Текома е род катерливи храсти или малки декоративни дървета от семейство Bignoniaceae. Някои от видовете са отделени в самостоятелен род Кампсис (Campsis), който дава другото популярно име на декоративните лиани. Растенията произлизат от Америка и Африка. В нашите градини най-често се отглежда Tecoma radicans от югозападните части на Северна Америка.Текома е едър листопаден увивен храст, чийто стъбла могат да достигнат до 20 м дължина, като се прикрепват към подпората чрез адвентивни коренчета. Рядко се наблюдава катерене и чрез увиване на стъблото. Лианата е много красива и ефектна с буйната си зеленина, големите най-често оранжеви фуниевидни цветове, с продължителния си, обилен и ярък цъфтеж. Използва се за вертикално озеленяване на стени, огради, беседки, като може да се изкачи на височина до 10 м. Може да бъде отглеждана и като малко дърво с подходящо оформящо подрязване.Листата на Текома са срещуположно разположени, текоперести, съставени от 7-11 едро назъбени тъмнозелени листчета, с дължина до 6 см и окосмени от долната страна по средната жилка. Цветовете са тръбесто-фуниевидни, дълги 5-7 см, широки 3-4 см, оранжеви, червени, виолетови или жълти, събрани по 4-12 във връхни съцветия. Цъфтежът е от края на юни до края на септември, в продължение на около 7 -8 седмици. Плодът е цилиндрична кутийка, дълга 8-10 см.
Текомата расте бързо, особено в богати и умерено влажни почви, и слънчеви месторастения. Сравнително студоустойчив вид е – издържа без повреди понижаване на температурата до -20 °С. В районите с трайни по-ниски температури, трябва да се осигури защита на младите растения.
За размножаване се използват семена, коренови издънки, резници и отводи. При размножаване чрез семена, получните растения се развиват бавно. Цъфтежа при тях започва едва около десетата година. Затова за предпочитане е използването на резници от старо, цъфтящо растение – получените текоми започват да цъфтят до третата година от вкореняването.Първите години растенията се отглеждат за формиране на стъблото и разклоненията, които ще формират короната. Затова в началото на вегетацията върху вкорененото растение се оставят само най-силните разклонения, а останалите се премахват. Към края на вегетацията, те трябва да достигнат желаните размери и да се вдървят добре. Тези разклонения формират скелета на растението и трябва да се запазят. Следващите години резитбите се извършват за оформяне на короната и подсилване на цъфтежа. Тъй като цветните пъпки се залагат на нови леторасли, това позволява растенията да се подрязват силно в края на зимата. Така дори и едногодишните клони да измръзнат в по-студени зими, това не се отразява фатално на цъфтежа.
Текома е род катерливи храсти или малки декоративни дървета от семейство Bignoniaceae. Някои от видовете са отделени в самостоятелен род Кампсис (Campsis), който дава другото популярно име на декоративните лиани. Растенията произлизат от Америка и Африка. В нашите градини най-често се отглежда Tecoma radicans от югозападните части на Северна Америка.
Текома е едър листопаден увивен храст, чийто стъбла могат да достигнат до 20 м дължина, като се прикрепват към подпората чрез адвентивни коренчета. Рядко се наблюдава катерене и чрез увиване на стъблото. Лианата е много красива и ефектна с буйната си зеленина, големите най-често оранжеви фуниевидни цветове, с продължителния си, обилен и ярък цъфтеж. Използва се за вертикално озеленяване на стени, огради, беседки, като може да се изкачи на височина до 10 м. Може да бъде отглеждана и като малко дърво с подходящо оформящо подрязване.
Листата на Текома са срещуположно разположени, текоперести, съставени от 7-11 едро назъбени тъмнозелени листчета, с дължина до 6 см и окосмени от долната страна по средната жилка. Цветовете са тръбесто-фуниевидни, дълги 5-7 см, широки 3-4 см, оранжеви, червени, виолетови или жълти, събрани по 4-12 във връхни съцветия. Цъфтежът е от края на юни до края на септември, в продължение на около 7 -8 седмици. Плодът е цилиндрична кутийка, дълга 8-10 см.
Текомата расте бързо, особено в богати и умерено влажни почви, и слънчеви месторастения. Сравнително студоустойчив вид е – издържа без повреди понижаване на температурата до -20 °С. В районите с трайни по-ниски температури, трябва да се осигури защита на младите растения.
За размножаване се използват семена, коренови издънки, резници и отводи. При размножаване чрез семена, получните растения се развиват бавно. Цъфтежа при тях започва едва около десетата година. Затова за предпочитане е използването на резници от старо, цъфтящо растение – получените текоми започват да цъфтят до третата година от вкореняването.
Първите години растенията се отглеждат за формиране на стъблото и разклоненията, които ще формират короната. Затова в началото на вегетацията върху вкорененото растение се оставят само най-силните разклонения, а останалите се премахват. Към края на вегетацията, те трябва да достигнат желаните размери и да се вдървят добре. Тези разклонения формират скелета на растението и трябва да се запазят. Следващите години резитбите се извършват за оформяне на короната и подсилване на цъфтежа. Тъй като цветните пъпки се залагат на нови леторасли, това позволява растенията да се подрязват силно в края на зимата. Така дори и едногодишните клони да измръзнат в по-студени зими, това не се отразява фатално на цъфтежа.
Освен най-често срещаният вид Текома, цъфтящ в червено-оранжево,стават все по-популярни декоративните хибриди: с жълти цветове (Tecoma stans), лилави (Purple Bignonia), розови (Bignonia rosa), бели (Bignonia jasminoides „Alba“), пурпурни (f. atropurpurea), големи червени цветове (С. tagliabuana ‘Madame Galen’) и др.
Растението е медоносно и привлича силно насекомите.
