НА ПОЛЕТО

Засетият през март слънчоглед трябва вече да пониква. Щом се очертаят редовете пристъпете към окопаването му. Това ще съдейства за затоплянето на почвата, запазването на влагата и унищожаването на рано никнещите плевели. Основната зърнено-фуражна култура, царевицата, се засява през април. Еднакво вредно е както закъсняването, така и избързването. При по-ранна сеитба, ако не всичките то поне много семена може да загният и посевите да останат редки. Късните посеви пък са по-уязвими от нападенията на хоботници и други неприятели. Имайте предвид, че времето за сеитба е късо, заслужава си да мерите с термометър почвената температура. Фасулът се засява когато се засява и царевицата. Стара практика е посевите за задоволяване на собствените потребности да бъдат смесени. По-висок добив може да се очаква от самостоятелните посеви. До сеитбата му обикновено се налагат две култивирания на почвата. Култивирането се съчетава с брануване, за което култиваторът и браната се свързват в един агрегат. Последното култивиране се извършва на дълбочината на сеитбата и непосредствено преди нея. През втората половина на месеца в Южна България настъпва времето за засяване на памука и фъстъците. Различни вредители застрашават посевите. През април може да се очаква началото на пролетната миграция на вредната житна дървеница, началото на масовата поява на житните пиявици, раздвижване и разселване на гъсениците на житната листозавивачка, базично гниене, брашнеста мана, ран листен пригор, сив царевичен хоботник, малък и голям люцернов хоботник, люцернов листояд, 24-точкова калинка, колорадски бръмбър и др.
В ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Засаждането на открито на ранните зеленчуци може да започне. Засаждат се ранните домати, ранният пипер, патладжана и др. Благоприятните условия обикновено възникват през втората половина на месеца, най-напред в Южна България и постепенно и на север от Балкана. Трябва да се следи краткосрочната метеорологична прогноза и температурата на почвата да се е повишила над 10-12 градуса. До този момент тя трябва да е обработена и напълно подготвена според изискванията на културата и начина на засаждане. Това трябва да е първа грижа в първите дни на април. В Северна България, а и в някои по-високи полета, в първата половина на април трябва да се засаждат доматите в полиетиленовите оранжерии с единично покритие. Съобразно условията може да се изграждат и тунели и така оранжериите стават с двойно покритие. От средата на месеца на повечето места тунелите стават ненужни. Ежедневно се следи температурният режим в полиетиленовите оранжерии, заети с домати. На засадените през март домати трябва да се осигурява температура от 20-25 градуса, а на новозасадените – не по-висока от 18-20 през първите 3-6 дни. По-рано засадените домати започват да цъфтят и 30-35 градуса топлина, напълно възможна под полиетиленовото платно през слънчевите априлски дни, силно потиска цъфтежа. Регулирайте чрез проветряване и своевременно затваряне на оранжерията. В края на месеца възникват условия за засаждане на разсада от краставици и готварски тиквички на открито в Южна България. По това време е възможно и да се засяват семената направо на определеното място (безразсъдно производство). Дините и пъпешите, отглеждани без предварително производство на разсад се засяват през втората половина на месеца в Южна България. Стопаните от Северна България е по-добре да изчакат началото на следващия. За сеитбата на градинския фасул благоприятното време настъпва през първата половина на месеца в Южна България, а на север от Балкана след 15-ти април. Градинският грах трябва да се окопае щом растенията достигнат 6-8 см височина и още веднъж 10-12 дни по-късно. Зелето и карфиолът трябва да се окопаят още в началото на месеца или десетина дни след разсаждането. Пролетните посеви моркови, навреме засети и при нормални условия, вече са поникнали и трябва да се проредят, така че между растенията да има 1-2 см разстояние. Сеитбата на разсада за целина трябва да приключи докъм 10-ти април. Температурата на почвата да е не по-ниска от 10 градуса. За затоплянето й с успех може да се използва полиетиленово платно. Лукът от арпаджик се окопава плитко през месеца, когато растенията са достигнали 10 см височина. В края на април е възможна появата на луковата муха. Борбата се води по време на летежа с подходящи препарати.

В ОВОЩНАТА ГРАДИНА

Ако резитбата по някаква причина не е завършила през март, трябва да приключи още в първите дни на април. Времето бързо се затопля, сокодвижението се активизира и да се изрязват клони, предимно към върховете на които са се насочили резервните хранителни вещества, ще означава загуба за растението. Пролетното засаждане на дръвчета трябва да приключи колкото е възможно по-рано, ако искате да се радвате на успешно прихващане. През април въздухът се затопля бързо, докато почвата на дълбочината на корените остава сравнително студена и корените не са в състояние да отговорят на интензивното развитие на надземната част. Затова и младите фиданки често загиват. Настъпва времето за присаждане по метода на калем под кора. Ето как се постъпва:

Присаждане под кора

Присаждане под кора
Почвата в овощните градини се обработва плитко (до 10 см) на един-два пъти през месеца, за да бъдат унищожени бързо никнещите плевели и за разрушаване на евентуално образувалата се почвена кора. Единично отглежданите дръвчета също трябва да бъдат окопани в околостъблен кръг с радиус малко по-голям от радиуса на короната. С това окопаване се оформя и околостъблен венец. Така освен че се унищожава плевелната растителност, се оформя и чаша, която събира повече дъждовна вода. В ягодовите насаждения междуредията следва да се прекопаят плитко – до 7-8 см в средата и до 4-5 см край редовете. Скоро ще се появят и зрелите плодове и добрият стопанин няма да пропусне да си осигури нещо за постеля под тях – 40 кг суха свежа слама или талаш стигат за 100 кв. метра. В малиновите насаждения, където резитбата е извършена през лятото на миналата година, сега остава само да се съкратят запазените леторасти с около 20-30 см. Ако не е извършена резитба, сега следва да се премахнат всички стари плододавали леторасти, както и слабите и появилите се в междуредията. Потегнете и опорната конструкция и прекопайте плитко междуредията. През месеца се налагат и пръскания срещу някои болести и неприятели. По често има нужда от борба със струпясването по ябълката и крушата, брашнеста мана по ябълката, червените листни петна по сливата, сачмянка по костилковите и др. Възможно е някъде да се наложи и борба с щитоносни въшки, акари или други неприятели. Към пръскане трябва да се прибягва само в случай на плътност на неприятеля, надхвърляща прага на икономическата вредност. Инсектициди не трябва да се употребяват и по време на цъфтежа, за да се избегне отравянето на пчели. С калем от желания сорт От няколкото начина за присаждане на калем, най-популярен и лек за изпълнение е начинът „под кора”. Той се използва напролет, през април, когато е започнало сокодвижнието и подложките са в период на активен растеж, но калемите трябва да са все още в покой, съхранени до този момент на хладно място. За успеха на присаждането е важно калемите да са добре развити, узрели, взети от южната страна на короните, и съхранени така, че да не са развили пъпките си. Присаждането е лесно и ако спазвате елементарните правила, дори да ви е за първи път, ще успеете. Ето как: Първо прерязвате напряко ствола или стъблото на подложката. Отрезът заглаждате с остро ножче. След това на кората правите вертикален срез, като внимавате да не нараните тъканите под кората. От един съхранен калем може да подготвите два или повече калема за присаждане в зависимост от дължината му. Калемът, който ще поставите върху подложката, трябва да има две добре развити и ясно видими растежни пъпки. Ще го подготвите, като го прережете косо от срещуположната страна на долната пъпка. Отрезът трябва да има дължина 2,5–3 см. Веднага след това пъхвате калема във вертикалния срез на подложката. Още по-добре е, ако на калема оформите седло. Следва привързване и замазване на раните с овощарски мехлем. На една подложка може да бъдат поставени два и повече калема, а на едно дърво – калеми от различни сортове. Имайте предвид, че успехът ви ще зависи много от гладкостта на отрезите. Ще я постигнете само с добре наострено ножче.

В ЛОЗЕТО

Бързото приключване на резитбата е най-важната грижа през месеца. Това трябва да стане още в началото на април, дори и в онези райони и по-високи места, където по принцип резитбата се изтегля към по-късни дати. Резитбата на дворните асми, отлагана за момента, в който ще проличат измръзванията, повече не може да се отлага. Тя трябва да се извърши за 1-2 дни още щом проличи началното развитие на пъпките. Побързайте и с привързването на плодните пръчки към теловете на носещите конструкции. Това трябва да стане преди пъпките да са набъбнали, за да предотвратите оронването им. Първата половина на април е все още подходящо време за засаждане на нови лози. Колкото по-късно се засаждат, толкова и вероятността за успешно прихващане намалява. Първата обработка на почвата в лозето трябва да се извърши непосредствено след изнасянето на изрязаната дървесина и привързването на пръчките към носещата конструкция. Към края на месеца след преминаването на опасността от слани се извършва и втората обработка. Ако сте се захванали да си произведете облагородени вкоренени лозички, вече настъпва времето след успешната им стратификация да ги поставите за вкореняване. За целта почвата на дълбочина 15-20 см трябва да се е затоплила до 12 градуса. Такива условия настъпват през втората половина на април. Април е времето за присаждане на място по метода „на разцеп”,с успех може да се използва за подмяна на сорта на дворната асма.

Лозов калем

Калеми на асма
Поради вероятността от повратни студове редовно през целия месец трябва да се следят метеорологичните прогнози и да се вземат мерки срещу евентуални слани. Имайте предвид, че на всички сортове зелените листенца са еднакво уязвими от ниски температури, независимо, че някои от тях са по устойчиви на зимните студове, а други по-неиздръжливи. Не пропускайте да измиете съдовете, изпразнени от виното, да ги опушите чрез изгарянето на серни лентички и да ги съхраните в сухи и проветриви помещения. Времето за пръскане на лозята срещу маната наближава, а срещу ескориозата започва. Проверете състоянието на пръскачката, на съдовете за направа на разтворите и си набавете необходимите ви препарати. Ако сортът на асмата не ви харесва Засадите ли на нейно място друга, ще трябва много да чакате, за да берете грозде. Най-бързо и лесно ще стане чрез облагородяване на пълен разцеп. Методът не се различава много от прилагания при приземно отглежданите лози, където присаждането се извършва под почвената повърхност. Подходящото време за такова облагородяване настъпва през април, след силното сокодвижение. Стъблото на лозата се прерязва напречно. Най-добре е този пререз да направите на 10-15 см под мястото, където сте я прегънали по хоризонталната част на носещата конструкция. Ако последва плач, ще трябва да почакате затихването му. Непосредствено преди присаждането заглаждате отреза с остро ножче, почиствате старателно старата кора. По средата на отреза (диаметрално) правите разцеп. За целта може да използвате по-солиден и добре наострен кухненски нож. Обикновено разцепът не може да се направи с натиска на ръката и затова се прибягва до помощта на чук. До поставянето на калемите поддържате разцепа отворен с помощта на дървено клинче. За калеми се използват съхранени резници, може и с набъбнали пъпки. Калемите ще подготвите, като накиснатите, измити и подсушени резници нарязвате на по две очи. Над горното око режете на 1,5-2 см, при което междувъзлието под долното око остава почти цяло. С два отреза от двете страни на долното око оформяте клин, дълъг, колкото разцепа на подложката – 3-4 см. Единият отрез трябва да е под по-голям наклон, за да не излиза сърцевината на върха на клина, а той да завършва с твърда дървесина. Калемите поставете в двата края на разцепа, така че тяхната кора да съвпада с кората на старата лоза, а долните очи да са външно разположени . Щом извадите клинчето, което е придържало разцепа отворен, привържете с поливинилхлоридна лента, или друг подходящ материал. С леки почуквания с дървено чукче набийте калемите, ако това се налага. Отвора между двата калема покрийте с изрезка от кора и замажете откритите повърхности на отреза и калемите в горния им край с овощарски мехлем. Може да използвате и асфалт, загрят на огън до течно състояние. Не след дълго пъпките се развиват. В случай на неуспех на следната година опитът може да бъде повторен, защото старата лоза не загива. При сполучливо прихващане трябва да отстранявате всички филизи още в най-млада възраст, които може да се появят по стъблото. Така ще дадете възможност да се развият силни филизи от калемите.

В ЦВЕТНАТА ГРАДИНА

Оформянето на дворната цветна градина поглъща по-голямата част от вниманието на поклонниците на багрите, аромата и формите през всичките дни на април. Настъпва моментът за осъществяване на много от замислите, породили се в късите зимни дни. Почвата, върху която ще засаждате или засявате едногодишни цветя, трябва да бъде рохка. Това ще постигнете с прекопаването й на 10-15 см дълбочина. Добре е преди това да разхвърлите по 2-3 кг на квадратен метър угнил оборски тор. Постарайте се всичко това да направите още в началото на месеца, за да използвате по-пълноценно следващите по-топли дни. Почистете декоративните храсти от счупени и силно сгъстяващи ги клони и разрохкайте почвата около тях. Някои от тях като форзицията, лоницерата, японската дюля, декоративните сливки и др. вече ще цъфтят. Тревните площи също се нуждаят от разрохкване на почвата. Това може да направите с помощта на греблото, като същевременно ще ги почистите от мъртви листа, окапали сухи клонки и друга гниеща органична материя. Раздерете почвата без страх. Така тя ще се затопли по-бързо, корените ще се активизират, а посевът ще се сгъсти. Април е подходящ момент и за създаване на нови тревни площи. Трябва обаче да не се подценява възможното засушаване. Затова е нужно да се осигури поливане чрез дъждуване. От средата на април може да засаждате навсякъде в страната разсада от карамфила шабо. В Южна България може да се засажда и разсадът от тагетес, астри, цинии, петунии и другите едногодишни цветя. Време е да засадите и луковиците на гладиолите при подходящи метеорологични условия. Засаждайте ги на няколко пъти през втората половина на април и първата на май и така ще удължите периода им на цъфтеж. Сега се засаждат и грудките на далията. Ако искате да отберето добри луковици от лалета, премахвайте на част от тях цветните пъпки преди да са се развили – щом покажат боята си и се убедите, че това е желаният от вас сорт. Така листата ще успеят да изхранят луковици за засаждане, вместо семена, които няма да ви послужат. През втората половина на месеца, ако в района не се очакват повратни студове, част от стайните растения може да бъдат изнесени на балкона. Някои от тях, като например фикус бенжамин и монстера (филодендрон) предпочетат да си останат и през лятото в стаята. Пресаждането на стайните растения в по-големи съдове е най-добре да се извърши сега, когато започва активният растеж. Не всички се нуждаят от смяна на съда. Но ако се налага, може да постъпите така: Цветята, саксиите и почвата в тях Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага едно защото саксията им вече е отесняла и друго, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата да се задържа по-дълго време. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, за да се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цвета или групи от видове към почвата са различни. Затова се правият и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Затова е необходимо при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат. Ето от какво са прави:

Градинска почва
Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и нприятели, общи зазеленчуците и цветята.

Чимовка
Чимовка.Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените в градината болести и неприятели.

Оборски тор
Оборски тор.Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

Торф
Торф.Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

Широколистна листовка
Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

Иглолистна листовка
Иглолистна листовка.Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

Пясък
Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

Перлит
Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

Дървени въглища
Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

Борова кора
Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в омбинация с инертни матереяли за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

Сфагнов мъх
Сфагнов мъх.Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, които се развиват върху растителни остатъци.

Дунапрен
Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време. Добрите смески В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др. както и комбинации от минерални торове. Ето някои рецепти за различни саксийни растения. Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5 Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1. Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1. Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1. Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1. Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1. Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар. Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1. Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф. Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор. Бромелии епифитни видове:листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче. Прехвърлянето:

Растенията се прехвърлят в последователно по-големи номера саксии.

В новата саксия осигуряваме добър дренаж – покриваме дренажния отвор (или отвори) с късчета от глинени саксии и дребни камъчета.

Покриваме едрите късове с по-ситен пясък.

Върху пясъка нанасяме пласт от приготвената смеска, така че да осигурим нужната дълбочина на засаждане.

Растението, което ще прехвърляме, изваждаме, като поставяме лявата ръка с разперени пръсти на отвора, така че стъблото да остане между тях, с дясната ръка обръщаме саксията и леко потупваме по дъното. За да се осигури лекото изваждане на цветето от саксията, час-два предварително почвата се навлажнява.

Запълваме празнината със приготвената смес и притъпкваме по силно, ако корените са жилави, или по-слабо, ако са нежни.

Поливаме обилно, за да уплътним почвата и да осигурим по-добрия й контакт с корените.
Ако сте се захванали да си произведете облагородени вкоренени лозички, вече настъпва времето след успешната им стратификация да ги поставите за вкореняване. За целта почвата на дълбочина 15-20 см трябва да се е затоплила до 12 градуса. Такива условия настъпват през втората половина на април.nbsp; Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цвеstrongта или групи от видове към почвата са различни. Затова се правият и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Затова е необходимо при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.