Хѝщни растѐния (или насекомоядни растения) – събирателно название за всички растения улавящи и използващи дребни животни (предимно насекоми) или протисти като източник на хранителни вещества (но не и енергия). По този начин те са се приспособили да живеят в бедни на хранителни вещества почви като блата, мочурища и скали. Тяхното хранене е смесено – състои се от основното им автотрофно хранене (чрез фотосинтеза) и хетеротрофното им хранене с други организми от които си набавят недостигащите им минерали (най-вече азот)Хищните растения са над 500 вида и се срещат на всички континенти без Антарктида. Някои от видовете са широко разпространени – Drosera rotundifolia се среща в Северна Америка, Европа и Азия, докато други са ендемити в малък регион – род Heliamphora се среща в изолирана месност в планините Рорайма във Венецуела.Дарлингтония
Калифорнийската дарлингтония (Darlingtonia californica) е единствения представител от род Дарлингтония, вид влизащ в семейство Сарацениеви(Sarraceniaceae). Дарлингтонията е насекомоядно растение, чиито листа наподобяват разперена качулка на готова за нападение кобра, откъдето идва и популярното и име Cobra Lily. Защитен рядък вид от Вашингтонската Конвенция. Дарлингтонията е ендемит, разпространен в ограничен район между американските щати Орегон и Калифорния. Растението е открито през 1841 г. от ботаника Уилям Бракендидж в планината Шаста. През 1853 г. Джон Тори дава името на рода Дарлингтония в чест на филаделфийския ботаник Уилям Дарлингтън (1782-1863)Дарлингтонията е многогодишно тревисто хищно растение. Листата са големи – между 60-80 cm. дълги, излизат от подземни ластуни, по които се образуват и корените. В домашни условия листата обикновено достигат до 15-20 cm, зелени с пурпурни жилки, рисунъка напомня на змийска кожа. Долната част на листата е тясна, понякога листната пластинка е S-образно огъната. Трансформиращите се в капанчета листа на дарлингтонията напомнят на готова за нападение кобра. Вътрешната част на капанчетата на места е лишена от хлорофил, поради което се получава ефекта на витраж, пропускащ светлина. На дъното на капанчетата има сладък сок, а стените им са осеяни с твърди власинки, насочени надолу. Най-специфичен при дарлингтонията е начина за улов на насекоми. Привлечени от аромата на нектар,а и движението на ярко украсените краища на листата, те влизат в капанчетата и измамени от прозрачните безхлорофилни тънки участъци, се опитват да излетят, но се удрят и падат на дъното. S-образната форма на листата още повече затруднява излизането на насекомите. Интересен е също факта, че за разлика от останалите насекомоядни растения, дарлингтонията не отделяхраносмилателни ферменти, а ползва „услугите“ на бактерии, които разлагат телата на уловените насекоми. Това обаче е допълнително хранене, основните хранителни вещества постъпват чрез кореновата система. В зависимост от благоприятните външни фактори листата на дарлингтонията могат да достигнат до един метър дължина, а цветовете могат да достигнат до шест сантиметра в диаметър. Красивите жълто-оранжеви или червено-кафеви цветове на дълги стебла се появяват в средата на юни, приличат на наведени лилии с бледозелени чашелистчета. Те са пет членни, венчелистчетата са жълти с червени жилки, с 15 тичинки и 5 гнезден плодник. Плодът е семенна кутийка.