Articles - Thumbnails

Цитрусите имат сходни изисквания към поливките и торенето, затова тук ще имаме предвид всички растения от рода. Тъй като в България основно се отглеждат в саксии, препоръките ще са съобразени най-вече с този начин на отглеждане.

Поливане
Цитрусите се нуждаят от постоянна почвена влага, за да имат качествен растеж и редовно плододаване. Почвата в саксия изсъхва бързо, особено ако пространството е запълнено с корени. Растение в саксия изисква много по-чести поливки, отколкото растение в земята.
Засушаването по време на цъфтежа предизвиква опадане на цветовете и е причина за малко на брой завръзи.
Липсата на достатъчно влага по-късно през вегетацията води до опадане на плодовете и слаба реколта. По-продължителна суша ще доведе до изсъхване и окапване на листата, а при високи температури, може да доведе до бързо загиване на растенията.

На другата крайност е излишната влага. Преовлажняването почти винаги води до пожълтяване на листата и впоследствие - до загиване на растенията.

Важни условия за правилното поливане на Цитруси:
- Избирайте почвен субстрат, който пропуска водата и се отцежда бързо;
- Отворите на дъното на саксията, трябва да са достатъчни на брой и на големина, за да позволяват бързо оттичане на водата;
- Саксията не трябва да е пълна до горе с почва. Трябва да има поне 2 см до ръба, за да може да се полива, без да прелее;
- Полива се при засъхване отгоре на почвата. През зимата се полива по-рядко, защото почвата изсъхва по-бавно. През топлите сезони се полива по-често, а през горещите дни на лятото, поливките може да се наложи и да са по няколко на ден, ако почвата в саксията изсъхва твърде бързо;
- Винаги се полива отгоре. Никога не се полива в чинийката. Ако през зимата в чинийката се събира вода, трябва да се изхвърля, защото корените може да изгният, ако останат задълго потопени в нея. През лятото водата в чинийката обикновено се изпарява бързо и не представлява проблем;
- Винаги се полива обилно, така че да се навлажни добре целият обем почва в саксията. При нужда, полива се бавно или на няколко пъти, за да има време да се навлажни почвата, преди водата да се оттече;
- Ако почвата е изсъхнала прекалено, тя се свива и се отделя от стените на саксията. В такъв случай водата бързо потъва в процепа и изтича на дъното, но всъщност почвата остава напълно суха. При това положение трябва да се полива бавно и продължително в средата на почвената бала, за да има време почвата да се навлажни и да се разшири отново;
- Лесен начин за автоматизиране на поливките е капковото напояване с таймер. Компоненти за изграждане на такава система вече се предлагат навсякъде, а също и озеленителните фирми извършват такива услуги;
- Напролет, при изваждането на цитрусовите растения на открито, трябва да се полеят много обилно няколко пъти, за да се измият солите, които са се натрупали в почвата при престоя им на закрито през зимата;
- Цитрусовите растения не обичат силен или постоянен вятър, както и обдухване на вентилатор, климатик и т.н. При такива условия, прекомерното изпарение на вода от листата, тормози растенията и дори честите и обилни поливки не са в състояние да решат проблема. Единственото решение е по-заветно място или съответно място, защитено от въздушната струя на климатик или вентилатор.

 

Торене
При отглеждане в саксия, Цитрусите имат нужда от редовно и пълноценно подхранване. Обемът почва в саксията е крайно ограничен и растението няма откъде другаде да набави необходимите му хранителни вещества. А при растежа се изразходват голямо количество минерали, които корените всмукват от почвения субстрат. В същото време, при всяка поливка, водата отмива хранителни вещества и ги изнася извън саксията при изтичането. Получава се голям дисбаланс и ако не добавяме редовно нови минерали, за да възстановим баланса, растението започва да гладува.

При саксийно отглеждани растения, не е практично да се внасят отделно азотни, фосфорни и калиеви торове. В днешно време навсякъде в магазините има голям избор на течни или гранулирани торове, които са комбинирани и включват азот(N):фосфор(P):калий(K) и набор от микроелементи. Важни микроелементи са желязо (Fe), Цинк (Zn) и манган (Mn). Всеки такъв тор трябва да идва с инструкция за употребата му. Ако няма такава или ако не е на български език - не бива да го купуваме!

Важни условия за правилното торене на Цитруси:
- Почвата трябва да е леко влажна, преди да пристъпим към торене. Не е желателно торене на суха почва;
- Важно е да спазваме указанията за торене от етикета на тора. Там се описва какво количество и през колко дни да торим;
- Изключително важно е да не се превишават препоръчаните количества тор. Това може да доведе до сериозни смущения в развитието на растенията, а и до нежелани остатъчни вещества и минерали в плодовете, предназначени за консумация;
- Почти всички торове се препоръчва да се прилагат два пъти месечно по време на активната вегетация. Ако в указанията е посочено друго, трябва да се изпълни;
- Тори се от средата на февруари до края на септември. След това не се тори по две причини: първата е, че растенията почти не растат през зимния сезон и нямат толкова голяма нужда от торене; втората причина е, че при торене в плодовете биха се натрупали нежелани концентрации на минерали. Тъй като повечето цитрусови плодове зреят точно през зимните месеци, по-добре да не се торят преди да се консумират;
- Когато се използват торове с удължено освобождаване, трябва да се вземе предвид срокът, даден от производителя. В този срок, при определената температура, гранулките на тора ще освобождават постепенно хранителни вещества. По време на този срок, торенето с други торове може да доведе до преторяване и увреждане на растенията.

1. Хлорозирал лист;
2. В средата - лист от здраво растение;
3. Лист, показващ силен азотен глад. Това са обикновено по-стари листа. Едно добре подхранвано растение не би страдало от азотен глад.

При първия проблем - хлорозата, има няколко решения. Появяването на хлороза често е съпроводено с преовлажняване и лош въздушен режим на корените. Затова борбата с нея започва с осигуряване на добра водопропускливост на субстрата.
На пазара има редица препарати за борба с хлорозата. Най-известния е Секвестрен. Той лекува отлично, но ефектът от него е краткотраен, защото не променя почвата, а само временно осигурява необходимите елементи.
По-дълготраен резултат може да се постигне с внасяне на Зелен камък (Железен сулфат - FeSO4). Той действа по-бавно и са необходими по-високи дози, в сравнение със Секвестрен. Но най-ценното му качество е промяната в рН+ на почвата в посока към кисела реакция. При кисела реакция на почвата, блокираните микроелементи отново преминават в усвоима за растенията форма.
Ако веднъж има случай на хлороза при дадено растение, добра идея е след като се излекува, да се внася профилактично Зелен камък два пъти годишно, по една равна чаена лъжичка на всеки 5 литра саксиен обем.

Важно относно торенето при хлороза: желязото е трудно подвижен елемент. Листата, които вече съществуват няма да се променят след внасяне на тора. Торът може да се отрази единствено на новите листа, които ще се появят след торенето.

 

Лимонът се размножава чрез семена. Семената от лимон трябва да се засеят веднага след отделянето им от плода, като предварително се измият с хладка вода. Никнат добре в смес от равни части
Размножаване на лимон
Лимонът се размножава чрез семена. Семената от лимон трябва да се засеят веднага след отделянето им от плода, като предварително се измият с хладка вода. Никнат добре в смес от равни части листовка, рохкава градинска пръст и пясък. Прерастването става най-бързо при температура 18-20°С и при равномерна влага. Семената, които при тези условия не поникнат в продължение на 4 седмици, не са надеждни.

Когато лимончето развие 3 листа, добре е да се изскубе, за да се прережат връхните части на коренчетата му, и отново да се засади в малка саксийка. За по-сигурно прихващане то се захлупва през първите дни със стъклена чаша. Така разсадените растения развиват по-разклонен корен и нарастват по-бързо. Когато корените на лимона обхванат саксийната пръст, растението се премества в нова саксия, при което корените наново се подрязват. През първата и втората година се използва еднаква саксийна пръст.

Размножаване и отглеждане на лимона

Лимоните, получени от семе, цъфтят и връзват късно - най-рано 10 години след засяването, а понякога и след 20 години. При това техните плодове се отличават от плодовете на майчиното растение, като почти всякога са по-лоши. Затова се препоръчва полученият от семе лимон да се облагороди (да се направи присаждане на лимон). Правилно е присаждането на лимона да стане, когато стъблото на дръвчето достигне дебелина на обикновен молив. За предпочитане е присаждането на спяща пъпка, което става през юли-август. Присаждане на лимон се извършва, както при овощните дървета. През зимата лимончето се държи в хладно и светло помещение с температура, не по-висока от 8°С. На следващата година още през пролетта се изрязва остатъкът на дивото стъбло, който се намира над пъпката. Щом присадникът израсте 15-20 см, той се съкращава, за да се образува по-ниско, но симетрично разклонено дръвче. Плододаването на лимоните обикновено започва след третата година. Размножаването може да стане и чрез въздушни отводи, като се е вкорени неотрязано клонче.

За възрастните лимони добра почва е сместа от 2 части градинска пръст (чимовка), 1 част угнил оборски тор и 1 част пясък.

Резитба на лимон

Плододаване на лимона
Лимонът плодоноси на къси клончета, затова (както и с оглед храстът да се запази нисък) растенията се подрязват два пъти през годината - през пролетта и през август. Клончетата, които са плододавали, се отрязват ниско - на една-две пъпки; на безплодните клончета се правят пръстеновидни изрезки на кората, за да спре нарастването и да се предизвика образуването на плодни разклонения. За по-доброто плододаване спомага изкуственото опрашване на цветовете. То става, като леко се допират с памук тичинките, а след това близалцата на разтворените цветове на лимона.

Грижи през лятото за отглеждане на лимон
През лятото лимоните растат добре на полусенчесто място в градината. Лимоните могат да летуват и на източен или северен балкон, където са запазени от силно слънчево нагряване, понеже на слънце листата избеляват. Поливането през лятото трябва да бъде обилно. През периода на нарастването е нужно и подхранване. За тази цел най-подходящ е угнилият разреден във вода птичи тор. Напръскването на листата с вода, особено през лятото, е важно условие за запазването им от окапване.

Грижи през зимата за отглеждане на лимон
Почивката на лимоните през зимата е необходима за плододаването. Тогава лимоните се отглеждат в хладни светли помещения при температура, не по-висока от 8°С и се поливат рядко. Ако въздухът на помещението е сух, нужно е и оросяване, за да не окапят листата на лимона.

 

Дървото лимон има неправилна форма и може да достигне до 6 метра височина. Листата са с малки жлези, пълни с етерично масло. Ако се втрива в действителност, те освобождават приятен аромат. Клоните могат да бъдат повече или по-малко трънливи и с цветя, вариращи от бяло до розово, и са много ароматни.

ОТГЛЕЖДАНЕ
Абсолютно не се препоръчва използването на чиния под саксията за събиране на вода. Минималната температура понася до -3° C, като трябва да се поддържа за кратко време, за да се избегне увреждане. Да се избягват пластмасови саксии и да се предпочитат градински саксии от камък или глина, така,че растението да не страда от липсата на въздух в корените. Позиционирането на растението трябва да е на слънчево,но и в същото време защитено от въздушни течения. Да се избягва места вътре в жилището прекомерно топли и позиционирането на саксията близо до входни врати или радиатори. Вашето лимоново дърво трябва да бъде на гарантирано излагане на слънчева светлина в продължение на най-малко 4-6 часа на ден, особено през лятото.

ПРЕСАЖДАНЕ
Пресаждане се извършва на всеки две години по време на растежа,като размерът на саксията се увеличава постепенно с по 2-3 см в диаметър.
Идеалното време да се пресаждат е ранна пролет, с особено внимание към месец март.
Прехвърляне на растенията отвън навътре, или обратно, в зависимост от сезона, трябва да бъде направено постепенно.

ПОЧВА
Лимонът обича почви, богати и дълбоки, идеалния състав на почвата е: 10% глина, 20% тиня, 20% фин пясък и 50% едър пясък.
Много важно е да се създаде дренажен слой на дъното от керамзит,чакъл, или пемза. Отворите за източване на водата трябва винаги да са свободни и трябва да се покрият с парчета преди да продължите с другите материали.

ПОЛИВАНЕ
Лимоните трябва да се поливат постоянно от пролетта до есента. Добре е да се използва само дъждовна вода или, най-малкото, се оставя да престои няколко часа, така че да се освободи хлорът.

ТОРЕНЕ
От март до септември с гранулирана нпк тор за цитрусови,овощни дървета или подходяща оборска тор

РЕЗИТБА
Пристъпва се към края на зимата, когато сме сигурни, че дори последните студове са отминали. Трябва да изберете три или четири клона с еднаква сила които отиват в различни посоки. Те ще продължат да бъдат основни през цялата вегетация и ще се намалят, за да се стимулира производството на вторични клони. Това ще доведе до голямо количество листа,цветове и ще се увеличи съответно повърхността изложена на слънце. Разбира се в същото време ще се наложи да почистите мъртвите части, повредени, отслабнали, преплитащи се и тези които сочат към земята.

 

1. Избор на саксия. Каквато и да е тя, проверете дали има дренажен отвор.

Добрият дренаж и достъпът на въздух до корените са ключът към успешното отглеждане на лимон!

Ако често местите саксията навън и навътре, пластмасовата саксия ще ви свърши работа, защото е лека, а и е склонна да задържа за по-дълго почвата влажна, но пък глинените саксии са много по-красиви и позволяват на корените да дишат. Аз нямам против да поливам по-често, защото предпочитам естествени материи пред изкуствени.

Размерът също има значение! Изберете саксия, която е по-висока, отколкото широка. Това ще осигури добра основа и достатъчно опора на дръвчето.
2. Почвата

Изборът на почва зависи от това каква саксия използвате. Ако засадите дръвчето в глинен съд, почвата ще изсъхва по-бързо и е за предпочитане да използвате почва с повече органична материя, която да задържа влагата по-дълго време, защото цитрусовите растения не обичат да живеят в много суха почва. Ако пък използвате пластмасова саксия, е най-добре да засадите дръвчето в торфен субстрат, тъй като торфът е лека и структурна среда и ще помага за отцеждането на излишната вода. Аз лично, предпочитам микс от двата вида почва, за да дам от всичко на лимона си – и вода, и въздух!

3. Пресаждането

Както при пресаждането на всяко растение, следвайте следните стъпки:

На дъното на саксията слагате дренаж;
Пълните до 2/3ти от обема на саксията с почва;
Оформяте дупка в средата с подобен размер като сегашния на дръвчето и почвата му. Това значително ще улесни преместването на растението;
Премествате лимона заедно с почвата около корените му и го центрирате в новия му дом;
Не засаждайте цитрусовите дръвчета по-дълбоко, отколкото са били сега, но уплътнете добре новата почва около корените, за да изкарате излишния въздух от саксията.
Оставете поне 2 см от саксията празна, за да не прелива водата при поливане.
4. Светлината

Цитрусовите дръвчета идват от топлите страни и обичат слънцето! Те се нуждаят от 8-12 часа дневна светлина ежедневно. Затова, сложете лимона на най-слънчевото място в къщата. Другото, което трябва да знаем, особено ако светлината не пада директно върху растението, а го осветява странично, като светлината от прозореца, е да въртим саксията поне веднъж седмично. Така, растенията няма да се деформират в търсене на светлината. Ако през лятото искате да изнесете лимона на балкона или на двора, го сложете на място със защита от обедното слънце, което може да изгори листата на растението. Цитрусите много харесват светлината на сутрешното и следобедно слънце.

5. Температурата

Повечето незимоустойчиви,в нашия климат, растения могат да оживеят навън до 1-2 градуса над нулата, но на 5 градуса вече започват да се чувстват некомфортно и когато минималните температури достигнат тези нива е време да преместите цитруса на по-топло място. Като всички живи същества, и растенията не обичат резките промени в условията на живот, затова аклиматизирайте лимона преди да го внесете вкъщи като го поставите за няколко дни на място с преходни нива на светлина и топлина – под навеса, на стълбището или на друго транзитно място.

Направете същото и през пролетта когато постепенно трябва да аклиматизирате растението към външни условия на живот. Закалявайте го поне седмица-10 дни, за да му дадете време да се подготви за летния си дом!

6. Поливането

Това е най-деликатната тема за цитрусите, защото не обичат суха почва, но не обичат и прекалено влажна среда и корените им могат бързо да изгният. Само че, няма универсално количество вода, с което да поливате лимона си, защото поливането зависи от саксията, почвата, топлината, влагата и светлината…дали вали, дали духа, дали е облачно или слънцето е жарко…Най-добрият съвет, който мога да ви дам е да наблюдавате дръвчето си. Има различни индикатори за влага, а един лесен начин е да забодете дървена пръчка в саксията за 10-15 минути и в зависимост от това дали се е навлажнила или не, да прецените дали е време за поливане. Аз разрохквам леко горния слой почва и, ако е напълно сух, разбирам, че е време да полея растението. Също така, обилните поливки през известно време са за предпочитане пред честото, но слабо поливане. Когато осигурите достатъчно вода, която да стигне до дъното на саксията, вие стимулирате растението да развива дълбоки корени, докато честите и леки поливки само мокрят горния слой почва и карат растенията да развиват плитки, повърхностни корени.

7. Подхранването

И тази точка е много важна за саксийните растения, защото приемат такива и толкова хранителни вещества, колкото им осигурим! А особено, ако искаме едно растение да цъфти и формира плодове, правилното хранене е задължително!

Аз използвам течен тор за цитруси, който разтварям във водата, с която поливам лимоните. Специализираните торове за цитруси съдържат всички важни микро и макро елементи, които ще помогнат на цитруса ви да расте здрав и да изхранва вкусни лимони! Следвайте инструкциите на опаковката и спазвайте препоръчителното време за торене и за дозиране.

Принципът на храненето е, че всяко растение има нужда от повече храна когато е време да формира цветове и когато е време да формира и изхрани качествени плодове. Това означава, че е добре да подхраните лимоните през февруари-март, когато цъфтят и още един път през май-юни когато ще им трябва повече енергия да изхранят плодовете си. Последното подхранване за година е през есента когато приберете лимона вкъщи. Есенното торене ще помогне на растението да събере енергия за зимата, когато светлината и всички условия за живот са недостатъчни. Ако използвате течен тор, който е по-бърза храна от гранулираните торове, подхранвайте поне 1 път месечно, за да поддържате нивото на хранителни вещества.

8. Плододаването

Повечето лимонови дръвчета са самоопрашващи се като произвеждат и женски и мъжки цветове, така че не е нужно да имате 2 или повече растения, за да имате реколта, както е при кивито, например.

Обичайно, лимоните започват да цъфтят през зимата и през ранната пролет „връзват“ плодовете, които на свой ред, растат до есента и в края й, и през зимата, лимоните са готови за бране. Кога точно аз не мога да ви кажа – зависи колко сладки, кисели или сочни ги предпочитате. С времето, пробвайте плодовете по различно време докато разберете кога трябва да откъснете най-вкусния лимон!

Най-добрият начин за съхранение на плодовете е да ги оставите на растението докато не ви потрябват!

Мандарините са богати на витамин С, който е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на организма към различни инфекции
Мандарините укрепват имунната система и повишават устойчивостта на организма към заболявания през есенния сезон, когато топлината преминава в студ. За кои болести може да е полезно да пиете сок от мандарини всяка сутрин, разказва „Haber7“, цитиран от БТА.

Тъй като е богат източник на хранителни вещества и антиоксиданти, мандарината напълно обновява организма и го предпазва от болести. Този цитрусов плод е богат и на витамин С, който е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на организма към различни инфекции през есенните и зимните месеци.

Затова той играе важна роля за укрепване на имунната система. Сокът от мандарини има следните полезни свойства:

Най-важното предимство на напитката е, че тя е богата на витамин С. Той укрепва имунната система, като задоволява нуждата на организма от витамини и минерали по най-естествен начин.
В същото време е мощен източник на антиоксиданти, бори се с раковите клетки, прочиства цялото тяло от главата до петите от токсини и намалява възпаленията.
Когато се консумира редовно, той се бори със свободните радикали в организма и поддържа вътрешните органи здрави.
Помага за намаляване на повишените нива на холестерола в кръвта и предпазва от сърдечносъдови заболявания.
Нормализира кръвното налягане.
Увеличава количеството на колаген в организма, премахва признаците на стареене.
Възстановява баланса на чревната микрофлора, поддържа здравето на червата.
Подпомага работата на храносмилателната система.
Повишава устойчивостта на организма към сезонни заболявания като грип, настинка и укрепва имунната система.

Какви са ефектите от сока от мандарини?

1. Лекува рани.
2. Незабавно лекува грип и настинка.
3. Облекчава силна кашлица.
4. Облекчава възпаленото гърло.
5. Предпазва от рак.