Родина-Югоизточна Азия. В културата е разпространен вида Хибискус китайски (или китайска роза) Hibiscus rosa-sinensis.
Понякога в литературата това растение се среща под названието Роза китайска. Вечнозелен храст в домашни условия достига от 0.70- 1.20 м височина. Достатъчно леко цъфти при добри грижи с големи, до 12 см в диаметър цветове. Цъфтежа може да бъде обилен и дълъг- от пролетта до есента, макар цветовете да издържат дълго- около 2 дни. Цветовете са в няколко оттенъка- оранжеви,жълти,червени, розови или бели, а също така са и с различна форма – обикновенни или кадифени. Има сортове с пъстри листа. През лятото е добре растението да се изнесе навън, защитено от дъжд и леко засенчено.Съвети по отглеждането
Температура: Хибискус е топлолюбиво растение. През лятото се държи на температура около 20-25°С. Зимата при 15-20 °С, минимум 13°С.
Осветление: Светлолюбиво, предпочита ярката, разсеяна светлина , с неголямо количество слънчеви лъчи. Зимата е нужно светло помещение.Най добро място за хибискуса е на източният или западният прозорец. На южният прозорец ще се наложи засенчване в горещите часове.
Поливане: Обилно от пролетта до есента. Почвата трябва да бъде през цялото време влажна. Зимата се полива умерено.Избягвайте преувлажняването или пресушаването на почвата. Не поливайте със студена водда.
Торене: От април до август хибискуса се подхранва с със специален тор за цъфтящи стайни растения на всеки 3 седмици.
Влажност на въздуха: Периодично се оросяват.
Пресаждане: Почва - 1 част хумус, 1 част листна, 1 част торф, 1 част пясък. Пресаждането се извършва от март до април. Подрязват се след пресаждане. През лятото нееднократно се прищипват. Саксията трябва да бъде просторна. През пролетта растението се скъсява и се пресажда в свежа почва.
Размножаване: Стъблени резници, които се вкореняват юли-август.
Съвети
При зимуване в топло помещение с температура повече от 15 °С, на растението могат да изсъхнат листата от сухия въздух.
При излишна влага или изсъхване на почвата също може да опадат листата,пъпките и цветовете.
По времето, когато избиват пъпките и цъфтят , хибискуса не се мести, не се обръща тъй като ще опадат пъпките и цветовете.
Подрязването на хибискуса ускорява цъфтежа. В средата на пролетта се подрязват всички изтеглени клонки, загубилите листата си. Здравите клонки се подрязват наполовина или на 1/3 от дължината.
Вредители по хибискуса
Листни въшки- повреждат растението, като смучат растителния му сок,преносители са на вируси. Размножават се бързо. Образуват колонии от долната страна на листата, по цветните пъпки и новите връхчета на стъблата. Най-уязвими са растенията с меки тъкани. Пострадалото растение отслабва и става уязвимо на гъбни заболявания. При наличие на листни въшки, по листата на растението се забелязва лепкава "медена роса", която възпрепятства нормалната фотосинтеза. При откриване на единични екзепляри, се препоръчва механично отстраняване и пръскане на растението със сапунена вода. Можете да напръскате растението с настойка от портокалови кори или настойка от листата на домати. При силна засегнатост растенията трябва да се третират с инсектициди
Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.
