Eдногодишното растение (на латински: Annua planta) е растение, което живее в продължение на една година, т.е. завършва жизнения си цикъл за една година. Примери за такива растения са: зърнено-бобовите култури (фасул, соя, грах, леща, нахут, бакла), царевицата, пшеницата, оризът, марулята и динята.
Гра̀хът (Pisum sativum) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение. Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни. Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и чашките на цветовете.Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния почвен пласт (до 20 cm). По корените се намират грудкови бактерии (Rhizobium leguminosarum biovar viciae), които свързват атмосферния азот и го правят достъпен за граховите растения.Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5 m. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни групи: ниски – с височина до 45 cm, полуниски – 45 – 65 cm, средни – 65 – 95 cm, високи – над 95 cm. Стъблото е просто или щамбово, надебелено в горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете, които се отглеждат в България, имат прости стъбла. Щамбови стъбла имат както ниските, така и високите сортове.
Колкото стъблата на даден сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга.
Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце. Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят взаимно.
Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния стадий на развитие на растението. При някои сортове освен петната по прилистниците се забелязват и червени кантове по листенцата, стъблата и бобовете. По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени петна или кантове.Цветовете са закрепени на дълги дръжки, които излизат от пазвите на сложните листа. Те са събрани по 1 – 2, а при някои сортове по 3 и повече в едно съцветие. Цветът е бял или обагрен (розов, червен, виолетов, цикламен и др.) в зависимост от окраската на венчелистчетата, с устройство, типично за бобовите. Той има 5-листна чашка, 5-листно венче, 10 тичинки и едногнезден плодник, който завършва с дълго стълбче и близалце. Девет от тичинките са сраснали в основата си, а десетата е свободна.
Цветовете на щамбовите форми са разположени на силно скъсени и надебелени връхни междувъзлия по 3 – 4 и повече на едно съцветие. Щамбовите форми биват както с бели, така и с обагрени цветове, срещат се и полущамбови форми, които имат по стъблата си по един или два цвята на междувъзлие, а връхните междувъзлия са надебелени и скъсени групирани 3 – 4 и повече цвята по тях.
Плодът на граха е чушка (боб), най-често зелена по цвят, а по-късно пожълтява.
По форма чушката бива права, извита (човкообразна), саблевидна и др.
От вътрешната страна чушките имат развит склерен химновлакнест (пергаментен) слой. Колкото по-добре е развит този слой, толкова чушките са по-податливи на разпукване. От друга страна обаче, такива чушки са по-устойчиви на аскохитоза.Както при високите, така и при ниските сортове най-долната чушка се залага обикновено не по-ниско от 6-ия възел. В една чушка се срещат най-често от 4 до 7 семена, а по-рядко 3 – 19 и повече.
Семената имат различна форма, големина, цвят и повърхност. Големината на семената е сортово качество, което варира доста в зависимост от почвено-климатичните и агротехническите условия на отглеждане. По големина на семената сортовете обикновено се обособяват в три групи: едрозърнести с тегло на 1000 семена над 250 грама, среднозърнести с тегло на 1000 семена от 200 до 250 грама и дребнозърнести с тегло на 1000 семена под 200 грама. Формата и характерът на повърхността на семената са сортови качества, които варират в доста широки граници. По форма семената биват кръгли, овални, ъгловати и преходни, а по повърхност – гладки, набръчкани или преходни.
Пониците на пролетните сортове грах понасят кратки застудявания до –5, –6°С. От разновидностите с обагрени цветове има сортове, които издържат на кратки застудявания до –18, –20°С и се отглеждат като зимна култура в райони със сравнително кратки колебания на температурата през зимния период.Най-бързо расте грахът при температура около 25°С. При по-ниска температура той също расте добре и се развива, но вегетационният му период се удължава, а при по-висока температура се скъсява. По темпа на растеж при понижени температури се наблюдават значителни сортови различия.
През години с нормални валежи и температури броят на дните от поникването до цъфтежа на граховите растения е почти еднакъв с броя на дните от цъфтежа до узряването.
Обаче когато през април или май настъпи засушаване и температурите се повишат силно, периодът от поникването до цъфтежа се скъсява силно. А при валежи над нормалните през април и май и сравнително ниски температури този период се удължава.
Температурите и валежите влияят също на растенията и през периода цъфтене – узряване. При ниски температури и повече валежи този период обикновено се удължава и обратно, при засушаване и сравнително високи температури се скъсява.
