Това са една група растения, които живеят по брега на водоемите или в плитчините, като коренищата им са потопени във водата. Повечето от тези видове в началото на вегетационния период развиват подводни листа, а по-късно израстват и надводните листа и цветоносни стъбла. Ценното при тях е, че са бързо растящи, като някои от тях стават високи. От тук следва, че тези растения имат способността бързо да изтеглят голямо количество хранителни вещества разтворени във водата. Тези растенияработят като мощни пречиствателни станции и усвояват разтворените във водата соли на азота, фосфора и калия и тежките метали. Има много голям брой растителни видове, които принадлежат към тази група. Тук ще се спрем не само на местните видове, но и на някои екзотични крайбрежни растения, които се отглеждат у нас най-вече заради декоративните си качества. Повечето от тях не са инвазивни за условията на България или не са достатъчно студоустойчиви и се нуждаят от допълнителна зимна защита. Ясно е, че те не биха могли да оцелеят самостоятелно в България. Между тях няма такива които биха представлявали заплаха за местната крайбрежна флора. Към тази група спадат:1. Acorus calamus - Блатен аир, Акорус. Сем. Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Растение на плитките води, срещащо се в цялото Северно полукълбо - от Северна Америка до Далечния изток. В България, а и в цяла Европа е натурализирано, като първо е донесено от Истанбул още през 16 век. Среща се рядко у нас и е защитено растение. Като филтриращо и аериращо водата растение, акорусът е важен компонент в създаването на устойчива водна екосистема. Зимоустойчив.2. Acorus gramineus: - Треволистен блатен аир. Сем. Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Този акорус е доста по-дребен от обикновения блатен аир, формира компактна туфа от тесни линейни листа, дълги 20-30 см. Достига височина и ширина до 30 см. Този акорус може да бъде използван в миниатюрни водоеми, а също и в съчетание с други крайбрежни и влаголюбиви ниски растения - калта, астилбе и пр.

3. Alisma plantago-aquatica - Ализма, Лаваница, Жаблек. Сем. Alismataceae
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Листата са широколинейни, разположени в приосновна розетка, на сравнително дълги дръжки, плътни и изправени. Цветчетата са дребни, разположени в рехави метлици. Растението е повсеместно разпространено в нашата страна - в плитки блата, езера, отводнителни канали, реки. Също така е разпространено в цяла Европа и Азия. Напълно зимоустойчиво. Достига височина до 60-70 см по време на цъфтеж, ширина 30-40 см.

4. Butomus umbelatus - Бутомус, Водолюб. Сем. Butomaceae
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Листата са дълги до 1 м, линейни, в основата си триръбести. Цветовете са многобройни, събрани в съцветие, на дълга дръжка. Растението е разпространено в цяла България, а също и в Евразия от субтропиците до тундрата. Среща се във бавно течащи и застояли води - канали, покрай езера, блата или дори мочурливи ливади. Развива се на дълбочина от 0.1 до 1м. Зимоустойчиво растение. Достига височина 1 м, ширина 30-40 см. Отглежда се по периферията на водоеми, на дълбочина от 10-15 см, а може и на много влажно място. 

5. Calla palustris – Кала, блатна кала, блатен арум. Сем. Araceae
На външен вид това растение бегло наподобява широко разпространената като стайна и оранжерийна култура кала (Richardia aethyopica), но е по-студоустойчиво от нея. Естествено е разпространено в почти цяла Северна Америка и в Евразия. Типично растение на горските блата, но се среща и в торфени блата на открито. Развива пълзящо коренище, от което израстват едри сърцевидни листа и бели съцветия. Може да се използва за оформяне крайбрежията на водоеми със стоящи и течащи води, на слънчеви или сенчести места. Лесно се размножава със семена или разделяне на коренището. За условията на България бихме препоръчали да се сади на дълбочина 30 - 40 см под водата, за да му се гарантира успешно презимуване.

6. Caltha palustris – Блатняк. Сем. Ranunculaceae. Тревисто многогодишно растение с едри копитовидни листа. Разпространено е в цялото северно полукълбо. В България е естествено разпространено край планинските и високопланинските ручеи. В Европа се култивира отдавна като декоративно растение. Съществуват сортове с кичести цветове.

7. Eleocharis acicularis- Елеохарис игловиден. Семейството е Cyperaceae. 
Листата и стъблата на този вид са високи 7 – 8 см. Наподобява трева и има способността да образува обраствания подобни на ливади, както под водата, така и по брега. Среща се у нас, както и в почти цяла Европа. Отлично почвоукрепващо растение. Може да се използва за “затревяване“ на брегове с колебаещо се водно ниво. Когато се развива под водата изпълнява роля и на растение- аератор. Има интензивна фотосинтеза и поглъща големи количества въглероден двуокис, както когато е под водата, така и на сушата. Цени се от акваристите защото образува подводни “ливади”.

8. Equisetum hiemale - хвощ, зимуващ хвощ. Сем. Equisetaceae. Тревисто растение с височина до 100 см. Има подземно коренище и стърчащи от него нагоре зелени прешленести стъбла. Листата са редуцирани до малки люспи прилепени във прешлените на стъблата. Разпространен е в цялото северно полукълбо. За условията на България е напълно зимоустойчив. Среща се в горски блата, заливаеми ливади и заливаеми храсталачни съобщества, а също и покрай бреговете на реки, върху пясъчни наноси.

Гореизброените видове са една малка част от крайбрежните растения, които могат да вземат участие в оформяне на крайбрежието на езерцето. Всъщност те са доста повече. Ето още видове, които можете да използвате:
9. Ириси – има доста водни ириси: Iris pseudoacorus (местен блатен ирис), Iris sibirica(също местен вид с доста градински култивари), Iris ensata (японски воден ирис с богата градинска селекция), Iris versicolor (американски воден ирис).
10. Езерен камъш – Scirpus lacustris. Oсобено красив е вариететът Sc.lacustris var.Zebrinus.
11. Воден зюмбюл, понтедерия – Pontederia cordata – много красиво крайбрежно растение, което цъфти почти цялото лято.
12. Папур – могат да се използват всички местни папури – Thypha latifolia, Thypha angustifolia, Thypha laxmanii, а за по-малки водоеми е подходящ интродуцирания Thypha minima (малък папур).
13. Стрелолист – Sagitaria latifolia – натурализиран у нас и Европа североамерикански вид с красива листна маса и красив цъфтеж.
14. Декоративни треви - Juncus effusus Spiralis, Juncus filiformis, Glyceria maxima Variegata, Spartina pectinata Albomarginata, Phalaris arundinacea Picta и др.
Крайбрежните растения се засаждат направо в крайбрежната ивица на водоема. Ако дъното на водоема е направено с мушама и няма почвен слой, крайбрежните растениясе засаждат в саксии и се потапят заедно с тях. Не е необходимо да се използва плодородна почва за саксиите, защото хранителните вещества ще се отмият и отидат във водата. За предпочитане е да се сади в талог (наносна почва) или пясък, а хранителни вещества да се подават със специален бавноотдаващ тор за водни растения (– особено подходящ е тор “осмокот). Растенията запълват обема на саксията доста бързо. Необходимо е всяка пролет да се вадят, коренището да се раздели и да се презасадят наново, с добавяне на тор. В противен случай губят декоративност, а цветовете и листата издребняват.