Глоксинията (Gloxinia) е ценено стайно растение от векове. Харесвана е заради кадифените цветове във форма на камбанка. Цветовете са от тъмно червено и пурпурно до по-нежните тонове на розовото и дори бялото. Цветовете могат да бъдат единични или двойни, като често са оцветени в контрастни цветове по краищата. Глоксинията е близка по вид на други две популярни стайни цветя – африканската теменужка и стрептокарпуса. Подобно на тях глоксинията цъфти дълго, в продължение на седмици, за което не са нужни много грижи. 
Родина на глоксинията е Бразилия и за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 била извършена прекласифицикация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия.
Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма. Работата по днешните хибриди е насочена към производството на по-компактни растения. Новите култивирани видове Sinningia x hybrida са компактни и времето им на отглеждане е много по-кратко, цъфтят по-рано, а цветовете са по-малки от тези на култивираните S. Speciosa.

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена по време на  периода на  ръстеж и цъфтеж, не по малко от16°C. Зимният  минимум при съхранение на грудката  10°C.
Осветление: Глоксиния е светлолюбива но за нея е нужна ярка разсеяна светлина. При пряка слънчева светлина по листата на глоксинията могат да се появят жълто-кафяви петна- слънчеви изгарения.
Поливане: Глоксиния се полива обилно по време на растеж и цъфтеж, обаче излишната влага за тях е унищожителна. При поливането се използва топла вода но така, че водата да не попада на цветовете и листата. От края на август  приключва цъфтежа  и поливането се съкращава, а на края на септември се полива съвсем малко тъй като растението вяхне и навлиза в период на покй.
Торене: Подхранването започва примерно от април до началото на август. Използват се специални торове  за цъфтящи цветя ( съдържащи калий и фосфор но не и азот). Може да използвате и размит органичен тор( краве),излишъкът от азот може да доведе до големи листа и малки , некрасиви цветове.
Влажност на въздуха: В период на растеж и цъфтеж  се нуждае от много влажен въздух, но не понася попадането на вода върху листата и цветовете. Затова въздухът се овлажнява  с чести оросявания около растението или се поставя саксията на подложка с вода и мокър чакъл или керамзит.
Пресаждане: За да израсне синингия  се използват достатъчно широки саксии, не високи. Пресаждат се пролетта всяка  година. Взема се по-голяма саксия само когато се напълни малката. Почва – слабокисела реакция , рХ – 5.5-6.5. почва – 2 ч листна , 1ч речен пясък, 1ч торф (или парникова).Може да използвате готова почва. Когато  засаждате грудката се покрива само наполовина.
Размножаване: Семена, листни резници, деление на грудката.
При  размножаване  с резници са подходящи младите листа взети в периода  на напъпване. За вкореняване  се взема рохкава питателна почва в средата на саксийката се прави вдлъбнатинка около 3 см и същата дълбочина и с резника се засипва с речен пясък, резника се засажда в пясъка и се закрива с полиетилен. Ефективно, корени се появяват при подгряване на почвата, затова вкореняващите се резници се държат на слънце, прикривайки листата от преките лъчи с марля или тюл. Полиетилена може да се снеме когато на дръжката започнат да се образуват  грудчици което се случва  след месец .
При размножаване с деление на грудката – пролетта се вземат силно разрасналите се грудки и се разрязват на части с остър нож. Всяка част  трябва да има 1-2 прорастъка. Срязаната грудка се посипва със стрит въглен а отделните части се разсаждат в отделни саксийки. След посаждането 2 дена не се полива.
При размножаване със семена  се сеят ноември- февруари в широки, плоски съдове засипани с листна почва(може и хвойна, пирен) в смес  с пясък. Семената се сеят рядко, не се заравят с почва. Тавичката се покрива със стъкло и се държи на температура не по малко от 22°C. Поникването на семената зависи от тяхното съхранение, то не трябва да превишава 3 години от събирането. Разсада се появява обикновенно след 2 седмици, когато растенията  направят  по 2 листенца те се разсаждат  на 2 см едно от друго. Второто разсаждане се прави когато  на разсада се появят 3тата двойка листа и се разсаждат на по 5 см. Третата пикировка се прави  когато 3те двойки листа са добре развити се садят на по 10 см. Когато младите храстчета  започнат да се докосват с листенцата може да ги разсадите в саксийките с диаметър 12 см. Цъфтежа е 7 месеца след посева.

Съвети

Възрастните екземпляри на глоксиния ( 3-4 години) при добри грижи могат да цъфтят продължително от май до септември и обилно образувайки по време на цъфтеж стотици цветове, понякога по 10-15  разцъфващи пъпки. За да продължите периода на цъфтеж , преминалите цветове се режат.
До средата на май глоксиния може да се държи без засенчване на западният  и даже на южния прозорец без засенчване( само ако няма много горещи дни) а в средата на май  до края на лятото препоръчително е да стои на северният и източният прозорец.

Грижи след цъфтежа
Когато листата зaпочнат да жълтеят и да увяхват,   трябва да се отрежат  а почвата в саксията трябва да изсъхне. След това растението  се прибира  пролетта на тъмно и прохладно място (при температуре около 12-14°C). 
Ако синингията  има разраснали грудки то е добре да се извадят по саксията, подсушат и да се пазят през зимата  в чист,  закален пясък или рохкав торф, ако грудките започнат да изсъхват, да се набръчкват то пясъка леко се навлажнява.  

Съвети 
Ако искате да получите семена от глоксиния сами, то трябва сами да направите изкуствено опрашване. За това, когато семената съзреят,после цъфтежа, не се намалява поливането. Семената в кутийката постепенно пожълтяват и се отварят. Когато това започне да се случва, кутийките се вземат, надземната част се отрязва и се подсушава почвата в саксията, прибират се на съхранение. Семената на синингия се съхраняват в хартиени пликове на сухо.
Глоксиния може да се опрашва между себе си а също така  лесно се кръстоава със стрептокарпус в резултат на което се получава стрептоксиния със сини или розови цветове. 
 При пресаждане , а също и при други методи на размножаване грудката не бива да се заравя дълбоко- слоят почва не повече от 1 см при възрастните и 0,5 см при младите растения.
Ако грудката се покрие с много почва то тя прави само едно клонче, листата стават големи но растението не е красиво. Ако грудката не е дълбоко посадена , то тя дава 1-2 клончета а при възрасните до 3-5 и храста е много пищен но с по малки листа
Кафяви петна на листата – растението е поливано с хладка вода, водата за поливане трябва да бъде топла.
Листата жълтеят- предозирана торова поливка, прекалено силно слънце.
Сив налеп на листата и цветовете- сиво гниене или брашняна мана възникващи при нарушено отглеждане. Прекратете оросяването, изчистете  поразените части, обработете с фунгицид.
Растението не цъфти  - недостатъчно   подхранване  в почвата, сух или хладен въздух, неправилно съхранение в период на покой, излишни азотни торове. 
Вредители : Глоксиния  може да бъде нападната от белокрилка , листна въшка, трипс, брашнян молец и др.