с напредването на есента се ражда желанието да си оставим някакъв спомен от хубавите топли дни, да има все пак „нещо зелено“ в двора или на терасата, което да ни радва в сивите дъждовни седмици. Много лесно можем да сбъднем тази осъществима мечта, като подготвим отрано аранжировки с външни растения. За да сме сигурни, че ще растат и ще се развиват добре, трябва да подберем видовете така, че да имат сходни условия на отглеждане и да бъдат студоустойчиви за нашите географски ширини.За да са максимално декоративни, е хубаво да се съчетават вечнозелени растения и такива с неопадливи листа с различни багри. За всяка композиция е важен балансът между цветовете, формите и височините, така че винаги се старайте да има вертикални акценти, среден план от по-ниски видове и преден план от почвопокривни или стелещи се растения.Имайте винаги предвид факта, че композициите, които засаждате във външни саксии, трябва да могат да се развиват в съдовете поне 2-3 години, за да има смисъл вашият труд. През това време те ще се разрастват, но не бива растенията да си пречат и да се конкурират. Затова подбирайте по-дребни и още малки на възраст храсти и цветя, на които ще им трябва време, за да пораснат. Балансът е изключително важен и всяко растение трябва да има точно определено място в композицията.Съчетанието на цветните багри в аранжировката може да бъде както преливащо, така и контрастно. Добре е отделните видове да се четат ясно на фона зад тях. Обикновено някое малко иглолистно, като например смарагдова туя (Thuja occ. ‘Smaragd’) или лъжекипарис (Chamaecyparis sp.) играе ролята на вечнозелен вертикален акцент, който обединява останалите цветни елементи. В зависимост от оставащото пространство, елементите могат да бъдат минимум 3 на брой, но най-добре винаги да са нечетно число с С оглед на по-добра композиционна организираност.Красива жълто-оранжева багра през цялата година има топчестата туя Thuja occ. ‘Rheingold’. За жълто можете да използвате и някои от пълзящите почвопокривни видове евонимус, като Euonymus fort. ‘Blondy’, чийто неопадливи листа ще ви радват дори през зимата. Те се съчетават красиво с клонките и листата на тъмночервения кисел трън Berberis th. ‘Atropurpurea’. От този вид евонимуси се срещат и сребристо-зелени форми, като Euonymus fort. ‘Emerald Gaiety’.Силно сребристи са и някои видове хвойна като бавнорастящата Juniperus sq. ‘Blue Star’. Този сорт става кълбовиден и също стои много добре до червенолистни растителни форми. Наситено сребрист е и по-рядко срещаният стахис (Stachys sp.) чийто меки листа са много приятни на допир. Той се съчетава перфектно с розово или пурпурноцъфтящи есенни видове като гаурата (Gaura sp.), ериката (Erica sp.), седуми и др.В аранжировките можете да засадите и някои едногодишни и сезонни растения, които да подменяте всяка година и така да разнообразявате от време на време композициите. Напролет можете да засадите луковични, които да смените през лятото с лятноцъфтящи, като калдъръмчета, петунии, агератум, тагетес, биденс и др. Наесен можете да прибавите мини хризантеми, теменужки и други подходящи за сезона цветя. За закачка и настроение бихте могли да включите дори малко зеленчуци като декоративното зеле (Brassica oleracea), мини чушки, някои билки и подправки. В отделен съд можете да си направите и малка билкова градина, от която дори през зимата да се снабдявате със свежи листа за подправка – розмарин, босилек, риган, лавандула, салвия и др. За билковите градинки е най-подходяща неотоплена остъклена тераса, за да могат да се развиват по-топлолюбивите видове.