Картопът и дойцията са красиви и непретенциозни, виреят и на полусянка
Снежни топки цъфтят в двора

Храстите са неизменна част от очарованието на градината. Ако не искате да разчитате само на традиционните рози и люляци, за да я разкрасите, изберете за двора си екзотично растение. Неустоима би станала градината ви, ако през лятото е окичена със снежнобели цветове. Ще им се радвате през горещия сезон, в случай че си засадите филаделфус, дойция или картоп. И трите красиви храста се окичват с бели цветове през лятото и пленяват със
силен аромат
През цялото лято кипи благородно съревнование в природата по време на 20-дневния активен цъфтеж на дойцията редом с филаделфуса. Двата храста са роднини от едно семейство, но от два рода и не си отстъпват по качества – всеки има своя чар. Филаделфусът отдалеч привлича с благоуханните си цветове. Дойцията пък е неустоима с чара на белите си, приличащи на танцуващи балерини цветчета, които буквално обсипват гъвкавите тънки клони, понякога дъговидно извити от изобилието на цвят – както е сега сезонът след дъждовете.
Дойцията е светлолюбив храст, достига 1,5-2 м височина. Не мръзне и през най-тежките зими. Обича по-плодородните и влажни почви, но издържа и на по-бедните. Освен че е студоустойчива, е също и димоустойчива.
За дойцията се полагат много
грижи за култивирането
й. Познати са много различни видове, особено по отношение на цветовете. Освен бяла, има бледорозова и червена дойция. Най-големи постижения в облагородяването са достигнали цветарите във Франция. У нас са застъпени най-вече дойция крената и дойция грацилис.
В България се практикува вегетативният начин на размножаване на дойцията и филаделфуса, макар че има и семенен. Най-сполучливо е след прецъфтяването през юли да се берат и зареждат в студени парници зелени резници. Може и през зимата, през януари или февруари, да се нарязват зрели резници. Същите се съхраняват заровени в пясък до пролетта. В началото на април се набучкват в подготвената почва.
За дойция крената се препоръчва размножаване със зрели резници, а за дойция грацилис със зелени резници.
И картопът е приказен храст
сякаш окичен с безброй снежни топки. Той принадлежи към многообразния род Калини. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Capri-foliaceae (каприфолиацеа). У нас няма такова голямо изобилие на видове. Обикновено ги делим на две основни групи – черна и червена калина, като основна отличителна черта между двете е формата на листата най-вече. Докато черната калина има целокрайни листа със сърцевидна форма, то червената е с нарязани триделни листа.
От червената калина има създадени много декоративни форми и разновидности, една от тях е именно картопът. Той представлява малко красиво дърво, стигащо 2-3 м, с красива, заоблена корона. Листата са разположени срещуположно на клоните и са с наситенозелен цвят. Цъфти през юни. Тогава изобилието на белоснежните едри,
кълбовидни цветове
привлича погледите отдалеч.
Само един картоп в градината е достатъчен да я освежи и като че ли короната му изглежда обсипана със снежни топки през лятото, които не се разтапят на дървото, а дълго го красят. Ненапразно картопът се търси за паркове и градини.
За отглеждане не е капризен, но обича въздушна и почвена влага и по-топли места. Вирее и на полусянка, ако няма достатъчно слънце.
Картопът има стерилни цветове и за сметка на красотата няма семенен път на развитие, а само вегетативен.
След прецъфтяването в началото на юли се събират резниците и се зареждат в парници. Както останалите червени калини, картопът образува коренови и пънни издънки, на които може да се разчита също за развитието му.