Цитрусите имат сходни изисквания към поливките и торенето, затова тук ще имаме предвид всички растения от рода. Тъй като в България основно се отглеждат в саксии, препоръките ще са съобразени най-вече с този начин на отглеждане.

Поливане
Цитрусите се нуждаят от постоянна почвена влага, за да имат качествен растеж и редовно плододаване. Почвата в саксия изсъхва бързо, особено ако пространството е запълнено с корени. Растение в саксия изисква много по-чести поливки, отколкото растение в земята.
Засушаването по време на цъфтежа предизвиква опадане на цветовете и е причина за малко на брой завръзи.
Липсата на достатъчно влага по-късно през вегетацията води до опадане на плодовете и слаба реколта. По-продължителна суша ще доведе до изсъхване и окапване на листата, а при високи температури, може да доведе до бързо загиване на растенията.

На другата крайност е излишната влага. Преовлажняването почти винаги води до пожълтяване на листата и впоследствие - до загиване на растенията.

Важни условия за правилното поливане на Цитруси:
- Избирайте почвен субстрат, който пропуска водата и се отцежда бързо;
- Отворите на дъното на саксията, трябва да са достатъчни на брой и на големина, за да позволяват бързо оттичане на водата;
- Саксията не трябва да е пълна до горе с почва. Трябва да има поне 2 см до ръба, за да може да се полива, без да прелее;
- Полива се при засъхване отгоре на почвата. През зимата се полива по-рядко, защото почвата изсъхва по-бавно. През топлите сезони се полива по-често, а през горещите дни на лятото, поливките може да се наложи и да са по няколко на ден, ако почвата в саксията изсъхва твърде бързо;
- Винаги се полива отгоре. Никога не се полива в чинийката. Ако през зимата в чинийката се събира вода, трябва да се изхвърля, защото корените може да изгният, ако останат задълго потопени в нея. През лятото водата в чинийката обикновено се изпарява бързо и не представлява проблем;
- Винаги се полива обилно, така че да се навлажни добре целият обем почва в саксията. При нужда, полива се бавно или на няколко пъти, за да има време да се навлажни почвата, преди водата да се оттече;
- Ако почвата е изсъхнала прекалено, тя се свива и се отделя от стените на саксията. В такъв случай водата бързо потъва в процепа и изтича на дъното, но всъщност почвата остава напълно суха. При това положение трябва да се полива бавно и продължително в средата на почвената бала, за да има време почвата да се навлажни и да се разшири отново;
- Лесен начин за автоматизиране на поливките е капковото напояване с таймер. Компоненти за изграждане на такава система вече се предлагат навсякъде, а също и озеленителните фирми извършват такива услуги;
- Напролет, при изваждането на цитрусовите растения на открито, трябва да се полеят много обилно няколко пъти, за да се измият солите, които са се натрупали в почвата при престоя им на закрито през зимата;
- Цитрусовите растения не обичат силен или постоянен вятър, както и обдухване на вентилатор, климатик и т.н. При такива условия, прекомерното изпарение на вода от листата, тормози растенията и дори честите и обилни поливки не са в състояние да решат проблема. Единственото решение е по-заветно място или съответно място, защитено от въздушната струя на климатик или вентилатор.

Торене
При отглеждане в саксия, Цитрусите имат нужда от редовно и пълноценно подхранване. Обемът почва в саксията е крайно ограничен и растението няма откъде другаде да набави необходимите му хранителни вещества. А при растежа се изразходват голямо количество минерали, които корените всмукват от почвения субстрат. В същото време, при всяка поливка, водата отмива хранителни вещества и ги изнася извън саксията при изтичането. Получава се голям дисбаланс и ако не добавяме редовно нови минерали, за да възстановим баланса, растението започва да гладува.

При саксийно отглеждани растения, не е практично да се внасят отделно азотни, фосфорни и калиеви торове. В днешно време навсякъде в магазините има голям избор на течни или гранулирани торове, които са комбинирани и включват азот(N):фосфор(P):калий(K) и набор от микроелементи. Важни микроелементи са желязо (Fe), Цинк (Zn) и манган (Mn). Всеки такъв тор трябва да идва с инструкция за употребата му. Ако няма такава или ако не е на български език - не бива да го купуваме!

Важни условия за правилното торене на Цитруси:
- Почвата трябва да е леко влажна, преди да пристъпим към торене. Не е желателно торене на суха почва;
- Важно е да спазваме указанията за торене от етикета на тора. Там се описва какво количество и през колко дни да торим;
- Изключително важно е да не се превишават препоръчаните количества тор. Това може да доведе до сериозни смущения в развитието на растенията, а и до нежелани остатъчни вещества и минерали в плодовете, предназначени за консумация;
- Почти всички торове се препоръчва да се прилагат два пъти месечно по време на активната вегетация. Ако в указанията е посочено друго, трябва да се изпълни;
- Тори се от средата на февруари до края на септември. След това не се тори по две причини: първата е, че растенията почти не растат през зимния сезон и нямат толкова голяма нужда от торене; втората причина е, че при торене в плодовете биха се натрупали нежелани концентрации на минерали. Тъй като повечето цитрусови плодове зреят точно през зимните месеци, по-добре да не се торят преди да се консумират;
- Когато се използват торове с удължено освобождаване, трябва да се вземе предвид срокът, даден от производителя. В този срок, при определената температура, гранулките на тора ще освобождават постепенно хранителни вещества. По време на този срок, торенето с други торове може да доведе до преторяване и увреждане на растенията.

1. Хлорозирал лист;
2. В средата - лист от здраво растение;
3. Лист, показващ силен азотен глад. Това са обикновено по-стари листа. Едно добре подхранвано растение не би страдало от азотен глад.

При първия проблем - хлорозата, има няколко решения. Появяването на хлороза често е съпроводено с преовлажняване и лош въздушен режим на корените. Затова борбата с нея започва с осигуряване на добра водопропускливост на субстрата.
На пазара има редица препарати за борба с хлорозата. Най-известния е Секвестрен. Той лекува отлично, но ефектът от него е краткотраен, защото не променя почвата, а само временно осигурява необходимите елементи.
По-дълготраен резултат може да се постигне с внасяне на Зелен камък (Железен сулфат - FeSO4). Той действа по-бавно и са необходими по-високи дози, в сравнение със Секвестрен. Но най-ценното му качество е промяната в рН+ на почвата в посока към кисела реакция. При кисела реакция на почвата, блокираните микроелементи отново преминават в усвоима за растенията форма.
Ако веднъж има случай на хлороза при дадено растение, добра идея е след като се излекува, да се внася профилактично Зелен камък два пъти годишно, по една равна чаена лъжичка на всеки 5 литра саксиен обем.

Важно относно торенето при хлороза: желязото е трудно подвижен елемент. Листата, които вече съществуват няма да се променят след внасяне на тора. Торът може да се отрази единствено на новите листа, които ще се появят след торенето.