Articles - Thumbnails

 

Кактусите са много повече от бодливи растения, които издържат на засушаване.Кактусите могат да бъдат убити. Тези растения лесно могат да бъдат убити, ако се преполиват, подложени са на неправилен дренаж или е използван грешен вид тор. Обикновената тор за засаждане не е подходяща за този тип растения, които се нуждаят от много добър дренаж. Ето защо е по-добре да не рискувате и да използвате специална тор за кактуси.

Кактусите цъфтят.Всички кактуси са цъфтящи растения, но различните видове имат свои специфики, като някои имат по-виден цъфтеж от други. Такива са Мамиларията, Гимнокалициум и Пародия, чиито цветове са ярки и внушителни.Кактусите могат да бъдат убити. Тези растения лесно могат да бъдат убити, ако се преполиват, подложени са на неправилен дренаж или е използван грешен вид тор. Обикновената тор за засаждане не е подходяща за този тип растения, които се нуждаят от много добър дренаж. Ето защо е по-добре да не рискувате и да използвате специална тор за кактуси.

Кактусите цъфтят.Всички кактуси са цъфтящи растения, но различните видове имат свои специфики, като някои имат по-виден цъфтеж от други. Такива са Мамиларията, Гимнокалициум и Пародия, чиито цветове са ярки и внушителни.Кои са най-подходящите видове за начинаещи градинари?Лунният кактус има цветен връх, които обикновено е червен или жълт. Това не е цъфтеж, ето защо растението е със своята пъстра шапка целогодишно. Мамиларията е лесна за отглеждане и цъфти с красиви ситни розови цветчета. Тези стайни растения ще внесат цвят в дома ви, без да изискват особени грижи. Как трябва да ги хващате? Нужно е да бъдете внимателни и за целта е най-добре да използвате дебели ръкавици при пресаждане или вестник, с който да увиете растението.Не всички видове кактус са с бодли. Тези видове кактус, които всички асоциираме с наименованието, всъщност са пустинни видове. Освен тях съществуват и горски кактуси, които нямат бодли, но възможността, да бъдат отглеждани като стайни растения, имат много малко от тях.

Колко дълго живеят? В естествена среда, кактусите могат да живеят стотици години. Като стайни растения, животът им трае около 10 години. Проблемът при по-възрастните е, че всеки удар, драскотина или пречупване, те не се възстановяват и следите остават видни, правейки растението по-малко привлекателно и естетически издържано.

Кактусите, чийто роден дом е Мексико, намират широко приложение при отглеждането на саксийни цветя. Причината се крие не само в екзотичния им вид, а и в това, че за разлика от повечето стайни растения, те не са никак претенциозни по отношение на влажност на почвата.

Според японците всеки, който работи с компютър, трябва да постави от двете страни на незаменимото днес устройство по един кактус. Смята се, че кактусите поемат над 50 % от вредното излъчване на компютрите и допринасят за овлажняването на въздуха.

Кактусите имат безброй видове, включително и такива без бодли. Има дори и кактуси с листа, които обаче са много нетрайни. Най-предпочитаните кактуси за саксийно отглеждане са тези, които цъфтят. Много разпространен вид например е астрофитума, който има красиви жълти цветове.

Основен принцип при отглеждането на кактусови растения в домашни условия е, че тези кактуси, които са с бодли, трябва да са поставени на много светло място и виреят най-добре в апартаменти с южно изложение.

Трябва да внимавате обаче и с излагането на растенията на директна светлина. Кактусите, които има зеленикав оттенък и са без бодлички, предпочитат полусенчестите места.

Кактусите се поливат много внимателно, тъй като задържат в себе си много вода. През лятото също се поливат изключително рядко и винаги се наглежда да не бъдат преполяти.Тогава стъблото им ще почне да загнива и няма как да спасите любимото си растение от унищожение. Поради тази причина през зимата кактусите на практика почти не се поливат.

Друг важен фактор при отглеждането на кактусите, който е повлиял на тяхното разпространение при саксийното отглеждане е, че те се размножават изключително лесно.

Това става чрез семена и дори и тези цветари, които за пръв път са решили да си вземат кактус, биха се с правили с лекота с тази задача.

Цъфтящите кактуси са най-красиви през периода юли-август, когато започва цъфтежът им. Тогава трябва да бъдат отглеждани на около 20 градуса по Целзий.

С всички видове кактуси обаче трябва да внимавате през зимата. Тогава стайната температура не трябва да надвишава 8 градуса по Целзий, поради което е добре да ги преместите на хладно място.

Повечето цветари се справят с тази задача най-често като използват мазето си за тази цел.

Семейство кактусови.

Това е най разпространениет кактус за стайно отглеждане. Тази група кактуси наброява повече от 50 вида, в културата има много хибриди. Младите Ехинопсис имат формата на кълбо ,след това те се изтягат  и възрастните растения вече имат цилиндрични стъбла. Цветовете са големи, дълготръбести, най често са бели, понякога ароматни. Обикновенно образуват много детки.

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена. Зимата в период на  покой при температура 5-10°С.
Осветление: Ярка, разсеяна светлина. Ехинопсис може да стои на пряко слънце само след адаптация, може да получи изгарения,необходимо му е засенчване в горещите часове.
Поливане: Умерено от пролетта до есента, но по обилно отколкото  при другите кактуси. Зимата поливането е по рядко при хладно зимуване. Тори се от пролетта до есента.
Влажност  на въздуха: Обича периодичното опръскване
Пресаждане: Почва – 2ч градинска, 1ч листна,1 ч торф с добавка оборски тор, 1 ч пясък и тухлени парченца. Корените на ехинопсиса са  много по добре развити, отколкото на другите кактуси, затова саксията се подбира по голяма.
Младите растения се разсаждат всяка година а по старите през година.
Размножаване: Много леко с детки и семена. Цъфтят на 4-5 година.

Съвети

Ехинопсис се размножава много лесно с детки(избили встрани малки кактусчета), но най красивите и здрави растения се получават от семена.
Семената можете да купите а може и сами да получите. За  това обаче, трябва да имате два цъфтящи ехинопсис които не са родствени, т.т. те са  получени от неродствени растения. Понататък се извършва преопрашване на тези две растения за това се използват парченца памук или перце. В последствие на мястото на цвета се образува зрънце в което се образуват семена.
В повечето случаи цветовете на Ехинопсис се появяват на сенчестата страна  на стъблото. Нежелателно е обръщането на друга страна  ако то се кани да цъфти.
Независимо, че растението не е взискателно то все пак се нуждае от внимание. Недостатъчното осветление води до изтягане и източване на стъблото в резултат на което растението губи добрият си вид.

Вредители

Ако на кожицата на ехинопсиса се появят ръждиви налепи в областта на върха, то това е поражение от червеният акар. Нападат го още щитивидни листни въшки. 

Кактусите са едни от най-непретенциозните стайни растения, но има няколко правила, към които трябва да се придържате при отглеждането им. През есента те изпадат в покой. През това време не им трябва нито вода, нито светлина или подхранване.
Универсални правила:
•    Обилна слънчева светлина
•    Редовно поливане през лятото при пълно изсъхване на почвата
•    Зимуване на хладно и сухо място при не повече от 10⁰C
Ако се опитате поне веднъж да отгледате кактус, след това дори няма да забележите как няма да ви стигне място на перваза... Един съвет: ако не ви достига мястото, покорете въздушното пространство. Проявете фантазията си!
Кое е най-подходящото място за отглеждане на кактуси?
През лятото южните прозорци не са най-доброто място за много растения. Само най-здравите цветя са способни да понесат преките слънчеви лъчи, без да не бъдат изгорени листата им. Но това място е отлично за вашите кактуси и сукуленти. През зимата южният прозорец става идеално място за всяко стайно растение.
Всекидневното пулверизиране с мека вода е добро за кактусите и се препоръчва за растенията с немъхести листа.
Засаждане на разсада
В съд с височина  3–5 см. поставете 1 см. торф, отгоре насипете измит в няколко води пясък. В приготвения по този начин грунд посейте семена, без да ги засипвате. Увийте съда в полиетиленов плик, поставете го на светло и топло (20– 25⁰C) място без пряка слънчева светлина.
Възстановяване на кактуса
Кактусът може да започне да гние при продължителна влажна среда. В такъв случай е нужна „Бърза помощ“. Трябва да се изреже всичко, което е започнало да гние. Мястото на срязване трябва да се подсушава в продължение на няколко дни и едва тогава растението да се посади в разрохкана почва. Следващите седмици поливайте кактуса внимателно, докато не се появят първите корени.

Астрофитум украшение A.Myriostigma–този кактус има винаги четири ребра и няма бодли. Цъфти с неголемо жълти цветове. Най-невзискателният астрофитум

 

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена, зимата по време на покой - температура 7-10°С, при сухо съдържание. Най-добре да се държи на открито, на балкона или в градината.
Осветление : ярко, интензивно осветление с пряка слънчева светлина. Астрофитум обича  много светлина и през лятото и зимата.
Полив: Умерен,  през пролета  и лятото. Есента  се съкращава. Зимата  практически не се полива.
Торене:  от началото на пролетта до края на есента астрофитум се подхранва със специални торове  за кактуси.
Влажност на въздуха : астрофитум е устойчив на сухият въздух.
Пресаждане: Когато пресаждате кактусите, използвайте равни части пясък и градинска глинеста почва. Повечето видове, които растат по - бързо, се нуждаят от пресаждане пре 2 - 4 години. Винаги използвайте саксия с дупки за отцеждане на излишната вода. Тъй като повечето кактуси имат големи бодли, то те се нуждаят от калции в почвата. (освен A. myriostigma) за това в почвата се добавят  мраморни или гранитни  парченца или просто яйчни черупки. Астрофитум  не понася кисели почви, необходима е слабокисела почва. Младите растения се пресаждат всяка година , а старите на 3-4 години.Размножаване: семена.

 

Петната по стъблата на астрофитума  са всъщност тънички власинки, които имат способността да поемат влагата. Именно затова с астрофитум трябва да сме внимателни, да не повредим власинките.
С възрастта много растения астрофитум  образуват  кафяви петна  в долната част на стъблото и го загрозяват. Предполага се, че растението се държи на хладно, но все пак причините са неясни.