НАЙ-ОБЩО ТОРОВЕТЕ ЗА ОРХИДЕИ МОЖЕМ ДА РАЗДЕЛИМ НА ОРГАНИЧНИ, НЕОРГАНИЧНИ И ХЕЛАТНИ.
Към органичните торове спадат кръвното или костното брашно, гуано и карбамид. В повечето случаи те са богати на азот. Орхидеите не поемат веднага азотните съединения в тях, преди това трябва да бъдат преработени от микроорганизми. Тази преработка зависи от температурата, влажноста, вида на субстрата и т.н.
При неорганичните торове има предварително зададено съотношение между микро и макроелементите. Като най-добро за орхидеите през цялата година е прието съотношението 3:1:2 за N:P:K. Ако има отпечатано четвърто число, то се отнася до частта на магнезия. Предимството на промишлените торове е точната дозировка, а недостатъкът - свойството им да се натрупват в почвата.
При хелатните торове има голяма усвояемост и липса на натрупване в субстрата. Могат да се прилагат както за листно, така и за почвено торене. Те се препоръчват за любителското отглеждане на орхидеи, защото вероятността от грешки е малка.
Специални торове и добавки, които стимулират растежа на орхидеите.
През годините са били на мода различни стимулатори. Тук спадат бета - индолиловата киселина, кокосовото мляко и бирата.
Бирата или бирената каша е била от първите торове за орхидеи, чието положително действие изглежда логично поради съдържащите се ензими и различни форми на витамин В. Има добри резултати от прилагането на разтворена бирена мая при млади растения за предпазване от гъбични инфекции.
Друго домашно средство е карбамидът - усвоява се лесно от корените и листата. Препоръчително е приложението му при млади орхидеи. Много добре се отразява допълнителното подаване на карбамид късно вечер или рано сутрин в топли дни.
В тази група е и магнезиевият сулфат (английска сол) - смята се, че подпомага обмяната на веществата и стимулра цъфтеж.
Недостатъчно или прекалено торене.
При недостатъчно торене, корените на орхидеите стават прекалено дълги и тънки. При преторяване корените са твърди, дебели, къси и нееластични. При някои видове (катлея и фаленопсис) имат слабо червеникаво или кафеникаво оцветяване.
Възстановяването след недохранване трябва да стане чрез бавно и постепенно увеличаване на дозата тор.
Срещу пренаторяване помага обилното измиване на течаща вода и насищането на субстрата с калций. Калциевите йони разкъсват натрупаните йони на хранителните вещества и затова трябва да се полее обилно, за да се отмият.
Ефектът на прекалено наторяване може да се дължи не само на предозиране на хранителните вещества.Трябва да има равновесие между почвената фауна, количеството вода, въздушната влага и светлина. Ако водният баланс не е точен, може да възникнат щети дори при ниски дози на торене или даже липсата му.
Също както бавно растящите дървета образуват по - здрава дървесина, така и здраво растящите орхидеи са винаги по-стабилни от избуялите нависоко или пренаторените.
Правила при торене на орхидеи
• Щетите от грешките при торенето на орхидеите се проявяват едва след няколко месеца.
• Трябва да се търсят торове БЕЗ УРЕЯ. Уреята блокира усвояването на останалите вещества от орхидеите.
• Препоръчват се хелатните торове, защото се усвояват по-бързо и лесно и няма опасност от засоляване на субстрата. При използване на хелатни торове се тори по-често (на всяко поливане). Те са особено подходящи за привързаните култури.
• Поне 1 път месечно трябва да се промива субстрата на течаща вода, за да се отмият натрупаните соли.
• Трябва да се тори с по-високо съдържание на азот, при отглеждане в субстрат от кори.
• Ако торът не е специално за орхидеи се разрежда 2 пъти повече от указанията на етикета. При венерената пантофка се разрежда 4 пъти повече.
• Не се торят болни растения.
• Не се торят растения в покой.
• Да не се забравя периодично да се внасят калций и желязо.
• За всички торове важи правилото ПРОБВАЙ С МЯРКА.
• Старите субстрати съдържат повече хранителни вещества от новите и има по-голяма опасност от преторяване.
• Младите / пресни субстрати имат нужда от повече азот за изграждане на нормална микрофлора.
• На 3 месеца се добавя по 1 щипка английска сол за стимулиране на цъфтеж ("бабешка" рецепта).
Да обобщим малко нещата.
През активния период - пролет, лято и началото на есента торим всички орхидеи. Объркването настъпва по отношение на зимния период. Кои орхидеи торим през зимата?
- фаленопсиси - много от тях цъфтят през зимата. По принцип фаленопсисите се торят целогодишно.
- пафиопедилуми - някои от тях цъфтят през зимата. Повечето автори считат, че пафчетата трябва да се торят целогодишно. Смята се, че при тях инициирането на цветообразуването не се нуждае от стрес.
- при видовете, които цъфтят в края на зимата (дендробиум и целогине) се спира торенето през септември и се възобновява при оформянето на първите пъпки.
С пълна сила важи правилото, че всичко което цъфти, трябва да се тори. Затова ако имате орхидея, която цъфти през зимата, не се чудете и не я мъчете излишно, а я торете редовно. По време на цъфтеж орхидеята има нужда от много енергия.
Всички останали орхидеи, които през зимата са в състояние на абсолютен или относителен покой НЕ се торят.
Подготовка на орхидеите за успешно презимуване
През есента трябва да заредим растенията с енергия, да засилим защитните им сили, за да се справят успешно с ниските температури и малкото светлина през зимата. Два са основните елемента, които ще ни помогнат - фосфор и магнезий. През есента трябва да използваме торове с високо фосфорно съдържание. Освен това се препоръчва за около месец да доставяме допълнително магнезий всяка седмица. Това означава ще трябва да пръскаме с разтворен магнезиев сулфат всяка седмица, а не веднъж месечно както е през останалото време. Удачно е през зимата да пръскаме 1 път месечно с магнезиев сулфат дори растенията които са в покой.
През пролетта,когато всички орхидеи се активизират отново наблягаме на фосфора за около месец.След това се минава на балансиран тор.
