Кивито (Actinidia deliciosa) е вид покритосеменни растения от род Актинидия(Actinidia). Плодовете на някои негови култивари и хибриди се използват за храна. Те имат кафява, мека, мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки. Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи. Отглежда се главно в Китай и страните от далечния Изток. Аклиматизиран е в Европа, включително и в България. Обича топлия климати в България се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край.

То представлява дървообразен висок храст – многогодишна лиана, достигаща до 20 m, с много едри (15 – 20 cm), красиви листа, опадащи през есента. Актинидията е двудомно еднополово растение – има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра.

Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври и са готови за ядене през декември. Те са цилиндрично закръглени, тежат от 50 до 100 g. Кивито е капризно и взискателно растение, чието отглеждане изисква редовно напояване и висока влажност на въздуха. Предпочита западно изложение. Лекото засенчване му действа добре. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик. Когато е в покой, понася температури до -30 °C. Размножава се най-лесно и бързо чрез вкореняване на зелени и зрели резници.[1]

Хранителен състав
 

1 g белтъчини
11 g въглехидрати
2,6 g диетични фибри
Плодовете съдържат над 80% вода, 18% сухо вещество, в което 9 – 12% захари, 1% киселини, 1,6% белтъчини, над 300 mg витамин С. В състава му влизат също и витамин В1, витамин А, ензимът актиния или актинидин (който помага за смилане на месото), минерални соли на калия, фосфор, калций, хлор, сяра, магнезий, натрий, желязо и др.

ивито е един изключително интересен и полезен плод. Откровено то прилича на космат картоф и да, наистина носи името на националната и гербова птица на Нова Зеландия.

Именно от там растението потегля по пътя си към Южна Америка, а от там към целия останал свят.

Кивито вирее най-добре в Китай и там се отглеждат огромни количества от него.

У нас е внесено от Франция и също бива успешно отглеждано в районите по Черноморието и Пиринския край..

Друго, което може да се каже за кивито е, че е плод на лианово растение с кафява мека мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки.

Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи.

Кивито е изключително богато на витамин С - 0,15-0,30 процента, което е със 8-10 пъти повече от съдържащото се в лимона и касиса. Ненапразно е наричано „плода на здравето“.

Особено ценен е минералният му състав – приблизително 1,5 процента калий, калций, желязо, натрий, фосфор, хлор и сяра. 

За отличните диетични свойства на плода допринася съдържанието на ензима актинидин, който е много благоприятен за разграждането на усвоеното от организма месо, особено червеното. 

Препоръчва се при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания, при физическо и умствено претоварване, при проблеми с храносмилането и лениви черва.

Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции.

Също така плодът е подходящ за хора, претърпели операции, при които раните трудно зарастват или пък са с фрактури на костите.

Благодарение на способността си да "изгаря" мастните натрупвания в артериите и по този начин да снижава риска от образуването на тромби, кивито може да допринесе много в борбата със сърдечно-съдовите заболявания.

Желателно е плодовете да престоят поне месец, след което могат да се консумират в сурово състояние. При термична обработка то губи от качествата си, затова се препоръчва да се сервира в натурален вид. Тогава кивито запазва своя цвят и цялата свежест на вкуса.