Повече от 500 години след като испанските свещеници внесли в Мексико семена от пшеница, за да правят хляб за католическата си литургия, тези семена могат да донесат спасение за земеделските производители, засегнати от глобалното затопляне.

Сега учените кръстосват тези растения с други щамове, разработени от Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата “CIMMYT” в Ел Батан. Целта на учените е да отгледат нови видове пшеница, които могат да се преборят с тежките ефекти от покачването на температурите по света.Учени, работещи из земеделските хълмове около Мексико Сити са открили, че древните сортове пшеница са особено устойчиви на засушаване и топлоустойчиви, имайки по-дълги корени, които смучат вода от по-дълбоко, и капацитет за съхранение на повече хранителни вещества в своите стъбла.

“Това е като слагането на пари в банката – само че не за “черни”, а за сушави дни”, обяснява Матю Рейнолдс от “CYMMIT”. Специалистите по новите сортове семена казват, че са “първата линия” на отбранителния фронт на земеделските производители за борба с изменението на климата. Очаква се планетата ни да се затопли с 1 до 3 градуса през следващите 50 години.

Интензивната суша, заедно с по-интензивните и съвсем непредсказуеми валежи, могат да засегнат реколтата и да доведат недостиг на храна, а оттам и до скок в цените на суровините.

В Мексико дребните фермери са борят с последиците от неблагоприятните метеорологични условия, които, според учените, се утежняват от изменението на климата. Миналата година страната преживя най-ниските си валежи от 68 години насам, а тази година сезонът на ураганите очука царевичните насаждения в близост до границата със САЩ.

56-годишният фермер Сезар Лонгория, който отглежда царевица, казва, че реколтата му е спаднала с 30% поради сушата през 2009 г. След това повече от половината от посевите му в Рейноса са били разрушени от наводненията през юли, когато ураганът Алекс удари Северно Мексико.