ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
Богатство на видовеЗащитени и редкиЗначениеЗаплахи
Лечебни са растения, които съдържат лековити (биологично активни) вещества и могат да бъдат използвани за получаване на билки.
Билки са отделни морфологични части или цели растения, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарства, храни, козметика.
Разнообразният релеф, геология и почви, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност определят богатството и голямото разнообразие от видове растения, съобщества и природни местообитания на територията на България.
Oколо 770 вида, или 19% от всички видове растения у нас, са лечебни. Повечето от тях, около 760 вида, са диворастящи.
Около 250 от тях се ползват в големи количества за търговия и преработка. Останалите не са обект на икономически интерес, за сега, но за тяхното полезно действие има научни данни и практически доказателства.
Половината от всички лечебни видове у нас са многогодишни тревисти растения (глухарче, репей, тревист бъз, коприва, бял равнец, жълт кантарион, ружа, валериана, мента, лудо биле, живовляк, див чесън и др.).
20% са едногодишни растения (лайка, мак, синчец, очанка).
25% са храсти и дървета (върба, бреза, кестен, глог, шипка, трънка; хвойна, мащерка, малина, къпина, боровинка, смрадлика и др.) и най-малко, само 5%, са двугодишни тревисти растения (червен кантарион, пресечка, лечебна комунига).
С най-голям брой видове (над 30) се отличават следните семейства: Сложноцветни (лайка, бял трън, пелин, бял равнец), Устноцветни (исоп, котешка стъпка, маточина, мента, мащерка, босилек), Розови (роза, шапиче, шипка), Бобови (сминдух, гръмотрън, жаблек, глушина), Сенникоцветни (бучиниш, копър, кориандър), Лютикови (кукуряк, повет, горицвет) и Кръстоцветни (лечебна поточарка, синап).
Тревист бъз (Sambucus ebulus)
Смрадлика (Cotinus coggygria)
Мащерка (Thymus)
Кукуряк
Helleborus-niger.JPG
Черен кукуряк (H. niger)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Ranunculales
семейство: Ranunculaceae Лютикови
род: Helleborus Кукуряк
Научно наименование
Уикивидове Helleborus
Linnaeus, 1753[1][2]
Видове
Черен кукуряк
Розов кукуряк
Зелен кукуряк
Кукуряк е род диви и градински цветя от семейство Лютикови , разпространени в Европа и Средна Азия.
Хелеборусите са род от Европа и Азия от семейство Лютикови.
Кукуряците са група очарователни малки многогодишници, които са популярни и се отглеждат от дълбока древност, често се споменават в разни легенди. Споменават се още в древногръцката и римската литература, а в средновековието са масово култивирани като лечебни растения – срещат се огромни колонии покрай изоставени и рушащи се манастири. Кукурякът съдържа голяма група алкалоиди – амотиди, част от които са отровни при поглъщане в големи количества. Тези алкалоиди, извлечени от растенията, и до днес се използват в хомеопатията и народната медицина.Хелеборусът все повече набира популярност като градинско растение, а най-голямото предимство на този вид е фактът, че цъфти през зимата – от декември до март. Кукурякът също е наричан коледна роза, но има и сортове с цъфтеж през април-май.
Основно се делят на две големи групи – стъблени и безстъблени видове, отделно има разработени и много модерни сортове кукуряк, преобладаващи предимно от безстъблената група.
