Детайли

Написана от Super User

Категория: Едногодишни растения

Публикувана на 29 Май 2018

Посещения: 1887

Едногодишните растения като невен и рудбекия наистина живеят само 12 месеца, но пък бързият им растеж и ярки цветове превръщат всяка градина или озеленена тераса в едно по-красиво и приятно за отмора място. Не е добра идея обаче да засадите безразборно всичко, което ви привлече окото. Въпреки че можете да отглеждате десетки едногодишни растения и стотици специфични култури и хибриди, правилният избор зависи от фактори като качеството на почвата и притока на светлина в градината виПърва стъпка

Сведете до минимум стотиците възможни опции според съотношението между светлина и сянка в мястото, където ще засаждате цветята. Повечето едногодишни растения виреят най-добре на слънчеви площи, но има и такива, които предпочитат сянка. Такива са например импатиенс и бровалия за дебела сянка, както и трицветна теменуга и лобелия за шарена.

Втора стъпка

Избирайте цветята според височината им. Едногодишните варират между най-много около метър и няколко сантиметровите ниски пълзящи растения. За най-добър вид изберете няколко растения с различна височина, за да създадете симетрична цветна леха. За лехи, които са разположени в центъра на тревиста площ, засадете високите растения в средата и ги обградете с все по-ниски по посока към края на лехата. За такива, които са позиционирани до стените на къщата или друга постройка, най-високите трябва да бъдат най-отзад.

Трета стъпка

Селектирайте растенията според цвета им. Вие най-вероятно ще искате да започнете със своите любими багри, но повечето градинари подреждат разположението на цветята според това дали окраските им си подхождат (например жълто стои много добре до синьо). За най-приятен за окото вид засадете едно до друго цветя с допълващи се нюанси.

Четвърта стъпка

Проучете кои едногодишни растения виреят най-добре при климатичните условия и качествата на почвата в района, в който живеете. Някои видове растат само в определен вид пръст и при специфичен климат или са устойчиви на болести, които са разпространени в дадени региони.

Съвет: Бъдете внимателни с едногодишните растения, които се разпространяват сами. Някои от тях се превръщат в плевели, ако им се позволи да растат на воля. Когато купувате дадено растение от магазин, оранжерията или цветна борса, попитайте продавача кои едногодишни са с инвазивни тенденции.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Едногодишни растения

Публикувана на 06 Април 2018

Посещения: 1953

Петуниите и техните многобройни разновидности могат да зарадват окото на всеки любител на цветята. Имат красиви големи цветове и независимо дали са бордюрни или висящи не изискват толкова много грижи за отглеждането си, като същевременно Ви даряват от ранна пролет до късна есен с кичестите си цветове.

Ето какво е важно все пак да знаете, ако сте решили за първи път да се отдадете на отглеждането на петунии:

- Петуниите могат да бъдат засадени и от семена, но ако нямате толкова търпение по-добре започнете от пролетта да дебнете по цветарските магазини и разсадници за вече засадени петунии.

По този начин ще трябва да похарчите малко повече, отколкото ако закупувате семена, но пък ще можете с очите си да видите как изглеждат, какви цветове са и дали те са едри или дребни.

- Петуниите трябва да се засадят, когато сте сигурни, че няма да има минусови температури и когато почвата вече не е толкова студена.

- Можете да засадите петунии и в сандъчета за отглеждане на балкона. Отново трябва да внимавате с температурите, защото те не са много издръжливи на студ. Имайте предвид в същото време, че не обичат прекомерното излагане на слънце, поради което не са добър вариант за тераси с южно изложение.- След като сте засадили петуниите си, задължително ги полейте.

- Петуниите обичат много вода, поради което през летните месеци трябва да бъдат поливани ежедневно. Освен това е добре и да ги наторяване от време на време, особено през пролетта и лятото.

- Някои сортове петунии са лесно податливи на листни въшки и брашнеста мана. Третирайте ги срещу болести и вредители навреме, защото така болните цветя ще заразят и останалите.

- Хубавото на петуниите е, че дори и да ги свари градушка или някое друго непредвидено природно явление, което може да ги повреди, можете просто да ги подрежете и те ще тръгнат отново да растат с пълна сила.

- Ако отглеждате петунии на балкона, дори не е нужно да ги прибирате. Те няма да издържат зимата, но ще са пуснали семенцата в сандъчетата, и когато се запролети просто започнете отново да ги поливате и наторявате.

Това може да продължи и 2-3 години, но с всяка изминала година петуниите ще стават по-слаби и прораснали, поради което ще трябва в някакъв момент да си закупите нови.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Едногодишни растения

Публикувана на 20 Май 2018

Посещения: 2791

През есента тя осигурява храна за пчелите
Цинията (Zinnia elegans) е грациозно лятно цвете, идващо от Мексико, което носи името на създателя си – Йохан Цин. Съществуват многобройни сортове с различна форма и оттенък на цветовете.
Разнообразна багра
Цинията изисква слънчево, защитено от вятъра и много топло място. Развива здрави, разклоняващи се стъбла, достигащи до 60-80 см. Листата и стъблата са покрити с груби власинки. Цветовете са тип кошничка и достигат 15 см в диаметър, а багрите обхващат всички нюанси на розово, тъмнооранжево, червено. Често са преливащи пастелни или ярки. Изключителен финес имат белите, кремавите и бледозелените сортове. Цветният килим от цинии е свеж до падането на сланите.
Прекършете, за да цъфне пак
Периодът на цъфтене е от юли до септември. За да образува мощни и красиви растения, почвата трябва да е богата и отцедлива, а мястото слънчево. Почвата се поддържа леко влажна, но никога мокра. Цинията понася добре високите температури и сухия въздух, но в период на продължително засушаване декоративната й стойност намалява. През лятото централното цветоносно стъбло, когато прецъфти, се прекършва. Така се активизира допълнително разклоняване и цъфтежът през есента е изобилен.
Семената никнат до 10 дни
Цинията се размножава чрез семена. Те са плоски, бежовокафяви и едри. Никнат бързо – след 6-10 дни, а растенията зацъфтяват след около два месеца от сеитбата. Практикува се директно засяване в края на март и началото на април на желаните места. Младите растения се засаждат на разстояние 20-25 см едно от друго. През 14 дни се подхранват с тор, който няма подчертано съдържание на азот. Прецъфтелите съцветия се отстраняват редовно. Колкото е красива цинията, толкова е и полезна. През лятото тя е посещавана от пчелите. За тази цел е особено полезна и през есента, когато медоносната растителност е по-малко.
Видове
Най-широко разпространение имат сортовете от вида Циния елеганс с кичести или прости цветове. При сортът Фантазия отделните цветчета са завити под формата на тръбичка, а от Тумбелена растенията са ниско до 15 см, а съцвеията, приличат на гергина. Дриймланд, са с 25-30 см високи стебла с едри цветни кошнички. Циниите от сорта Питър Пан пък са високи 30 см, а цветовете са с диаметър около 8 см, бели, златистожълти, карминови, пурпурни.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Едногодишни растения

Публикувана на 04 Април 2018

Посещения: 1933

Фасулът (Phaseolus vulgaris) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки (наричани още шушулки или бобове) с бъбрековидни семена. Плодът се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената (характерно за кръстоцветните растения). Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката, цвета и вкусовите качества на семената. Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. Те са разположени спираловидно по стъблото. Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, червено-кафяво, пъстро.Бобовите семена се засяват в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начина, по който бобовото стъбло пониква от почвата. До началото – средата на лятото е зелен, като част от реколтата се готви в това състояние, а после узрява и е готов за прибиране. Необходимо е след като е обран с шушулките, да се остави известно време на слънце или на сухо и проветливо място за няколко дни, за да се изсуши добре и запази за консумация през следващата година.Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): белтъчини — 23,3%; въглехидрати — 55,5%; вода — 11,2% и мазнини — 1,5%; съдържа витамини от групата В и витамин С. По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба. В суровите бобени зърна се съдържат токсини налагащи приготвянето му при висока температура и смяна на водата след накисване.