Articles - Thumbnails

• Бурените израстват най-напред по градинските пътеки. Затова те трябва да бъдат унищожени още в началото на появяването им.
Мотиката не е подходящ инструмент за унищожаване на плевелите по градинските пътеки. С нея се разрушава твърдата повърхност на пътеката и прекопаването й трябва да се повтаря много често.
Борбата срещу плевелите по градинските пътеки с химически средства е много по-перспективна, а освен това изисква и много по-малко труд.На пазара предлагат различни и много ефективни препарати, а непрекъснато излизат и по-нови. При тяхната употреба трябва стриктно да се спазват указанията на фирмата производител, за да не се причиняват вреди. Някои от тях съдържат хлор, поради което при невнимателна употреба има опасност от увреждане. Ако пътеките са обградени с бордюри с плътно прилепени елементи, пръскането с препарати може да става до самите ръбове на пътеките.
• През март обикновено се засаждат овощните дръвчета и храстите, които не сте успели да засадите през есента.
• Ако имате намерение да засадите нови рози, трябва да извършите подготвителните работи още през март.
Към тези мерки принадлежи на първо място дълбокото обработване на земята (на две лопати). Тъй като розите остават на едно място много години, земята трябва да бъде обогатена с вещества, които и осигуряват хумус. Най-подходящи са разложен оборски тор и торф. Вместо тях можете да използвате и грубо раздробен компост. Всички тези вещества се сместват с пръстта от първата лопата. По-дълбокото им заравяне е погрешно, защото при липса на кислород не се получава здрав хумус.
• Където съществува възможност, засадете жив плет за ограничаване на градината, вместо да теглите ограда.
• Ако зимата е била бедна на валежи, рододендроните и други вечнозелени широколистни дръвчета трябва да се поливат обилно през март.
• За старите махонии март е най-доброто време за основно подрязване.
• В края на март започва засаждането на тревистите растения, които цъфтят през лятото и по-късно. Сега се извършват и делението, и пресаждането.
• Силните тревисти растения, които са останали няколко години на едно и също място, трябва непременно да се разделят.
• Във вече съществуващите алпинеуми всички растения трябва да бъдат проверени за зимни увреждания, а празните места да бъдат запълнени.
• За да имате през май готови млади растения от катерлива кобея и грамофонче, можете да ги засеете през март в саксии.
• Цъфтежът на гладиолите може да се премести напред, като след средата на март луковиците се поставят на топло.
• В края на март идва времето да подрежете високите тревисти растения в градината.
• Преди да минете с греблото по покритите през януари с компостна пръст тревни площи, в средата на март трябва да поръсите още и с липсващите торове.
Ако вече сте подали фосфорна киселина и калий, тогава поръсете само с чист азотен тор. За целта са подходящи амониевата селитра или сернокиселият амоняк. От първия се подават около 20 г, а от другия – по 15 г за един квадратен метър. Където трябва да добавите и фосфорна киселина и калий, се използва комбиниран минерален тор с възможно по-високо съдържание на азот и то по 30 до 40 г на един квадратен метър.

Калдъръмчето (Portulaca) е едно от най-обичаните у нас цветя. То е лесно за отглеждане, вирее във всякакви условия и не е никак претенциозно. Цъфти в ярки цветове, стъблата му са крехки, а листата са къси, заострени и месести с масленозелен цвят.

ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ХРИЗАНТЕМИТЕ

Семейство сложноцветни.

Прекрасно  стайно растение което може  да се намери в магазина, цъфтящо по всяко време на годината. Особено красив е ансъмбъла от няколко вида  хризантеми с различен цвят. Цветовете на хризантемата могат да бъдат прости и кадифени с най разнообразни оттенъци – червено, розово,пурпурно, отровно жълто и бяло, може да се каже че цветовете са във всички оттенъци освен синьо. При отглеждане в саксия растението достига до 25-30 см за голям  храст клончетата се подрязват и прищипват а при размножаване в една саксия се садят няколко резника.

Съвети по отглеждане

Полив:Всяка добре отцеждаща се и аерирана почва е подходяща за хризантемата. Най - добре е ph - то да е между 6.0 и 6.5.
Поддържайте почвата влажна целогодишно. Използвайте мека вода. В периода на растеж поливането трябва да е обилно и да се намали в периода на цъфтеж. Оросявайте листата често.
Наторяване:През периода на растеж изисква обилно наторяване с препарат, съдържащ азот и калий.
Тъй като хризантемите стават високи до около 70 - 90 см., често те имат нужда от опора за стеблото.
Температура:За да се стимулира разклоняването на растението и увеличи цъфтежа, връхчетата на хризантемата трябва да се подкастрят.  Хризантемата вирее на хладно на температури между 8 С и 12 С. Дръжте я на ярко осветено място с малко директно слънце. Идеалното място е източен или южен прозорец през зимата и зaпаден прозорец през лятото. 
Размножаване: Пресадете през пролетта ако е необходимо. След прецъфтяването хризантемата може да се пресади в градината където тя ще се върне към естествените си навици на растеж. Резниците се засаждат директно в почвата.
Понякога се случва  и така, подарили са ви хризантеми и докато са стояли във вода те са пуснали корени (това се отнася за малките сортове) . В този случай, след посаждането на резника в саксия  следва да ги подрежете на височина 10-15 см., ако растението  бъде не достатъчно храстовидно, можете да прещипите и няколко вейки.
 

Съвети

Обикновенно хризантемите се продават като едногодишни растения и след цъфтеж се изхвърлят но това не е задължително.  Ако искате да запазите  растението отрежете  дългите клонки като оставите само къси дръжки. Поставете саксията с хризантемите на прохладно място с температура 1-3°С. На пролет с израстването на младите клончета растението се пренася в топло помещение се започва подхранване на почвата на всеки две седмици. също така, младите  току що появили се клончета можете да нарежете на резници и да засадите младо растение. Ако не спазвате правилата за отглеждане на стайни растения, не сте ги поставили да зимуват на хладно , не пресаждате и не подхранвате,  растението няма да цъфти или ще започне късно и ще е непродължително.

Болести и вредители 

Брашнеста мана – нейните  характерни признаци  са – образуване на листата и на цветоноса  сиво –бели брашнести налепи. За образуването на брашнестата мана способства и високата влажност на въздуха.
Мерки за борба: напръскване с фунгицид , за прфилактика  се опрашва със сяра 4-5 пъти през лятото.

Сиво гниене – за появата на болестта способства високата влажност. Характерен признак е пепелно сивият влакнест налеп на поразените части на растението.  На листата и стъблата се появяват кафяви петна  или потъмняват върховете на листата. Петната се увеличават и се покриват с влакнест налеп.
Мерки за борба: Периодично проветряване, добро осветление. Пръскат се с разтвор на  топсин М, фундазол. Повторна обработка се провежда след 10-12 дни.

Септориоз – гъбично заболяване на което хризантемата е подложена  много често. На листата се появяват тъмни, кафяви петна с жълти пръски. Постепенно се увеличават в резултат на което листата падат.
Мерки за борба: 
Отделете и изгорете болните листа. Обработете със системен фунгицид (фундазол). Намалете полива, проветрете, спрете пръсканете няколко седмици. Възможно е заболяването да е от излишъка на азотни торове.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик

Листни въшки- повреждат растението, като смучат растителния му сок,преносители са на вируси. Размножават се бързо. Образуват колонии от долната страна на листата, по цветните пъпки и новите връхчета на стъблата. Най-уязвими са растенията с меки тъкани. Пострадалото растение отслабва и става уязвимо на гъбни заболявания. При наличие на листни въшки, по листата на растението се забелязва лепкава "медена роса", която възпрепятства нормалната фотосинтеза. При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силнна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат.  Основно,  трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба: растението трябва да се  напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).

Принадлежи към семейство Розоцветни - Rosaceae. Издръжлива е на нашите зимни условия, като трябва да се защитава през зимния период. Мини розата цъфти обилно от май до септември. Използва се за акцент в алпинеуми или в градината. Може да се сади и саксии и кашпи.

 

Вид наземна част Нисък храст
Максимална височина до 50см.
Бързина на растеж Умерена
Температурен обхват Студоустойчив (-20°C)
Лист Опадващ
Цъфтеж Розов (VI-IX)
Слънце/сянка Слънце
Поливане Умерено
 Подобно на останалите видове рози, чрез зариване на известна част от стеблото със земя. Поливането трябва да е умерено, а растението няма особени предпочитания към вида на почвата. Мини розата цъфти обилно от май до септември. Растението достига височина до 50 см. Чудесно украшение за цветната леха.

Използва се за акцент в алпинеуми или в градината. Може да се сади и саксии и кашпи. Предлагаме различни цветове - розов, червен, бял.

Лавсонов лъжекипарис, лъжекипарис, хамеципарис

Описание:  Преди около 200 години този род е бил неправилно причисляван към рода на кипарисите. При кипарисите узряването на шишарките става за 2 години, а при лъжекипарисите за една. Това е основният критерий, който е накарал ботаниците да отделят двата рода. Поради голямата им прилика с кипарисите, лъжекипарисите са наречени "лъже кипариси" (chamae - неистински). Представлява високо дърво с остро-пирамидална корона. Върхът на основния вид е винаги повиснал надолу. При някои сортове върхът е изправен. Клоните са къси, излизащи хоризонтално от ствола и насочващи се нагоре. Кората на младите дървета е сивозелена, гладка, а на възрастните е червено кафява, напукана на пластинки. Иглиците са люсповидни. Шишарките са дребни, почти сферични, до 10 мм в диаметър. Узряват през септември на първата година и веднага се отварят. Лавсоновият лъжекипарис е разпространен в тихоокеанската част на Северна Америка - щатите Калифорния и Орегон, където без да се отдалечава много от брега на океана, се изкачва на височина до 500м н.м.в.
Размер:  Този вид достига на височина до 40 - 60м. и 1,70 в диаметър.
Декоративност:  Притежава вечнозелена конусовидна корона. Декоративен е през цялата година. Освен основния вид, има изведени още неизброимо количество декоративни сортове от него.
Цъфтеж:  Без значение
Отглеждане:  Лъжекипарисът е лесен за отглеждане вид. Привързан е към месторастения с по-хладен климат и плодородни почви. Обича почвената влажност, но не понася преовлажняване. Напълно е устойчив на нашите зими. При температури под минус 25гр може частично да измръзне, но се възстановява лесно. Предпочита слънчеви изложения, но добре понася и засенчване.
Използване:  Лъжекипарисът има много широко приложение. Използва се както за солитери, така и за създаване на групи в паркови пространства. Подходящ е за засаждане на живи плетове, живи огради и ветрозащитни пояси. Като алейно дърво може да се засажда в шпалири, подобно на кипарисите. В Европа широко се използва като перспективно горскостопанско дърво.