В ягодовите плодове се съчетават благоприятно захари, киселини, витамини, пектин, микро- и макроелементи. Освен като ценна храна те се използват успешно за лечение на някои заболявания на черния дроб, бъбреците, пикочния мехур. Оказват благоприятно влияние и върху дейността на жлезите с вътрешна секреция, нервната система и т.н. Отглеждането на ягодата в култивационни съоръжения и замразяването на плодовете позволяват почти целогодишното им предлагане на пазара. Освен за консумация в прясно състояние ягодовите плодове са подходящи за замразяване и преработка в компоти, конфитюри, мармалади, желета и др.
Ягодата може да се отглежда в цялата страна при осигурено напояване. Най-подходящи са равнинните места с наклон, не по-голям от 5%, с добре дренирана почва, защитени от силни зимни или горещи сухи ветрове. Ягодата разполага основната маса на своята коренова система на дълбочина от 10 cm до 30 cm. За да се създадат възможно най-благоприятни условия за проникване на въздуха и за запазване на влагата, почвата се обработва дълбоко, но така, че орният хранителен пласт, заедно с торовете, да се отложи в зоната за масово разпространение на кореновата система. Затова се извършва дълбока оран на 30–35 cm.Количеството на торовете при предпосадъчно торене се определя в зависимост от запасеността на почвата и очакваните добиви. След дълбоката оран се внасят 4–5 тона на декар прегорял оборски тор и около 20 kg фосфор. Следва да се извършат необходимите операции за постигане на рохкав почвен слой.
При мулчиране на почвата с черно полиетиленово платно се извършва предпосадъчно торене с 8 kg /дка азот. На почвената повърхност се оформят издигнати лехи с помощта на специални машини, а за по-малки площи – ръчно. Едновременно с оформянето на лехите се разстила полиетиленовото платно, предварително перфорирано под формата на двуредни ленти. Разстоянието между две съседни ленти е 100–120 cm, между редовете на лентата – 35 cm, а между растенията в реда 20 cm. Във всеки отвор на лентата се засажда по едно растение. Най-благоприятният срок за създаване на мулчирани с полиетиленово фолио ягодови насаждения със съхраняван в хладилника разсад е от началото на април до средата на май.
Наред с тази технология на отглеждане на ягоди, се прилага и отглеждане в немулчирана повърхност. Засаждането по този начин става както през пролетта (най-добре със съхраняван в хладилник разсад), така и през есента – септември-октомври. При пролетното засаждане на съхраняван в хладилник разсад още през същата година могат да се получат до 650 kg плодове от декар и така напълно да се покрият направените разходи по създаване на насажденията.За засаждане се използва добре вкоренен разсад, на който леко се подрязва връхната част на корените. Растенията се засаждат на дълбочина, на каквато са били в маточното насаждение, почвата около тях се притъпква добре и се поливат обилно. Когато не се използва полиетиленово платно за мулчиране, те се засаждат едноредово на разстояние 70–80 cm между редовете, а вътре в реда – на 20–25 cm. На декар се засаждат около 6000 до 10 000 растения.
Малките размери и голямата пластичност на ягодовите растения позволяват отглеждането им в култивационни съоръжения, където се осъществява извънсезонно производство на плодове. Използват се различни култивационни съоръжения: полиетиленови тунели и оранжерии със или без допълнително отопление и отоплявани оранжерии. Тунелите може да са малки, средни или големи. При малките и средните полиетиленовото платно се опъва върху дъгообразно извити пръчки, забити в почвата. От северната страна платното се засипва с почва, а от южната се оставя свободно за проветряване през топлите часове на деня. За да не се налага всекидневното му повдигане за проветряване, може да се използва и перфорирано платно. Малките тунели покриват един ред ягодови насаждения или една двуредова лента, а средните –
два реда или две ленти. Покриването се извършва през февруари, а плодовете узряват около 15 дни преди отглежданите на открито.Големите тунели-оранжерии могат да бъдат подвижни или неподвижни. Подвижните са с височина 2–2,5 m и широчина 6–7 m, която позволява засаждане на 8–10 реда или на 6 двуредни ленти. Покрити са с единично или двупластово полиетиленово платно. Двупластовото осигурява по-добра защита на растенията при рязка промяна на температурата. При отглеждане в неотопляеми тунели-оранжерии се прилага лятно засаждане на добре подготвен разсад. Покриването на ягодите се извършва през февруари, а проветряването става чрез повдигане на страничните рамки или на платното отстрани. При големи студове могат да се използват и отоплителни уреди. Узряването на плодовете се ускорява почти с 1 месец.
Отопляемите оранжерии могат да бъдат масивни (такива, каквито се използват за отглеждане на зеленчуци) или леки – покрити с полиетиленово фолио. Подвижните са изградени от рамки, като покривите са дъгообразни както при големите тунели. Площта, която покриват, е от 2 до 7 декара. Основната им конструкция позволява използването на малки трактори за обработка на почвата. При необходимост могат да се отопляват.
За засаждане в големите подвижни оранжерии се предпочитат млади розетки от едногодишни растения, които се пикират през май-юни в торови саксийки на открито и се внасят в оранжериите в края на ноември и началото на декември. При отглеждането на ягодите в култивационни съоръжения особено важно е доброто проветряване и достъпът на пчели по време на цъфтежа. Успешното отглеждане зависи и от правилния избор на подходящ за целта сорт. Подходящи за извънсезонно отглеждане са следните сортове:
Pocahontas – плодовете са средноголеми, конусовидни до удължено конусовидни (при плодовете от първи порядък с пресечен, леко гребеновиден връх), понякога леко сплескани, с добре изразена шийка и малка, лесно отделяща се чашка. Чашелистчетата са обърнати нагоре. Плодовете са яркочервени, с добре изразен гланц и подходящи за преработка. Плодовото месо е плътно и добре оцветено. Растенията са изправени, жизнени и плодовити
