Екзотична подправка от Далечния изток (Индия и Китай), достигнала в Европа през триначесети век благодарение на Марко Поло и добила голяма популярност. Редом със солта и пипера, джинджифила е бил неизменна подправка на масата на европейците.
Джинджифила е културно растение и не се среща в диво състояние. Има славата на афродизиак. Всъщност първоначално джинджифила се е ползвал в медицината и чак след това като подправка. Много популярни в Германия са джинджифиловите курабийки и сладкиши.
За какво се ползва джинджифила?
• Джинджифилът се слага в супи, сосове, ястия от зеленчуци и плодове със или без месо.
• Употребява се обикновено самостоятелно или с подправки, имащи силен аромат, като чесън, лук и др.
• Етеричното масло и коренищата се използват в сладкарството и за приготвяне на безалкохолни напитки, за ликьори и др.
• Коренищата се захаросват и се предлагат като бонбони.
• Старите гърци и римляните са прилагали джиджифила като подправка и лекарство и са го оценявали почти наравно със златото.
• На пазара джинджифилът се среща най-често като обелено от външната обвивка коренище, което се добива от тропическото растение аптечен джинджифил от сем.Зингиберови.
• Разпространено е в Югоизточна Азия, а се култивира в почти всички тропически страни.
• Изсушените корени са плоски белезникави, със силен, приятен аромат и лют вкус.
• Чрез дестилация с водна пара от коренището се получава етерично масло, което има зеленикав цвят и е трудно подвижно. Ароматът му е силен, но то не е парливо на вкус, защото в него липсва зингиберон, на който се дължи този парлив вкус.
• Освен етерично масло в коренището се съдържат смоли, полизахариди, флавоноиди и др. Коренището на джинджифила и етеричното масло стимулират стомашните жлези, действат противомикробно и служат като тонизиращо средство.
• За лечебни цели джинджифиловото коренище се поставя в билкови чайове. Прилага се при простудни заболявания, кашлица, хрема, възпаление на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане, като диуретично средство.
• За подобряване на храносмилането се препоръчва приемането на гладно на джинджифил, размесен с настъргана ябълка.
• Против упорита кашлица се препоръчва коренището да се вари във вино (0,5:200), заедно с щипка стафиди и 1—2 смокини. Приема се по 1 супена лъжица 5—6 пъти дневно.
• Коренището на джинджифила и етеричното масло не бива да се използват при възпаление на бъбреците, стомаха и червата и при заболявания на черния дроб и жлъчката.
