Много от дърветата и храстите започват цъфтежа си през най-зеления пролетен месец – май. На този зелен фон цветовете им създават неповторим колорит в градината, независимо дали са засадени самостоятелно или на групи, а някои от тях излъчват аромат, който може да ви задържи задълго навън в компанията на растенията. Ето няколко съвета за успешно отглеждане на такива видове.Със светлозелената си листна маса червеният бъз (Sambucus racemosa) изпъква на фона на по-тъмната растителност. Той, произхожда от Европа и Зап. Азия. Достига на височина 3–4 м и се отличава с много светли, силно заострени листчета, създаващи добра текстура на храста. Този бъз цъфти около две седмици с дребни бели цветчета, събрани в гъсти съцветия. Приспособил се е към по-влажен климат и почви, изисква повече светлина и като цяло е невзискателен вид.Бялата корона на иргата (Amelanchier alnifolia) се вижда отдалеч. Тя има хабитус на храст с височина до 3 м, но понякога израства като малко дръвче до 5–6 м. Цъфти обилно през май с бели цветове, събрани в гъсти гроздовидни съцветия. През юли узряват сиво-черните ядливи и сладки на вкус плодчета. Иргата предпочита богата почва и вирее както на слънце, така и на полусянка. Храстът няма нужда от подрязване, тъй като короната му е сравнително правилна.С ярко обагрени цветчета се обсипват два от представителите на френското грозде – златисто френско грозде (Ribes aureum) и кървавочервеното френско грозде (Ribes sanguineum). Двата вида имат сравнително еднакви изисквания на отглеждане – виреят върху богати почви, като златистото грозде е по-сухоустойчиво. То достига и по-голяма височина – 2–3 м. Цветовете му са тръбести, ароматни, златистожълти и събрани в гроздове от 5-15 цвята. Цъфтежът му продължава 3 седмици. Този вид понася добре подкастрянето и замърсената градска среда. Ценно качество е обагрянето на листата му в оранжево-червено през есента.Цветовете на кървавочервеното френско грозде всъщност дават наименованието му, макар че баграта им е по-скоро наситено розова. Те също са събрани в гроздове. Плодчетата са синьо-черни на цвят и достигат 1 см в диаметър. Височината на храста е 1.5–2.5 м. Листата му са със сърцевидна основа и са бледосинкаво-зеленикави. Съществуват няколко много красиви, засега рядко използвани форми, с различни по едрина и кичестост цветове – ‘Atrorubens’, ‘Splendens’, ‘Plenum’ и др.Дафнето (Daphne laureola) е храст, произхождащ от Южна Европа и Зап. Азия. Висок е 0.5 – 1 м и през април-май цъфти с дребни жълти цветове. Това, което е привлекателно при дафнето, са листата – изключително лъскави, едри и тъмни по багра – идеални за фон на растения с по-светла листна маса.Буйнорастящата увивна китайска глициния (Wisteria chinensis) е наистина грандиозно растение. Стъблата ù достигат дължина 10–20 м. Цветовете се задържат в продължение на 2 седмици. Те са синкаво-виолетови, събрани са в гроздове с дължина 15–30 см и са слабо ароматни. За оптимално отглеждане глицинията изисква дълбока и свежа почва и ярко слънце. Чудесно качество е силната ù студоустойчивост – до -22°С. Ако я пуснете да се увие около ограда или да се катери по фасадата на сграда, можете да създадете красива композиция около нея.Ако сте се разхождали в някои от големите градски градини у нас, не може да не ви е направил впечатление дивият рожков (Cercis siliquastrum). Когато е с хабитус на храст, достига височина до 3–4 м, но понякога рожковът става високо дърво – 10–12м, което е един чудесен пролетен акцент в градината, който обаче изисква значително пространство. Розовите му цветове се появяват преди цъфтежа и обсипват цялото дърво – тънките и дебелите клони и дори стъблото – и се задържат 3 седмици. Този вид е невзискателен по отношение на почвата и е сухоустойчив.Познатият и обичан заради красивите си цветове и приятен аромат люляк (Syringa) също започва да цъфти през този месец, а заедно с него и ракитовицата (Tamarix tetrandra) и татарският нокът (Lonicera tatarica). Те са с подобни багри и са не по-малко красиви. Освен това са невзискателни към условията на отглеждане и се развиват сравнително бързо.Дребнолистният филаделфус (Philadelphus microphyllus), който зацъфтява малко по-късно през май, се обсипва обилно с бели цветове. Той не е особено висок (до 1.5 м), издържа на градските условия, както повечето филаделфуси, и понася ниските температури. При този храст е хубаво стъблата да се прореждат по-често, тъй като бързо се сгъстяват. Предпочита свежи и плодородни почви и силно осветление, макар че понася и засенчване.