Дафинът (Laurus nobilis) за древните гърци и римляни е символ на благородство и победа. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. В по-южните райони у нас могат да растат отделни дървета и храсти. При домашни условия една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на домакинството.
Дафинът е вечнозелено дърво или храст. Оставен свободно да расте на открито може да достигне 18 м височина, с много и добре облистени клонки. Листата са тъмнозелени, плътни и с гланц. В основата им се залагат цветните пъпки. Цветовете са дребни, бледозелени или жълтеникави, събрани в съцветие сенник, със силен аромат. Плодът е черна едносемеделна костилка.

Съвети при отглеждане

Температура:Лавровото дърво е топлолюбиво растение. Вегетацията му започва при температура над 12ºС. На открито продължава от април до края на октомври. Листата живеят до 3 години, ако не се откъснат, окапват и на тяхно място израстват нови. Най-много етерични масла в тях се натрупват от ноември до март. Дървото е силно светлолюбиво, понася и засушаване.
Торене: Изисква богата почва. Харесва торене с органичен тор. Предпочита неутрална или слабо алкална реакция на почвата. Ако се отглежда в саксии, добре е да се използват равни части оборски тор и чист речен пясък.
Торене: По време на отглеждането е необходимо да подхранвате растенията навреме с минералните торове и редовно да поливате с престояла вода. Растенията, отглеждани при домашни условия, се нуждаят най-малко от 12 градуса през зимата

Размножаване: Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Те се засяват февруари-март на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък - около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.Лавровото дърво може да се размножи и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът, който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата без да се разкъсват коренчетата и веднага се засажда на постоянното място в саксия или в двора на същата дълбочина.
От резници също може да се получи ново растение. Дължината им обикновено е 8-10 см. Засаждат се през април за вкореняване. Преди това се съкращават листните им петури, за да не изпаряват много вода. Необходима им е една година, за да се вкоренят и след това да отидат на постоянно място.
За да засадите дървото, трябва да направите ямка, дълбока 80 см и широка 30 см. Почвата от дупката се размесва с 3-4 кг оборски тор и 100 г суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното, следва новото растение и с останалата част от почвената смес се запълва дупката. Притъпква се и се полива.
През първата година растението достига до 30 см височина. Ако се формира като храст още през есента се прерязва на тази височина. Ако ще бъде дръвче, се премахват излишните леторасти и стъблото се прерязва на 60-70 см. Впоследствие се формира короната.

Дафиновите листа се прибират, когато съдържат най-много етерично масло (от ноември до март). Тогава трябва да се изрязват клонките и да се разстилат на тънък пласт или да се навързват на снопчета за изсушаване. Държат се в сухо и проветриво помещение. Не бива да се сушат на слънце, защото листата избледняват, а етеричното масло намалява.

Lnobilis достига височина над 6 м, ако не го подкастряте. Стъблата издържат на драстично подрязване, а лъскавите листа (дафинов лист) се използват в кухнята. Жълтеникавите цветове се отварят на пролет, след тях по женските растения се появяват черни плодчета. Отгледаните в каче лаври често биват нападани от щитоносни въшки - пръскайте с подходящ препарат.

Съвети
Дафиновият лист е бързорастящо растение и затова ако не го отглеждате за кухненски нужди ще трябва да формирате короната му за да има декоративна привлекателност.

Вредители:

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик