Маслината е вечнозелено дълголетно дърво, което расте много бавно. Младата фиданка има гладка сива кора, но с годините стъблото става все по-грапаво. Листата са удължени, сиво-зелени. Цветовете са малки, бели и ароматни. Плодът на маслината е костилков, а формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син.
Взискателна е към температурата. Нуждае се от много слънце - грещо лято и мека зима. Въпреки това е един от най-студоустойчивите субтропични видове.
Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината - издържат до минус 2 градуса.
Има много добра сухоустойчивост. Листата й са със защитно покритие, които позволява да се отглежда в изключително засушливи райони. Въпреки това за да се получават високи добиви, големите насаждения се поливат, както и дръвчетата в любителските градини.
Маслината се нуждае най-много от вода в периодите: от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете до началото на оцветяването им.
Светлолюбиво растение е. Не понася засенчване, затова се засажда на добре огрявано от слънцето място.
Не е претенциозна към почвите, отглежда се и на много бедни почви, като песъчливи, дори каменисти. Най-подходящи са леки, аерирани и водопропускливи, а неподходящи - тежките, глинести, влажни и с високи подпочвени води.
Младото и неплододаващо маслиново дръвче се полива няколко пъти през вегетацията. През есента трябва да се подхрани, като се използва следата ориентировъчна норма на 1 дърво: 200-300 грама суперфосфат и 50-100 грама калий.
През пролетта в началото на вегетацията се внася азотният тор - 200-250 грама.
Щом дръвчето започне да плододава, подхранването се увеличава.
Маслиновото дръвче встъпва в плододаване на 3-ата година след засаждането, а в пълно плододаване е около 10-15-ата година.
Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността.
В първите години се правият леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг. Така короната на дръвчето се оформя по-добре.
По-късно се прави и резитба за плододаване. С нея се цели да се засилят продуктивните клони. Препоръчва се леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета.
