ДраценаОписание: Повечето видове Драцена наподобяват палми, но нямат нищо общо с тях. Драцена Гоздефиана прави изключение – тя прилича на храст и издържа на ниски зимни температури за разлика от повечето си посестрими. Размерите на Драцените варират от джуджета до гиганти с размерите на дърво. За това разбира се са необходими подходящи условия. По тази причина когато избираме Драцена за дома или офиса трябва да се съобразим с мястото и размерите на растението, които то евентуално ще достигне. Драцените имат вдървени стебла и издължени листа, които излизат от върха на стеблото.
Вариациите по отношение на размера, формата и цвета на листата са големи. Срещат се Драцени с много тесни листа (Драцена Маргината), както и с доста по-широки листа ( Драцена Годзефиана). Някои Драцени са с тъмно зелена окраска, други с белезникави или жълтеникави петна (Драцена Годзефиана), трети с надлъжни бели, жълти или светло зелени ивици (Драцена Фрагранс, Драцена Декремензис). Понякога ивиците могат да бъдат червеникави или комбинация от червено, зелено и белезникаво. Дължината на листата също силно варира. В природата пъстролистни видове не се срещат – те са резултат на селекция. Обикновено Драцените са с плътни, твърди и устойчиви листа.
Цъфтеж: В стайни условия цъфти много рядко с бели или зеленикави малки цветчета, които са с приятен до тежък аромат.
Светлина и местоположение: Понеже произхождат от тропическите райони, повечето Драцени обичат ярка, но непряка слънчева светлина. Най-подходящи са източни и западни изложения, с мято до прозорец, но защитено от пряко слънце. Някои Драцени се развиват добре и на по-сериозна сянка (Драцена Маргината и Драцена Фрагранс), но някои като Драцена Терминалис изискват силна светлина. Пъстролистните видове имат нужда от повече светлина, отколкото изцяло зеленолистните. Драцените растат добре и при подходящо изкуствено осветление. Ако отглеждате пъстролистен сорт при слабо осветление, то окраската ще се загуби и растението ще позеленее изцяло.
ДраценаТемпература: Повечето представители на вида са чувствителни към ниски температури. През лятото оптималните градуси са 20-25, но понасят и по-високи температури при подходящо поливане и оросяване и липса на пряко слънце. През зимата е желателно температурата да се поддържа в границите на 16-18 градуса и в никакъв случай да не пада под 12 градуса. Чувствителни са към резки колебания на температурите.
Поливане: Драцената обича водата, но все пак трябва да се спазват някои правила. През пролетно-летния период се полива често и почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но все пак поливка се прави след засъхване на повърхностния слой. Не трябва да се задържа вода в подложката. През този период е удачно и оросяването на листата, което се отразява добре на растенията, въпреки че Драцените понасят и сух въздух. Хубаво е и листата периодично да се забърсват от прах или ако е възможно растението да се изкъпе с леко топла вода. Широколистните видове се нуждаят от повече вода поради по-голямата площ на листата и по-голямото изпарение. През зимата поливките се намаляват, но все пак не трябва да се допуща пресъхване на почвата. Сухия повърхностен слой трябва да бъде с дълбочина около 4-6 см. Подходящи са и за хидропонно отглеждане.
Торене: През лятото се наторява веднъж на 10 дни с комплексен тор за листнодекоративни растения. През зимата се тори веднъж в месеца и то само ако Драцената се отглежда на достатъчно топло и светло място.
Размножаване: Можем да размножим Драцената като отрежем върха на растението и го поставим във вода на светло и топло място. Корените не се появяват бързо (нужни са около 3 месеца) и по тази причина се добавя черен въглен за предотвратяване на загниването. На мястото на среза на майчиното растение се появяват разклонения и растението става още по-красиво. След появата на корени, отрязания връх се засажда и си имаме нова Драцена. За размножаване може да се използва и необлистено парченце от ствола около 10 см. То също се поставя в буркан с вода. Във водата може да се сложат и няколко капки вкоренител. Зеленолистните Драцени могат да се размножават и чрез семена, но това е доста трудно начинание. Вариегатните сортове се размножават само вегетативно.
Почва: Почвата трябва да бъде богата на хранителни вещества и с нормална киселинност (рН 6 – 6.5). Тя може да се състои от торф, листовка и пясък в съотношение 3:2:1
Пресаждане: Пресаждане е нужно да се прави веднъж на 2 години или повече (през пролетта), като сигнал за пресаждане е запълването на саксията с корени и подаването им през дренажните отвори. Новата саксия трябва да бъде с диаметър 3-4 см. по-голям от старата. Задължителен е добрия дренаж, защото повечето корени на Драцената заемат по-горната част на саксията. Използва се богата почва с добавка на пясък и дървени въглища, които предотвратяват гниенето. Всяка година може да се прави и частична подмяна на горните слоеве от почвата с нова, като по този начин се обогатява субстрата и се доставят нови хранителни вещества. Старата почва се изгребва внимателно до там, до където е възможно и се добавя нова.
ДраценаВредители: Драцената е сравнително устойчива на болести и вредители, но не е рядкост да бъде нападната от акари, тъй като тя е сред любимките им. Нужно е да се третира своевременно с подходящ акарицид. Други любители на Драцената са щитоносните въшки и трипса. Щитоносните въшки в ранен стадий могат да се третират със сапунен разтвор или денатуриран спирт. В по-късен стадий е необходимо третиране с подходящ инсектицид при спазване на правилата за безопасност. Трипса напада при висока температура и ниска влажност и трябва да се третира с инсектицид, защото нанася големим поражения. Възможни са нападения и от памуклийка и белокрилка.
Проблеми: Преполиването при Драцените е толкова опасно, колкото и прекаленото засушаване. При системно преполиване, корените загниват и в крайна сметка растението загива. Често можем да се заблудим, че промените по нашия любимец са в резултат на засушаване и сух въздух и да се опитаме да компенсираме с обилно поливане и оросяване, което може да се окаже пагубно за растението. Кафявите краища на листата най-често се дължат на прекалено сух въздух, засушаване или измръзване. Усуканите меки листа с кафяви краища се дължат на прекалено големи температурни разлики. Пожълтяването на листата е признак на липса на някои вещества като азот и желязо или сух въздух. Светлите и сухи петна по листата са показател за прекалено силна светлина или слънчево изгаряне.
