Храстовидните рестения включват сортове, които не влизат в останалите пет групи.
Стандартния модел представлява няколко стъбла, които се появяват над почвата нито вертикално, нито хоризонтално. Храстовидните растения са малки и спретнати като пеперомията или високи и разклонени като аукубата. Някои растения са си храсти и по тях постоянно се появяват странични разклонения, други трябва редовно да се пензират, за да се разклонят.
Пример: Ахименес, Бегония рекс, Колеус, Маранта, Пилея, Хипоцирта
Марантата е сред най-красивите представители на растителния свят. Нейната красота се дължи на изпъстрените и с цветни жилки или петна листа. Тя се отглежда като листно-декоративно растение, защото цветовете и нямат декоративна стойност. Принадлежи към групата на марантовите, към която спадат още 3 рода – Калатея, Строманте и Ктенанте. Марантата носи името на венецианския медик Бартоломео Маранта, който е живял през осемнадесети век. Не е трудна за отглеждане, стига да са налице необходимите и оптимални условия.
Произход: Тропическите гори на Бразилия.: Марантата е ниско растящо стелещо се тревисто растение и на височина рядко достига повече от 20 см. Има красиви, широки, елипсовидни листа с дължина до 15 см. Цъфти през пролетта и лятото с бледолилави цветчета, които нямат декоративна стойност. Марантата е известна и с една своя странност – при недостиг на светлина (всяка вечер или при буря) тя свива листата си на фунийки и ги вдига нагоре. На разсъмване те отново заемат хоризонтално положение. Това е характерно и за другите марантови – калатеите, стромантето и ктенантето.Известни са около 23 вида марантиМарантата обича светлината, но не прекалено силната. В никакъв случай не трябва да се огрява пряко от слънцето. През лятото трябва да се държи на сянка, а през зимата на добре осветено място без пряко огряване от слънцето. Ако сложим марантата на прекалено светло място, то тя ще изгуби пъстротата на листата си. Възможно е и по тях да се появят прегорели кафяви петна.
Температура: Оптималната температура за отглеждането на тази красавица е 20-22 градуса през лятото. През зимата не бива да се допуща падане на температурата под 10 – 12 градуса. Марантата обича влагата и през периода на активно нарастване (лятото) се полива редовно като не трябва да се допуща пресъхване на почвата. Разбира се не трябва и да се прекалява. През зимата поливането се намаля значително, особено при падането на температурите под 15 градуса. В противен случай има риск от загниване на корените и стеблото и опадане на листата. Полива се с престояла вода със стайна температура.
Марантата обича висока въздушна влажност, което се обуславя от нейния произход. Добре е да се сади в по-плитки и широки саксии или саксията да се обвие с влажен мъх. Много добре и се отразява ежедневното пулверизиране. Ако въздухът е прекалено сух, то растежа на растението се забавя, по краищата на листата се появяват сухи участъци и е възможно те да започнат да капят.
През пролетта и лятото се подхранва на 2 седмици с тор за листно-декоративни растения. С цел подхранване може да се смени и горния почвен слой.Почва и засаждане: Обича бедна на варовик, леко кисела , силно пропусклива почва, състояща се от пясък, листовка, обгорял тор и торф. Саксията трябва да бъде с добър дренаж. Хубаво е да е по-широка и плитка. Марантата се пресажда на пролет на всеки 2 години или ако размера на растението го налага. Размножава се на пролет чрез разделяне на корените на старото растение, като отделеното ново растение трябва да има поне 3 листа. По всяко време може да се размножава като резник се отчупи под коляното и се натопи във вода или пясък до пущането на коренчета, след което се засажда в подходяща почва. Все пак този метод е по-резултатен през пролетта и лятото, отколкото през зимата. Новото растение може да се покрие с найлоново парниче, за да му се осигури добра въздушна влажност докато се хване напълно. По този начин съм хващала ново растение от резник без да го вкоренявам във вода, а направо в почва.
Марантата най-често се напада от акари, които своевременно трябва да се третират с акарицид.
Проблеми: Ако листата са обезцветени и имат вид на прегорели, то това е сигнал, че марантата е оставена на прекалено светло или на пряка слънчева светлина. При това положение трябва спешно да се премести на сянка, защото има опасност цветето да загине. Ако листата са извити и на петна, а най-долните листа са пожълтели, то това вероятно се дължи на недостатъчно поливане. През летния сезон не трябва да се допуща пресъхване на почвата, а също така трябва редовно да се оросява. Ако връхчетата на листата са сухи и кафяви и растението е забавило своя растеж, то причината за това е сухия въздух или наличието на акари. При сух въздух трябва да се пулверизира редовно и саксията да се увие с влажен мъх или да се постави върху подложка от камъчета потопени във вода. Ако причината са акарите,то е наложително пръскането с подходящ препарат. Ако стеблата вехнат и гният, то причината е преполиване особено през зимата при ниски температури. Ако листата падат, виновникът вероятно е твърде сухия въздух или акарите.
