Articles - Thumbnails

Годжи Бери - азиатско растение от семейство Solanacea.
Goji berry е Добре разклонен храст,който има многобройни тънки,изправени леторасти, достигащ височина и ширина до 2,5-3 метра.
Годжи бери е родственик на картофа,домата,които принадлежат към семейство картофови. Поради изключителните си лечебни и хранителни стойности,богатия червено-оранжев цвят и приятния плътен вкус,китайският,монголският и тибетският народ са отглеждали растение преди около 5 хиляди години. За да се запази плода,той се изсушава до конситенция,близка до тази на стафидата.

СТУДОУСТОЙЧИВО РАСТЕНИЕ ! Може да се отглежда на над 1 000-1 200 метра надморска височина! Непретенциозно растение,което с успех може да се отглежда на всякакъв вид почви-от глинести до песакливи и бедни,на почви с алкална и кисела реакция!
Най-добре се развива на слънчеви места защитени от силните ветрове. Сравнително добре понася силните засушавания.Не понася прекомерното преовлажняване.

Цветовете са бледо лилави с дълги дръжчици,красиви,появяващи се в пазвите на листата по един или няколко.Цъфтежът е през юли и август, продължителен.

Листата са тясно елиптични,сиво-зелени.

Плод - Плодовете са ярко червени до оранжево-червени,овални или продълговати с бъбрековидна форма. Познато е като храната на столетниците,използва като виагра,активно бори раковите клетки и целулита,преждевременното стареене на кожата и редица сериозни заболявания.
Регулира и подобрява работата на имунната система.
Плодовете на Годжи Бери активно участва при борба с диабета,хипертонията, алергичните реакции и астмата.
Консумирайте goji berry ако се чувствате уморени или отпаднали,имате болка в очите или зрението Ви изневерява....
Лиций пречиства организма от токсични вещества.
Годжи Бери е полезна билка за черния дроб,бъбреците,очите,подсилва организма,дава енергия.
Плодовете на Годжи бери съдържат редица жизненоважни микроелементи – фосфор,цинк,калций,желязо,мед,калий,магнезий,натрий и селен,витамини B1,B2,B6,A,E,C.
Според последните проучвания,количествата витамин C в лиция са приблизително 500 пъти повече от тези в Цитрусите. Смята се,че това е плодът с най-високи съдържания на витамин C сред всички познати до момента.
Известно е още като "Плодова Виагра","Търсач на Удоволствия","Склуптор на Целулита","Императорското плодче"
Растението Годжи бери се отглежда много лесно.Растат във всякакъв вид почва (даже и най-бедната). Доста са сухоустойчиви и издържат на сянка,въпреки че на слънце плододават по-обилно.Растенията започват да плододават на втората година след засаждането,а около четвъртата встъпват в пълно плододаване.
Цветовете се появяват рано през лятото,а плодовете се берат до падането на сланите.
Годжи бери се използва освен за добив на плодове и за жив плет и декорация в цветната градина.
Годжи бери може да се консумира директно или след накисване в хладка вода за около 10 минути.Препоръчителната дневна доза на тибетския плод 20-30 грама дневно,преди хранене. Може да се приготви и запарка като 2 супени лъжици лиций се сваряват в 0,5 литра вода.
В китайската медицина ГОДЖИ БЕРИ се използва при:
- Главоболие
- Високо кръвно налягане
- Импотентност,полово безсилие
- Диабет
- Ракови болести
- Преждевременно остаряване
- Недостиг на енергия и кръв
- Слабо зрение и очни заболявания
- Умора,отпадналост
- Висок холестерол в кръвта
- Шум в ушите
- Хроничен хепатит
- Анемия
- Безсъние
- Слаба имунна система
- Бъбречна недостатъчност
- Фригидност,стерилитет
- Сперматорея
- Остеопороза
- Атеросклероза
- Болки в кръста и коленете и др.
Основни елементи съдържащи се в Goji Berry:
Полизахариди – изпълняват редица функции,сред които подобряване структурата на чревния епител,повишаване усвояването на минерали,регулиране нивото на глюкоза в кръвта,понижаване нивото на рH,като по този начин се редуцира риска от рак на дебелото черво,стимулиране дейността на имунната система. Полизахаридите също така имат антиоксидантни свойства и антиейджинг ефект;

Бетакаротин – каротиноид,съдържащ се в храни с оранжево-червен цвят като тиква,моркови,сьомга и годжи бери. Бетакаротинът е основен елемент в синтеза на мастнорастворимия витамин А,който има отношение към нормалното развитие на организма,доброто зрение,клетъчната структура,здравето на костите,зъбите и кожата;

Зеаксантин – каротиноид,който има централно значение като пигмент в ретината;

Витамин С – годжи бери има високо съдържание на витамин С (20 милиграма на 100 грама) – същото съдържание като при портокалите;

Селен – има изявено антиоксидантно действие,а съдържанието му в годжи бери е равно на необходимия дневен прием;

Желязо – желязото участва в много метаболитни процеси,но преди всичко е незаменим градивен елемент на хемоглобина. Недостигът на желязо в организма води до появата на желязо-дефицитна анемия. Смята се,че годжи бери е сред растенията с най-високо съдържание на желязо;

Цинк – годжи бери може да бъде източник на 20% от необходимата дневна доза цинк,който от своя страна участва в синтеза на протеини,ДНК и на повече от 100 ензима. Той е ключов фактор в редица основни клетъчни функции;

Калций – основен градивен материал на зъбите и костите,елемент с многобройни функции,важен за сърдечната дейност,невропроводимоста и респективно мускулната дейност,хормоналната и ензимна обмяна,както и за преноса на вещества през клетъчните мембрани. Годжи бери съдържа между 8-10% от препоръчителната дневна доза калций;

Калий – освен,че е електролит и ензимен ко-фактор,калият,използван като заместител на натрия в хранителния ни режим,може трайно да понижи високото кръвно налягане.


Да отгледаме маслиново дръвче вкъщи
Малиновото дръвче е предизвикателство за любителите на екзотичните растения. То има определени изисквания както към температурата, така и към начина на отглеждане.

Всеки, който е посетил южната ни съседка Гърция, е забелязал, че във всеки двор има поне по едно дръвче. Маслиновата клонка е символът на мира. В Библията пък маслиновото дръвче е символ на възраждането. Често именно тези вярвания подтикват хората да си отглеждат маслина у дома.

Маслината обикновено се отглежда като декоративно растение. През зимата особено в нашите условия за растението е препоръчително да стои на остъклената тераса.Маслина
Маслината (Olea europaea) произхожда от тропическите и централни части на Азия. Тя е известна на хората от повече от 4000 години и се използва за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Представлява вечнозелено дърво, което достига височина в природата до 50 м. В зелената градина е много привлекателно със своите листа със сив налеп. Много ценно е качеството на маслините, което им позволява да се възстановят бързо, дори и да се отреже стволът им до земята. Цветовете са ароматни, бели, с кремав оттенък.
Маслината е много засухоустойчиво растение. Тя може да понесе продължителни сухи периоди и при напояването това трябва да се има предвид. Напоява се не често, но обилно. До следващото напояване почвата трябва да изсъхне. Най-добре е да се използва капково напояване.
Растението може да се тори. От декември до края на януари то е в покой, но след това може да се започне внасянето през 15 дни на слабо концентрирани торове и постепенно да се достигне пълната им концентрация. Дървото се отнася добре към торове с високо съдържание на азот. Това води до по-ранно залагане на цветни пъпки.На дървото има два вида цветове: съвършеният цвят, който съдържа както мъжките, така и женските части, и мъжки цветове само с тичинки. При наличието на 2 и повече дървото може да опраши кръстосано, което ще доведе до увеличаването на реколтата. Но получаването на плодове с високо качество и голямо количество се случват само при наличието на сорт-опрашител. Плодът е зелен с костилка, който след пълното си узряване променя цвета си в тъмен или черен. Формата му е кръгла или овална, издължена. От момента на опрашването до достигането на характерния размер на плодовете трябва да минат 90-100 дни.
Маслината се нуждае от продължителен топъл период за пълното узряване на плодовете. Затова през пролетта маслиновото дърво трябва да се държи в оранжерия до настъпването на горещите дни и топлите нощи. Маслините обичат слънцето. Затова трябва да се поставят на топло, слънчево място, където ще се чувстват прекрасно. Цъфтежът им започва през май-юни, когато температурата е по-висока от 18ºС. Маслини могат да се отглеждат навън на места, където зимните температури не падат под -10ºС. При минус 12-17ºС ще замръзнат клонките, а при минус 20-21ºС дървото загива напълно.
Маслините се пресаждат до четвъртата си година ежегодно. След това се прави пресаждане веднъж на 3 години или се изважда горния почвен слой в саксията и се подменя с нов.
Маслината расте практически във всякаква въздухо- и влагопроницаема почва с реакция до рН 8,5. В субстрата трябва да се добавят парчета наситнени дървени въглища.

Маслиновото насаждение се развива бавно. Важен елемент от отглеждането му е търпението. Плодове дават само старите растения. Те са зелени в началото, а после стават лъскави и черни.

Маслиновото дръвче може да се отгледа от костилка. За целта тя се поставя за едно денонощие във вода, след което се посажда в малка саксийка в смес от пясък и почва. Новото растение трябва да се появи около 3 месеца след това.

По-често маслината се размножава чрез отделяне на стъблени резници. Това се прави през лятото. Най-добрата почва за него е кисело-алкалната. Ако е обогатена с витамини и минерали, дръвчето ще има повече листа.

Растението се тори веднъж месечно през пролетта и лятото с тор с високо съдържание на азот. Пресаждане се предприема веднъж на три години през пролетта. Също така всека пролет коронката на дръвчето може да се подрязва и оформя.

Поливането е важно за правилното развитие на маслиновото дръвче. През пролетта и лятото трябва да се полива редовно, като първо се изчака почвата леко да засъхне. Есента поливанията постепенно се намаляват, а през зимата почвата трябва да е суха през повечето време.

Тъй като маслиновото дръвче идва от Средиземноморието, където времето е по-сухо и горещо, то се нуждае от много светлина и топъл климат. Все пак е добре слънцето да не до напича директно през целия ден. Зимата температурата трябва да е не по-малко от 0 градуса.

Маслиновите дръвчета са силни и не се поддават на болести. Сред опасните вредители за тях обаче, са щитоносните и листни въшки.

Червеният Касис или червено френско грозде е плодно растение - невисок храст, който достига около метър и половина на височина. Листата му са широки и силно нарязани.Ако стрием между пръстите си листенца от касис, те издават силна, специфична миризма. Плодът е сладко-кисел и притежава същата миризма, каквато и листата. Узрява в периода Юли-Август. Касисът е студоустойчив и вирее добре на слънце, но успешно расте и на полусянка.

Касисът е най-богат на витамини измежду всички останали плодове. Той е 4-5 пъти по-богат на витамини от лимона и ягодата, 10 пъти - от ябълката, 20 пъти - от вишната, 100 пъти - от гроздето. Съдържа най-много витамин С, който улеснява храносмилането. От плодовете на касиса се приготвят сокове, сиропи, компоти и вино.

Родът Actinidia се състои от 25 вида, произхождащи от Азия. Actinidia kolomikta е един от тези видове, с родина Китай и Япония. Този вид актинидия се нарича Арктическо киви. Сорта Ева "е вариация на женските представители на вида. Тази енергична лоза може да достигне височина 6 м и ширина 5 м. Тя изисква силна поддържаща структура, така че клоните да не се счупят. Листата са с декоративни, зелено оцветени в бяло и розово. От втората година на засаждането, клонките от предходната година цъфтят през май с благоуханни цветове, кремаво-бели и розови.Плододава през септември с яйцевидни плодове с разера на едро грозде. Не се наблюдават вредители или болести. Плодовете са с тънка кожица, сладки и ароматни, този сорт наподобява аромат на киви и череша.Реколта през септември. Запазване на плодовете на хладно и проветриво място. Потребление до ноемрви , декември. Едно мъжко растение може да опрашва до 8 женски.

РЕЗИТБА

Коментари за периода на размера: Премахвате клонките които са плододавали и оставяте клонките формирани през последната година (те ще плододават). Намалете вторичните стъбла на 2/3 ти от дължината им. Отстранете също извитите клонкии мъртвата дървесина. Бъдете внимателни, твърде късната резитба причинява псилно сокотечение, което влияе върху добрия растеж. За подмладяване на стари актинидии е по-добре да се отрежат клонките до най долните разклонения
ЗАСАЖДАНЕ
Период на засаждане: От септември до декември, от март до юни, но може и да се сади в горещите месеци.
Коментари за периода на засаждане: Когато са в контейнери, растението може да бъде засадено през цялата година. Най-добрият период на засаждане обаче остава есента, от септември до декември. Изкопайте много по-голяма дупка от кореновата бала на кореновата система. Подрежете кореновата бала леко с остър инструмент, за да подобрите рътенето на корена. Овлажнявайте корените преди да ги заровите. Поставете храста в дупката, без да го заравяте прекалено много. Покрийте с пръст и редовно поливайте. Добре почистете почвата от плевели наоколо.
ГРИЖИ И ПОДДРЪЖКА
Поливане: Водата да изобилства от април до юли, по-малко през август и септември, така че плодът след това ще има по сладък вкус.
Торене: торете с органична тор или осмокот топ дрес

Формиране на лозата за асмовидно отглежданеЕдна от най-трудните техники за любителите лозари при асмовидно отглеждане на лози е формирането. Този процес протича в период от 3 до 4 години в зависимост от площта, която е определена за лозата. Обикновено асмовидните лози се формират само с едно стъбло, което в повечето случаи има дължина 2,5-3 метра. Не се препоръчва оставянето на две и повече стъбла на една лоза. Формирането на стъблото трябва да започне при наличието на силно развита и дебела пръчка, която към върха на стъблото е с диаметър 1-1,5 см. При засаждане на лозичката (както посочихме) се реже на чеп с 2 очи (пъпки). На втората година горната пръчка се премахва през стария чеп, а долната се реже отново на чеп с две очи. След развитието на леторастите се извършва филизене, при което се оставя само един от най-добре разположените. Този леторасъл се привързва върху подпорен кол, а развилите се по него колтуци през годината се отстраняват. По този начин оставеният леторасъл има възможност да се развие силно, да остане прав, като в края на есента достигне над 3 метра дължина. Понякога при определени условия вместо един може да се оставят два леторасъла, от които единият служи за резерва. Ако оставените леторасли не са развити добре, на третата година лозичката отново се реже на чеп с 2 очи. Такава резитба се прави и през следващите години дотогава, докато оставените леторасли достигнат необходимата дебелина и дължина, за да се оформи здраво стъбло. Не е добре стъблото да се формира от къси и тънки леторасли, които да се удължават през следващите години. Силно развитата пръчка, получена след третата година, се изрязва на 5 до 7 очи на височина на хоризонталната част на скелетната конструкция. При оставени две пръчки по-слабата от тях се отстранява до основата. Върхът на оставената пръчка се извива и се привързва върху скелетната конструкция. След развитието на очите всички леторасли по вертикалната част на пръчката (стъблото) се отстраняват (филизят), а летораслите по хоризонталната част се прореждат през един, като крайният се запазва, за да послужи за удължаване на кордона на следващата година. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а удължителят се реже на 6-7 очи. Когато очите на удължителя се развият, летораслите също се прореждат през един, но ако е необходимо, се удължава кордонът, крайният отвод се оставя. Тази резитба продължава всяка година, докато кордонът достигне до края на скелетната конструкция (виж фигурата). По такъв начин на лозата се формира само един кордон, а по него на разстояние 25-30 см се формират рамената, върху които при резитбата се осигуряват плодните звена, чеп с по 2 очи или смесено плодно звено - чепове с по 2 очи и плодна пръчка с 10-12 очи или стрелка с 5-6 очи. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда и те трябва да покрият по-голяма площ от конструкцията, на тях се формират по 2 и повече кордона. При слаборастящи лози вместо кордони на върха на стъблото се формира главинка с 1-2 рамена и на тях при резитбата се оставят плодните звена чепове с две очи и плодни пръчки с 10-12 очи от типа Гюйо.