Articles - Thumbnails

  • Август е един от най-критичните периоди за градината. Всяка пропусната или закъсняла поливка сега може да...

  • Тук е средата на лятото - юли, върхът на слънчевите и горещи дни, в които царят едногодишни цветя. В цъфтеж са...

  • Драцената е едно от листнодекоративните растения присъстващи в почти всеки дом поради лесното си...

  •   ДраценаОписание: Повечето видове Драцена наподобяват палми, но нямат нищо общо с тях. Драцена...

Тази лоницера представлява бързорастящ и вечнозелен увивен храст със срещуположно наредени целокрайни, елиптични листа. Листата са тъмнозелени отгоре и белезникави отдолу. Цветовете са едри и ароматни. Плодът е сочна червена ягода с няколко семена. Произхожда от Източна Азия. Широко разпространена и отглеждана и у нас в паркове и градини. Напълно зимоустойчиво растение.
Размер: Достига до 3-4 м височина, в ширина също може да се разрасне до 2 м, ако и се осигури опора, по която да си увива клонките.
Декоративност: Лоницерата е целогодишно декоративна с листната си маса и особено по време на цъфтеж.
Цъфтеж: Цветовете са едри до 3-4 см, кремавожълтеникави, със силен приятен аромат. Цъфтежът започва от юни и може да продължи до септември.
Отглеждане: На умерено влажни, дълбоки и плодородни почви. За предпочитане е слънчево до полусенчесто месторастене. Расте доста бързо - отделният летораст може да даде до 2 м прираст на година. Може да се наложи да се подрязва и оформя пролетно време, защото се разклонява, расте и увива във всички посоки.
Използване: Използва се за единично засаждане, живи огради, перголи. Винаги е необходимо да и се осигурява опора, около която да се увива и формира. Това, че е вечнозелена, ароматна и красиво цъфтяща, както и бързият растеж я прави любимо растение в градините. Може да се отглежда и в голяма кашпа на терасата. При засаждане за жива ограда отделните растения се садят на разстояние 1 м. За опора в такива случаи може да послужи обикновена телена мрежа.

Дивата лоза Tricuspidata е прекрасна катерлива лиана, с чудесни декоративни качества, особено атрактивна с ярко-червената есенна окраска на листата. Непретенциозен и издръжлив вид, който расте изключително буйно. Чудесен вариант за озеленяване на огради или фасади.
Дивата лоза е прекрасна катерлива лиана, с чудесни декоративни качества, особено атрактивна с ярко-червената есенна окраска на листата. Tricuspidata произхожда от източна Азия - Япония,Корея и Китай. Непретенциозен и издръжлив вид, който расте изключително буйно. Няма претенции към почвата и не се нуждае от торене. Расте буйно и на бедни почви. Обича слънце, но може да вирее добре и на полу или пълна сянка. Листата на Tricuspidata са триделни и изглеждат мазни и по-лъскави от тези на другия вид, който предлагаме - Quinquefolia. След като растението нарастне по фасадата на някоя сграда листата се нарежда едно върху друго, наподобявайки застъпващи се керемиди на подкривна къща. През есента и зимата се оголва напълно. Не страда от вредители или болести. Чудесен вариант за озеленяване на огради или фасади. Намира приложение и като ограничител на почвена ерозия по склонове.

Използват се масово за озеленяване на фасади, балкони, тераси, беседки, подпорни стени, входове и огради. Някои са атрактивни с цветовете си, други с листата си, а немалко и с двете.

Повечето увивни растения са много бързо растящи и могат да пораснат по няколко метра на година. Основните грижи при поддръжка са премахване на прецъфтелите цветове, торене, зазимяване и резитби.

Увяхналите цветове се премахват, за да се образуват нови и да имат растенията повече сили за растеж.

Торенето е важно, заради бързия растеж, а за повече цвят е добре да внесем торове с повишено съдържание на калий.

Мини киви
Българско наименованиеМини кивиЛатинско наименованиеActinidia argutaКатегорияШироколистно – с опадливи листаВид наземна частПълзяща лиана  /  15 - 20 м.Слънце,полусянкаЦвят на листатаЗелениЦъфти с бели цветовеТемтературен обхватСтудоустойчив /до -30/

Пълзящ храст, който цъфти много често с оранжеви цветове по 4 до 12 в снопчета. Растението пълзи със захващащи се корени по зидове и стени, засадено свободно достига височина 5-10м, а в голям съд - 2-3м. Листата му са светлозелени и нарязани. В търговската мрежа се предлагат:
• Campsis radicans.
• Сорт "Флава" с жълти цветове.
• Campsis grandiflora, който остава малко по-нисък и има по-малко захващащи се корени.
• Campsis x tagliabuana, кръстоска от Campsis radicans и Campsis grandiflora. Той расте по-скоро като храст и малко разбъркано, но цъфти много богато още като младо растение.
• Сорт "Мадам Гален" с огненочервени цветове, много известен.

Период на цъфтене: Юли до септември.
Произход: САЩ.
Месторастене: Слънчево и защитено от вятър.
Субстрат: Оптимална пръст, глинесто-хумусна градинска пръст.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява всяка седмица.
Други грижи: Прецъфтелите „тромпети'' се отстраняват редовно.
Презимуване: На открито със зимна защита. В по-топлите дни се полива умерено. През февруари всички издънки, които са цъфтели, се изрязват до няколко очички (пазвени пъпки), както и евентуално измръзналата дървесина. Кампсисът цъфти по новите, тазгодишни клонки.
Вредители, болести: Листни въшки по цветните пъпки, акари.
Размножаване: Чрез полузрели резници през август.
Съвети за оформление: Засадете тъмносини лобелии като подсевна култура на оранжевия кампсис, който обича основата му да бъде на сянка.

След Дивата лоза и Японския нокът, следващият кандидат, нетърпелив да се увие около нашите огради, перголи и стени е Текомата (известна още като Кампсис) (Tecoma Radicans). Този великолепен храст с опадливи листа е един от най-красивите и ефектни увивни растения. Изключително впечатляващи са едрите му – оранжеви, червени или жълти – цветове. Идващо от Северна Америка, това растение е добило популярност у нас и се използва широко в озеленяването. На дължина може да достигне до 10м. Опадливите му листа са малки, с елепсовидна форма, разположени срещуположно по тънките стебла. Имат интересна жълта есенна окраска, но не те са впечатляващото у това растение. Нещото, което ще накара съседите да ни завидят са невероятните му цветове – големи (5-7 см.), фуниевидни, много ярки и доста обилни, те се появяват през август и септември, че понякога се задържат и през октомври. По форма напомнят на тромпети, от където идва популярното име – тромпетна лоза. Има форми, които цъфтят през юни-юли. Цветовете разцъфват едновременно на една клонка – в общо съцветие по 5-10 и повече наведнъж. Плодовете са семена, разположени в дълги шушулки, подобно тези на боба.

Текомата е сравнително непретенциозен храст, единственото на което държи е достъпа до много слънчева светлина. Предпочита богати и плодородни почви, но ще вирее и на по-бедни. Обича влага, но издържа на засушавания. Сравнително студоустойчив е – наистина, при дълго задържане на температурата под -15 С, стеблата му могат да измръзнат, но през пролетта здравата му коренова система ще му помогне да се възстанови. Ако това се случи, просто орежете увредените части и чакайте съживяването. Текомата се размножава чрез семената, но по-лесно ще ни е да го направим с резници.

Какви са предимствата му и недостатъците в сравнение с другите декоративни увивнихрасти, които разгледахме до момента – Дивата лоза и Японския нокът?

Плюсове:

ЦЪФТЕЖЪТ – използвам главни букви, защото нито едно от гореспоменатите не може дори да се доближи до Текомата по ефектни цветове. Каквито и минуси да има, цъфтежът е огромно предимство.
Наистина расте сравнително бързо и достига големи размери, но не чак колкото Дивата лоза, затова не изисква толкова често подрязване и ограничаване. Или с други думи – няма да завладее двора ни.Минуси:

По-подходящ е за покриване на перголи, отколкото за мрежи и огради, защото няма много плътна листна маса. Зеленината се насочва към слънцето, отгоре, а долните стебла често са голи. Дивата лоза прави много по-равномерна листна маса. Самите листа не са особено ефектни.
Текомата се закрепва за повърхностите с коренчета, подобно на бръшляна, а не се увива, което възпира много хора да го пускат да расте по фасади на къщи.
Не е подходящ за сенчестите части на градината.

Описание:  Катерлив листопаден храст с гъста корона и къси, силно разклонени прикрепителни коренчета. Младите клонки са зеленикави. Листата са прости, в основата сърцевидни, целокрайни или триделни на върха, грубо назъбени. Цветовете са събрани в малки гроздчета, плодовете са синьочерни ягоди. Този партеноцисус произхожда от Източна Азия, където расте край морските брегове. У нас възрастните растения са напълно зимоустойчиви.
Размер:  Височина и ширина от 3 до 8 м.
Декоративност:  Листно-декоративен храст. При разлистването си младите листа ярко пурпурни, през лятото зелени, а през есента от бронзовозлатистожълти до пурпурночервени. Листната маса прави плътно покритие.
Цъфтеж:  Цъфти от май до юни. Цветчетата са дребни, жълтозелени, събрани в гроздчета. Нямат декоративна стойност.
Отглеждане:  Изисква дълбока влажна почва и по-топли защитени места. В студени зими младите клонки могат да измръзнат частично. Понася пълно слънце, но и засенчване. Младите новозасадени на терена растения също се нуждаят от лека защита през първата си зима.Използване:  Във вертикалното озеленяване за покриване на зидове и стени на сгради.