климатични условия. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.Кореновата система на царевицата е около 14% от общата маса на растенията. Те е от брадест тип и за разлика от останалите зърнено-житни култури е силно развита. Царевицата има три типа корени – зародишни (първични), вторични (стъблени и въздушни). Пониква с едно зародишно коренче, а няколко дни след това се появява от 1 до 13 първични коренчета, които бързо нарастват и се изравняват с първото. Възелът на братене се залага в края на фазата трети лист. От него се появяват вторичните корени, разположени на 6 – 7 етажа. Възелът на братене се залага на дълбочина от 4 – 5 cm. и се състои от 5 – 7 подземни стъблени възли. Стъблените корени нарастват в страни и обхващат цялото междуредие. По-късно се насочват надолу и могат да достигнат на дълбочина до 2,5 m. Останалите етажи се образуват през вретено. Корените от най-долните три етажа играят съществена роля в снабдяването на растението с вода, хранителни вещества и най-вече с азот. Стъблените корени от по-горните етажи са значително повече на брой, но са по-къси, дебели, по-здрави, разположени са под остър ъгъл спрямо стъблото. Те създават опора на растението. Кореновата система нараства до фаза восъчна зрялост. Във фаза цъфтеж по най-долните възли на стъблото намиращи се близо до повърхността на почвата се образуват надземни или въздушни корени. Тяхното значение е да крепят растението и да го правят по-устойчиво на полягане.Царевичното растение достига на височина между 2 и 3 метра. Стъблото е дебело и здраво, а по него има възли и дълги междувъзлия (между 15 и 20 cm). То е тревисто, меко и сочно в млада възраст и е втвърдено и грубо в края на вегетацията. Междувъзлията биват 5 – 7 подземни и от 6 до 30 надземни. Съществува положителна корелация между броя на междувъзлията, височината на растението и дължината на вегетационния период. Стъблото е изпълнено със сърцевина. То е дебело и здраво, а повърхността му е гладка и обла. Отличава с много бръз растеж като през периода на усилен растеж на денонощие нараства с 3 – 10 cm. Подобно на много зърнено-житни царевицата също има способността да брати. Братя се образуват от пъпки, които се намират в основната част на подземните и надземни междувъзлия. Братята от надземните междувъзлия образуват женски съцветия. Склонността към братене е различна при различните сортове и хибриди, но зависи и от условията на отглеждане на растенията. Стъблото представлява 16 – 25% от общата биомаса на царевицата.Листата са с характерно устройство за зърнено-житните култури. Състоят се от листна петура, влагалище и езиче. Листната петура е дълга и ланцетовидна. Обикновено е гладка и в редки случаи е покрита с власинки. Влагалището обхваща плътно от всички страни междувъзлието. Езичето се намира на прехода между влагалището и листната петура. То е слабо развито и разцепено на две. Листата са със силно развита нерватура. От двете страни на средния нерв, в горната част на листата са разположени едри клинообразни клетки. Те са изпълнени с вода при нормално състояние и петурата е опъната.В случаите на засушаване обаче водното им съдържание намалява като те се свиват и цялата петура се увива. Броят на листата е различен и зависи основно от хибрида. Листата на зрелите възрастни растения в зависимост от хибрида и условията на отглеждане представляват 21 – 44% от общата маса на растението.

Царевицата е еднодомно разделнополово растение с чуждо опрашване. Всяко от растенията има два типа съцветия. Мъжкото се нарича метлица, а женското е кочан. Кочанът заема 17 – 46%, а метлицата – 1,8 – 3% от масата на растението. Обикновено мъжките цветове започват да цъфтят 4 – 8 дни по-рано от женските. Колкото този период между цъфтежа на цветчетата от двата пола е удължен, толкова опрашването е по-лошо и озърняването на кочаните става непълно.

Метлицата се състои от главна ос, представляваща продължение на стъблото и странични разклонения. На разклоненията са разположени по две класчета – едното е с къса дръжка, а другото е приседнало. Всяко от класчетата има по две цветчета. Във всяко от цветчетата пък се развиват по три тичинки, които по време на цъфтежа значително удължават дръжките си, излизат извън цветните плеви и се разпукват. Обикновено метлицата започва да цъфти 3 – 5 дни след появата си и продължава около една седмица. В една метлица има около 1000 – 1200 класчета.Кочанът се развива от пъпка в пазвата на листа. Състои се от дебело вретено, върху което от всички страни са разположени класчетата по две в редици. Всяко от класчетата е с две цветчета. Горното цветче е плодно, а долното е стерилно. Глумите на всяко класче са къси, широки и кожести. Цветните плеви са нежни и имат различна окраска. Редовете на зърната в кочана са винаги четно число от 8 до 32. Стълбчето на плодника е нишковидно и удължено. Прилича на косъм и се нарича свила. То излиза извън обвивните листа на кочана. На върха си е раздвоено, покрито е с дребни власинки, които по време на цъфтежа отделят лепкава течност. Власинките и лепкавата течност задържат цветния прашец, донесен от вятъра, което спомага за по-доброто опрашване . Кочанът се залавя за стъблото с къса или дълга дръжка. При узряването им кочаните с къси дръжки са изправени, а тези с дълги увисват надолу. Отвън кочанът е обвит от листа. Цъфтежът на женските цветове протича от основата към върха. Броят на кочаните на едно растение е 1 – 3. Меката, захарната и покритата царевица образуват по-голям брой кочани, а при конския зъб и твърдата броят е по-малък.Зърното представлява плодът на царевицата. То варира по форма, големина и цвят, но по анатомично устройство не се отличава от зърното на другите житни растения. Обикновено е по-едро от тях като масата на 1000 зърна варира от 50 до 500 грама. Ендоспермът е брашнест или роговиден, или една част от него е брашнест, а другата роговиден. Царевицата от всички житни притежава най-силно развит зародиш – 12 – 14 % от масата на зърнотоЦаревицата е топлолюбива култура. За разлика от соргото тя не е сухоустойчива и не могат са се получава високи добиви без напояване. Предявява и големи изисквания към почвата. Фазите 2 – 3 и 6 – 7 лист се оказват критични за получаването на висок добив. Критични по отношение на влагата са и периодите на изметляването, цъфтежа и наливането на зърното. Най-добри предшественици преди сеитбата на царевица се оказват едногодишните и многогодишните бобови култури (грах, фасул, фиева смеска, люцерна). Пшеницата и ечемикът са също подходящи, неподходящи са овесът и царевицата, а лош – захарното цвекло, слънчогледът и соргото. Може да се отглежда като монокултура без да намалява добива в продължение на 3 до 7 години. Веднага след прибирането на реколтата от предходната култура се извършва оран при дълбочина над 20 cm. Основната обработка на почвата зависи от предшественика, видът на почвата и климатичните фактори на района. При отглеждане на царевица при неполивни условия към почвата трябва да се внасят по 2 – 3 тона оборски тор на декар, а при поливни 3 – 4 тона, още преди извършването на оранта.За формиране на 100 kg зърно и съответно количество биомаса царевицата извлича от почвата от 2 до 3 kg N, от 0,7 до 1,5 kg P2O5 и от 1,6 до 2,7 kg K2O. За сеитбата се използват калибрирани и обеззаразени семена от хибриди, които се оказват най-подходящи за отглеждане в даден район. В сухите райони и при отглеждане на по-бедни почви за предпочитане е използване на хибриди с къс вегетационен период и с по-висока сухоустойчивост. Когато царевицата се напоява е добре за засяване да се използват хибриди с висок потенциал на продуктивност и дълъг вегетационен период. В случаите, когато след царевица ще се засява пшеница трябва да се засяват ранни, средно ранни и средно късни хибриди. Царевицата се засява, когато на дълбочина от 10 cm почвата трайно се затопли до 10 – 12°С. За България най-подходящ се оказва периода от 5 април до 5 – 10 май. Сеенето е пунктирано, редово при междуредие от 70 cm. Разстоянието между растенията вътре в реда зависи от начина на отглеждане и от хибрида и варира от 20 до 30 cm. Дълбочината на засяване е 6 – 8 cm. Сеитбената норма в килограми на декар е 1,5 – 2 в редки случаи над 2 килограма и зависи от използвания хибрид. По време на растеж е нужно да се предприеме борба с плевелите, както и подхранване при поливни условия, напояване, борба с болестите и неприятелите. Узрялата царевица се прибира напълно механизирано като се извършва по три начина – на кочани, на зърно и целорастенийно.  На кочани се прибира до края на пълна зрялост при влажност до 25%. На зърно се прибира в пълна зрялост при влажност 12 – 18%. Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение в България, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.Посевите от царевица се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички и доста по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са:Стъблено гниене. Причинява се от Fusarium spp..
Бактерийно стъблено гниене. Причинява се от Erwinia disolvens.
Фузариоза по кочаните. Причинява се от Gibberella fujikuroi (syn.Fusarium moniliforme) и Gibberella zeae (syn.Fusarium graminearum).
Обикновена главня. Причинява се от Ustilago maydis (syn.Ustilago zeae).
Цветна главня. Причинява се от Sphacelotheca reiliana (syn.Sorosporium reilianum).
Листен пригор. Причинява се от Setosphaeria turcica (syn.Helminthosporium turcicum).
Бактериен листен пригор. Причинява се от Pseudomonas syringae.
Ръжда по царевицата. Причинява се от Puccinia sorghi.
Мана по царевицата.
Гниене на семената и пониците. Причинява се от Fusarium spp., Penicilium sp., Aspergilus sp., Nigrospora orysae и други.Царевична вджуджаваща мозайка. Причинява се от Maize dwarf mosaic virus.
Пшеничена щрихова мозайка. Причинява се от Wheat streak mosaic virus.
Царевицата има и редица неприятели, които повреждат насажденията или са преносители на заболявания. Сред тях са:Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis).
Сив цвеклов хоботник (Tanymecus palliatus).
Царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).
Телени червеи представители на сем. (Elateridae).
Сиви червеи представители на сем. (Noctuidae).
Памукова нощенка (Helicoverpa armigera).
Листни въшки, представители на сем. Aphididae и Aphis evonymi, Rhopalosiphum maidis, Sipha maidis.
Плевелите оказват значителна конкуренция на царевицата, особено в ранните фази на нейното развитие. Те се оказват и доста по-конкурентни в случаите на забавено поникване и растеж, вследствие на ниски температури. Намаляването на загубите от добива на царевица, предизвикани от плевелите, може да се постигне чрез своевременното им отстраняване.

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 4537

Карамфил Брадати, или турски (брадат карамфил) Има много разновидности на карамфили, но аз съветвам да се обърне внимание на цвете карамфил брадати топки. Много гореща родословни за всякакъв вид цветни лехи, и е особено добър в това миксбордове селски стил. Цветовете са отдавна стоят в живота на ваза.Брадат карамфил - многогодишно растение отглежда като всеки две години. За разлика от други видове карамфили, Sweet Уилям има слаба светлина, могат да растат в частична сянка. Брадат карамфил изисква некисел плодородна почва. Тя не толерира подгизнал и особено застояла вода. Много любители на тоалетки торове, въвеждане на хумус. Засяване трябва да се направи през юни на открито място. Култури притискат, пръскат и дръпнете ги тъкат материал за покриване. Разсад се появяват 8-10 дни. След три седмици, разсад потопите и отново защитни покритие материал. Кирката е най-добре и в облачни дни или през нощта. Повехнали стъбла, както и всички изрязани карамфили. Хранене даде на всеки 10-12 дни след поливане, разхлабете почвата. След около месец растат нови издънки, а спадът на някои видове започва вторичния цъфтеж. Въпреки това, продължителността на живота на растението е само на 4-6 години.