Исусовият венец (Euphorbia milii) е невзискателно, сукулентно растение. Произхожда от остров Мадагаскар, където вирее в пукнатините на гранитните скални образувания. В естенствена среда, височината на трънливото му стъбло превишава един метър. Тя е недостижима при условията на стайно отглеждане. Дори при оптимални условия, ръстът на декоративния бодливко не превишава 50-60 см.
Листата са елиптични, с овален или леко заострен връх, а цветът им е наситено зелен. Те израстват единствено по младите клонки и имат кратък живот. В края на зимата по връхчетата на новите разклонения се появяват цветовете, събрани в класовидни съцветия. Те са изключително дребни и невзрачни, поради което много често се бъркат с атрактивните прицветници, обагрени най-често в червено, жълто, жълто-зелено, розово, бяло и оранжево. При някои нови хибриди прицветниците са изпъстрени с контрастни петна или ивици, което значително повишава декоративните качества на растението.
Различни видове Исусов венец (Euphorbia Milii mix)...Различни видове Исусов венец (Euphorbia Milii mix)...
Освен изключително красиви, новите сортове са устойчиви, развиват се еднакво добре при температури в диапазона 4-40ºС. Понасят без проблем сухия или много влажен въздух. За разлика от класическия Исусов венец, който се нуждае от интензивно осветяване, те издържат и на полусянка. Преживяват студените месеци, разположени до прозорец с източно или южно изложение, а през пролетта и лятото могат да се изнесат на балкона.
Въпреки, че понасят всякакви екстремни условия, декоративните им качества се развиват в по-умерена среда. От особена важност е по време на цъфтежа да се поддържа оптимална температура в диапазона 18-20ºС. Облян от слънчева светлина и засаден в богата, рохка почва, екзотичният полухраст ще разкрие цялото си великолепие. Най-подходяща е смеската от равни части листовка, градинска почва и промит речен пясък, обогатена с влакна от кокосов орех. На дъното на съда задължително се поставя дренажен слой от инертни материали. Исусовият венец се нуждае от пресаждане всяка пролет. Подхранва се два пъти месечно с универсален течен тор за цъфтящи растения. Могат да се използват и подхранващи субстанции за кактуси.
През лятото се полива умерено с мека вода, след като повърхността на почвата е леко да позасъхнала, тъй като подгизването може да причини загниване на корените. При използването на твърда или хлорирана вода, тя трябва да престои поне 24 часа, преди да се използва за напояване на растението. В противен случай по листата и цветовете му ще се появят бели петна. През зимата поливките се свеждат до леко оросяване на почвената повърхност. Операцията се извършва еднократно на 4-5 седмици. През пролетта и лятото листата се оросяват с мека вода, за да се защитят от сухия въздух.
Поливането и оросяването на храстчето трябва да се извършват много внимателно, за да се предпазят цветчетата. Попадналата върху тях вода, се смесва с нектара и причинява обезцветяване на прицветниците, с което силно се влошават декоративните качества на растението.
Исусов венец
Класическият Исусов венец страда не само от сухия въздух, но и от прекомерно високата му влажност, която създава благоприятна среда за развитието на брашнеста мана или ботритис. При брашнестата мана се появява налеп със сивкав цвят по стъблото и листата. Засегнатите участъци покафеняват и загиват. Препоръчва се опръскване с Байкор, Систан или Топас. Сивото гниене поразява всички части на растението. Първо се появяват кафяви петна, които постепенно се уширяват с мокро гниене. Болното растение постепенно изсъхва. Заболялата еуфорбия се третира с Топсин или Фундазол. Специфично заболяване е мозайката по еуфорбията. Листата придобиват характерно прошарване, наподобяващо мозайка. За съжаление засегнатото растение трябва да бъде унищожено, тъй като не са известни препарати и методи за ефективна борба с болестта.
Неприятелите, които нападат Исусовият венец са щитоностните и лъжещитоносните въшки, акарите и нематодите. Борбата с вредителите се води с комплексни инсектициди, които се предлагат в специализираните магазини и агро аптеките.
Специфична грижа за растението е подрязването на клонките след края на цъфтежа. Целта е да се стимулира разклоняването им, да се осигури цъфтеж и свежа листна маса през следващите месеци. Получените резници могат да бъдат вкоренени във вода или да се оставят, докато сокът засъхне, след което веднага се засаждат в свеж субстрат.
Градинарите трябва да използват предпазни ръкавици при подрязването и пресаждането на Исусовия венец, за да се защитят от острите му шипове. Не бива да се подценява и фактът, че млечният сок, който растението отделя, е силно токсичен. При поглъщане, попадане в очите или по лигавицата трябва да се потърси спешна медицинска помощ.
Въпреки твърденията, че бодливите растения излъчват негативна енергия и предизвикват агресия у хората, които съжителстват с тях, Исусовият венец си остава едно от любимите стайни цветя.
