Различните видове мушкато – зонално мушкато, съкъзче, едроцветно мушкато, индрише и т.н. са сред най-разпространените невзискателни и обичани у нас балконски растения и цветя изобщо. Не е трудно да обясним дълбоката любов на българина към тях. Класическите видове са кичели прозорци, чардаци и балкони още преди векове, като през това време са успели да се превърнат в част от живота и традициите на хората. Макар отдавна култивирани, мушкатата не са загубили своята атрактивност и днес те са не по-малко актуални, от когато и да е било. Въпреки многото положителни неща, които можем да кажем за това цвете има и някои пропуски от страна на градинарите, които трябва да отбележим.
Зоналните и едроцветните мушката са чудесни градински цветя, но поради липса на традиции у нас можем да ги видим рядко в тава им амплоа. Мушкатото се размножава лесно и без сериозни проблеми през втората половина на лятото и есента, като на следващата година може да се използват вместо скъпите едногодишни видове.
Мушкатото може да се вкоренява през цялата година, но края на лятото и раната есен са най-подходящи за целта. Това е свързано с няколко особености на вида. Мушкатото цъфти обилно до самото му прибиране късно през есента, така че ранното вземане на резници ще осакати растенията в разгара на сезона.
При прибирането му в къщи през късната есен растенията изпитват силен стрес от коренно променените условия като губят почти всичките си листа и започват да развиват тънки етиолирали разклонения, като в този момент практически размножаване не може да се извършва. Така най-добрият период за целта е този, при който вземаме възможно най-късно ризниците, но те имат достатъчно време да се вкоренят до момента на прибиране на закрито.
Самото размножаване е лесно извършва се чрез стъблени резници дълги около 10 см. Нарязани те се почистват от всички листа като се оставя само един разположен на върха. При връхните резници последният лист е недоразвит и дребен, така че се оставя цял, докато при стъблените листа е добре развит, което налага неговото съкращаване.
Често се препоръчва направата на кръстовиден нарез на долният отрез. Чрез него се увеличава всмукателната повърхност и се стимулира образуването на калос и корени. Тъй като стъблото на мушкатата на практика е сукулентно, то е много богато на вода и силно предразположено към гниене, което налага преди засаждането резниците да се оставят за един-два дни на сянка, за да завехнат. Най-добре поставете резници за вкореняване в сандъчета с чист перлит или промит едър пясък, като ги засаждате възможно най-гъсто, но така, че да не се засенчват взаимно с листата си. До образуването на корени и първите признаци на растеж се полива изключително пестеливо. Някои градинари препоръчват метод, при който субстрата се поддържа съвсем леко влажен, но растенията са поставени под стъкло или са леко завити с полиетилен (без да се позволява прекомерно овлажняване на въздуха, което може да допринесе за гниене по надземната част). Вкоренените резници се прибират за зимуване при настъпване на първите по-сериозни застудявания и чак през февруари се пикират в малки саксии и се поставят в хладна оранжерия или в остъклен балкон с южно изложение, за да можем до края на април да отгледаме стандартен разсад.
Готовият разсад от мушкато е изключително ценен за зацветяване в градината и за засаждане в сандъчетата на балкона. През първата си година растенията са най-жизнени и цъфтят обилно и с възможно най-едрите китки, затова се стремете ежегодно да преразмножавате вашите растения.
