Многогодишно вечнозелено сукулентно растение. Образува месеста вечнозелена розетка - една или повече, които могат да досигнат до 15-20 см в диаметър. Листата са удължени, ланцетно-лопатовидни, заоблени на върха, често с накъдрена периферия, месести, тъмнозелени, с дължина от 3 до 10 см. Стъбло почти липсва или е съвсем скъсено, удебелено. Корените са дълги и месести. Цветоносите - един или повече, се появяват от центъра на листната розетка и са многобройни понякога, със сравнително едри и ярки цветове. Левизиите произхождат от Северна Америка - Орегон, Калифорния. В градините отскоро набират скорост хибриди, които са вечнозелени, с разнообразни цветове. Растението е напълно зимоустойчиво, но има специфични изисквания, за да се отглежда у нас. Въпреки, че са предизивикателство за всеки градинар, левизиите са толкова красиви и необичайни цветя, че все повече любители ги отглеждат в саксии или в градините си.Височина по време на цъфтеж и ширина около 30 см. Декоративна месеста листна розетка или колония от розетки и ярък и красив цъфтеж.
Левизиите цъфтят в края на пролетта и началото на лятото, т.е. през май-юни. Цветовете са събрани на върха на високи до 30 см цветоноси. Отделните цветчета са до 2.5-3 см, обагрени в най-различни цветове - от светлорозово, до цикламено, неоново лилаво или оранжево и нюансите им. Цъфтежът може да продължи 2 месеца.Много е писано за левизите и въпреки това те се смятат за трудни за отглеждане растения. И все пак, когато се понатрупа личен опит и наблюдения, може съвсем успешно да се отглежда в градината. Още повече, че у нас левизиите дават кълняемоспособни семена и безкрайно поле за експерименти. Наистина е добре да се започне с не прекалено едро и обилно-цъфнало растение, защото едрите растения по-трудно се адаптират. Отглеждането в саксия на балкона или в неотопляема оранжерия е даже по-лесно, отколкото в градината. Почвата трябва да е отцедлива, умерено плодородна, за предпочитане леко кисела. Пълното слънце следва да се избягва, по-подходящо е източното изложение. Друго важно условие е да се осигури добър дренаж както на цялото растение, така и в кореновата шийка. Това се постига, като се покрие повърхността на саксията с филц или дребен чакъл. Редовното поливане е важно, но не трябва в листната розетка да се задържа вода, особено пък да замръзва. Ако се сади в градината, пак е добре да не се избира най-припечното изложение, розетката да се засади по възможност вертикално и зимата да се покрива, за да не се преовлажнява ида не замръзва вода в нея. Все пак, понякога левизиите показват завидна устойчивост и оцеляват под дебели преспи сняг, напук на всички препоръки за отглеждане. Така че, докато не опитате, няма как да знаете дали левизията е вашето цвете или не. Веднъж засадена в земята не понася местене. Левизиите се садят най-вече в скални кътове и алпинеуми. Лесно се отглеждат и в саксия на балкона, където през зимата може да се контролира влагата. Със студа нямат проблеми.
