Articles - Thumbnails
-
Календар на Градинаря за м. Декември
На балкона и на двора: Съберете сухите листа около корените на розите, защото те са предпоставка за...
-
Календар на градинаря за м. Ноември
През ноември, градината преминава през много промени и цветовете започват да избледняват, а реколтата...
-
Коледната звезда
КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА е символ на Коледните празници и е едно от най-продаваните растения в света. Освен...
-
Календар на градинаря за м. Октомври
Винаги има какво да се прави в градината и в тази статия ще разберете какво да направите за цветната леха,...
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Цъфтящи растения
- Посещения: 67
КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА е символ на Коледните празници и е едно от най-продаваните растения в света.
Освен класическите червени коледни звезди се предлагат и с бели, розови, мраморни и бледожълти листа.
Родината ѝ е Мексико, където расте като храст и достига на височина до 4 метра.
Самото съцветие има скромен вид, но когато цъфне, листата около него стават алено червени и приличат на звезда.
За да цъфти, растението се нуждае от 14 часа пълен мрак и 10 часа дневна светлина.
При нашата географска светлина това се постига лесно, ако се отглежда в стая, в която не свети лампа след свечерявaне.
Историята на Коледната звезда започва с Джоел Пуансет, който е първият американски посланик в Мексико.
През 1825 година той изпраща семена от непознато растение в своя дом в Южна Каролина. Пуансет е ботаник и в дома си в Грийнвил имал оранжерия, където отглеждал интересни растения, които после раздавал на ботанически градини.
Коледната звезда се отглежда като декоративно растение в целия християнски свят.
За първи път се предлага на американския пазар като рязан цвят и саксийно цвете през 20-те години на ХХ век от Пол Еке , който полага основите на една от най-големите компании за селекция и производство на това изумително растение.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Цъфтящи растения
- Посещения: 81
Олеандър (Nerium oleander) представлява вечнозелен храст или малко дърво от семейство Apocynaceae (Тойнови). Достига височина 2-6 метра с изправени клони и кожести, тъмнозелени листа, разположени по три в прешлен. Цветовете са събрани в съцветия по върховете на клонките с разцветки от бяло до тъмно розово. Всички части на растението съдържат силно токсични сърдечни гликозиди. Произходът на Олеандъра е от Средиземноморието до Китай, където расте естествено покрай речни корита и сухи долини. Името „Зокум“ произлиза от турски и е разпространено в българските региони с турско влияние. В диво състояние формира гъсти храсталаци по бреговете на реки и потоци. Растението се отличава с изключителна издръжливост на суша и замърсен градски въздух. Кожестите листа са линейно-ланцетни, дълги 10-20 см, с ясно изразена средна жилка. Цветовете са ароматни, с диаметър 3-5 см, единични или двойни, събрани в едри съцветия. Плодът е шушулковиден, съдържащ множество семена с копринени власинки. Като декоративно растение, Олеандърът се използва за озеленяване на градски пространства, живи плетове и солитерно засаждане. Изисква защитени от силни ветрове места с добро осветление. Студоустойчивостта му е до -15°C за кратък период, което го прави подходящ за контейнерно отглеждане с прибиране през зимата.
Как се отглежда Олеандър (Зокум)?
Олеандърът се отглежда при спазване на специфични изисквания за светлина, температура, почва и поддръжка. Нека разгледаме основните аспекти:
Как да изберем място за засаждане на Олеандър?
Олеандърът изисква слънчево място с минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно. На открито избираме защитена от силни ветрове позиция. При градинско засаждане осигуряваме разстояние 2-3 метра от други растения. За контейнерно отглеждане позиционираме на южно или западно изложение с възможност за преместване през зимата.
Каква почва изисква Олеандърът?
Зокум изисква добре дренирана, плодородна почва с pH 6.5-7.5. Почвената смес включва градинска почва, едър пясък и перлит в съотношение 2:1:1. За контейнерно отглеждане използваме специална смес за средиземноморски растения с добавен пясък за подобряване на дренажа.
Как да поливаме Олеандър?
Олеандър изисква различен режим на поливане според сезона. През активния сезон поливаме умерено 2-3 пъти седмично. През зимата намаляваме значително поливането до веднъж на 2-3 седмици. Важно е да избягваме преовлажняване и да проверяваме горния слой почва преди всяко поливане.
Как да подхранваме Олеандър?
Подхранването на Олеандър започва напролет с комплексен тор NPK. През лятото прилагаме азотен тор за стимулиране на цъфтежа. Наесен добавяме калиев тор за подготовка за зимата. През активния сезон прилагаме течен тор на всеки 2 седмици, следвайки дозировката на опаковката.
Как зимува Олеандърът?
Олеандър изисква внасяне в помещение при температури под -5°C. Осигуряваме светло, хладно място с температура 5-10°C. Намаляваме поливането до минимум и спираме торенето. Помещението трябва да се проветрява редовно за предотвратяване на гъбични заболявания.
Как да размножаваме Олеандър?
Размножаването му се осъществява чрез резници през лятото с дължина 15-20 см. Третираме с растежен хормон и вкореняваме във вода или лека почвена смес. Поддържаме температура 20-25°C и висока влажност. Вкореняването отнема 4-6 седмици при оптимални условия.
Токсичен ли е Зокумът?
Да, всички части на Олеандъра са силно токсични. При работа с растението задължително използвайте ръкавици и дръжте далеч от деца и домашни любимци.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Цъфтящи растения
- Посещения: 273
Магнолиите са красиви храсти и дървета, които носят нотка на блясък в градината. Техните пищни цветове, подобни на лалета или звезди, варират от чисто бяло през розово до наситено пурпурно и дори жълто и синьо. Много от тях също имат прекрасен аромат.Магнолиите могат да бъдат широколистни или вечнозелени и имат размери от малки храсти до големи дървета. Повечето предпочитат неутрална или кисела почва. Ако нямате правилния тип почва, по-малките магнолии растат добре в саксии. Много цъфтят през пролетта, но някои цъфтят и през лятото. Магнолиите са идеални за отглеждане като самостоятелни дървета.
Вечнозелените магнолии, като Magnolia Grandiflora, могат да бъдат посадени близо до стена.
Дървото или храстът от магнолия е дългосрочна инвестиция – те се развиват бавно и може да отнеме 10-20 години, за да достигнат крайния си размер. Следователно си струва да отделите време, за да изберете подходящия сорт за вашата градина. Цветята, максималният размер и условията във вашата градина ще определят коя магнолия ще отглеждате. Ако мястото е подходящо растението, то ще процъфтява и ще ви възнагради с фантастично изглеждащи цветове и аромат.
Как да отглеждаме магнолиите?
Повечето магнолии предпочитат кисела почва. Ако нямате подходящата почва в градината си или нямате място за голямо дърво, по-малките магнолии растат много добре в саксии. Магнолиите се нуждаят от защитено място, далеч от силни ветрове. Избягвайте замръзващите места в градината, тъй като сланата може да повреди цветята през пролетта. Място, което получава много слънце, ще осигури добра предпоставка за обилен цъфтеж и добро развитие на растението. Подрязвайте леко в средата на лятото до началото на есента. Уверете се, че почвата не изсъхва през лятото.
Ако живеете в студена част на страната, изберете сорт, който цъфти по-късно. Имайте предвид евентуалната височина и разпространение на дървото и се уверете, че сте предоставили място за него – някои магнолии могат да достигнат сериозна височина. Ако искате да засадите магнолия близо до къщата си, изберете по-малък сорт. Ако имате алкална почва, отглеждайте Magnolia Grandiflora.
Как се засаждат магнолиите?
Магнолиите се засаждат най-добре през есента или късно пролетта. Те имат плитки корени, така че не е нужно да копаете много дълбока дупка. Изкопайте широка дупка до същата дълбочина на саксията, в която влиза вашата магнолия. Внимавайте да не увредите месестите корени, тъй като това може да попречи на цъфтежа. Добавете добре изгнил градински тор или листна плесен около корена и проверете нивото на растението, така че точката, където е било присадено, да не е под почвата. Внимателно отъпчете почвата около растението с пета и полейте обилно. Мулчирайте с кисел мулч като кора или градински компост. Дръжте растението добре напоено, докато се установи.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Цъфтящи растения
- Посещения: 305
Всички им се възхищават, но малцина ги отглеждат, защото магнолията се смята за „трудно" растение. Това не е съвсем вярно, но при засаждане наистина трябва да положите малко повече грижи. Април е най-подходящият месец. Изберете защитено от студени ветрове място. Добавете много торф и не засаждайте надълбоко. Обилно поливайте новия храст при засушаване. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост около храста.
Сортове. Най-разкошната магнолия наистина е дърво - М. grandiflora. Въпреки че расте бавно, с времето достига 6 м височина, но най-често се отглежда като вечнозелен храст за стена. Цъфти между юли и септември с ароматни кремавобели цветове. Препоръчваме ви сорта М. grandiflora 'Exmouth'. Най-популярната магнолия е М. soulangiana - разпростиращ се храст, който достига 3 м височина. Цветовете се появяват преди листата през април -чашевидни, бели отвътре и с пурпурен нюанс в основата. 'Lennei' и 'Alexandrine' са отлични сортове, по-различни са 'Rubra' (розовочервен) или 'Alba Superba' (бял). Звездната магнолия (М. stellata) е най-подходяща за ограничено място. Достига едва 1,2-1,5 м височина, но през март и април се покрива с ароматни кремавобели цветове.
Място и почва. Много магнолии не понасят варовика, но добре култивираната и обогатена с хумус почва е подходяща за тях. Изберете място, което е на ярко слънце или лека сянка.
Подкастряне. Не е необходимо. Отстранете мъртвите клонки след прецъфтяване. Нежеланите клонки можете да отрежете по същото време, но не се увличайте.
Размножаване. Чрез отводки в началото на лятото. През лятото е трудно да правите резници - необходим ви е затоплен минипарник.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Цъфтящи растения
- Посещения: 307
Мушкатото е традиционно и обичано цвете в България. Отглеждали са го нашите баби и всеки помни красивите цветове и ярките багри по прозорците на къщите. Пищността на цветовете и наситените багри са причина мушкатото да се среща дори и в аристократичните домове в Средновековна Европа.
Днес селекционерите ни предлагат изключително разнообразие от сортове мушката – едроцветни, пъстри, двуцветни и много други. Като цяло то е непретенциозно растение. Отглежда се лесно и бързо се размножава. Ако полагате нужните грижи, то ще ви радва с цветовете си целогодишно.
Как можете да се сдобиете с красиво мушкато? Най-лесният начин е чрез резници. Самото вкореняване на резниците не е сложен процес, но все пак има правила, които е добре да спазвате и с които ще ви запознаем. Размножаването чрез резници става много бързо и след 2-3 месеца вече ще сте горд собственик на буен храст.
Основни правила за вкореняване на резници от мушкато
Преди да пристъпите към засяване на цветето, трябва да изберете правилните резници. Много е важно те да са здрави. За да си осигурят бърз растеж и множество издънки много производители използват много и в по-големи дози стимулатори на растежа. Такива растения само в началото изглеждат здрави. След време се изтощават, започват да боледуват и в крайна сметка загиват. Освен това те няма да са подходящи за резници. Най-добре е да вземете мушкато от приятели, които сами отглеждат цветя.
Резитба на резниците
Резниците е най-добре да се отрязват от върха на мушкатото. Изберете точно онези издънки, които или вече цъфтят, или се подготвят да цъфтят. Това ще означава, че са узрели.
Отрязваме резниците с остър нож, за да не нараним цветето. Не използвайте ножици за целта.
Избирайте възможно най-дебелите издънки. Те са по-силни, по-добре се вкореняват и растат по-бързо. Разбира се и и от по-тънките издънки може да отгледате красиво мушкато, но най-вероятно ще отнеме повече време.
Резницата трябва да е дълга 7-8 см и да има 2-4 листа. Твърде дългите клони са по-малко издръжливи, тъй като нямат корени и не получават правилно хранене по цялата дължина.
За да отгледате красиво и пищно мушкато у дома трябва да спазвате някои основни правила, които не са сложни.
Резниците трябва да се режат в началото и средата на пролетта. Дните са по-дълги, става по-топло, а цветето расте по-бързо и по-активно.
Мястото, където сте отрязали резницата, трябва да обработите със слаб разтвор на калиев перманганат. След това оставете да изсъхне на топло място за поне 15-20 часа. Можете да посипете местата, където сте рязали, и с прах от активен въглен.
След това веднага засаждате. Пясъкът трябва да е умерено мокър. Вместо пясък можете да подготвите лек субстрат. В равни пропорции смесвате градинска почва, торф и пясък. Много експерти съветват да добавите дървесна пепел към почвата. Не се опитвайте първоначално да вкорените резниците във вода. Корените във водата ще се появят след 10 дни, а това може да доведе до гниене и, разбира се, смърт на растението. Разпределете подготвената пръст в малки чаши, на дъното на които трябва да има дупки. Оттам излишната вода ще се отцеди. След това засадете резниците на дълбочина 1,5-2 см в земята. Препоръчва се също да поставите чашите с растения в найлонови торбички и да ги затворите отгоре. Но не много плътно, за да може да преминава въздух. Необходимо е всеки ден да проветрявате и поливате резниците.
Важно е да осигурите на разниците постоянен температурен режим – в интервала 20-25 градуса. При по-висока или по-ниска температура няма да се оформи коренова система. Растението трябва колкото се може по-дълго да е на светло.
Това е всичко. След около 2 седмици върху резниците ще започнат да се появяват първите листа. Това е доказателство, че вкореняването е завършено. Можете да премахнете найлоновите торбички. Ако се грижите добре за цветето, то ще расте бързо. След време трябва да го прехвърлите в по-големи саксии. В началото на лятото мушкатата вече могат да бъдат пресадени в градината.
Агрономите на Аграра съветват да използвате специалния кристален тор на Планта за мушката. Оптималният състав на макроелементи и високото съдържание на магнезий, осигурява растежа на растенията, буен цъфтеж и интензивно оцветяване на листата.
Страница 1 от 16



