Cattleya amethy stogeossa-Достатъчно далеч от крайбрежието, на неголеми височини, на самотни дървета в близост до реката. Дъждовният сезон – ноеври до март.
Крушката е с дължина 30-40 см, листата са 10 до 20 см, цветоноса е с 10-15 цвята.
Семейство Салепови орхидеи. Родина - Южна и Централна Америка, Антилскиете острови. Навярно, най – известният род орхидеи. Катлеи - епифитно растение с ярко изразени надземни корневища. В природата има около 70 вида, а хибридите получени от междувидовите кръстоски, а също така и кръстоска с орхидея от друг род се изчисляват на хиляди.Различават се два вида тип катлеи. Представителите на първата имат изтеглена месеста вретеновидна, а понякога сплескана круша с един връхен кожест лист. Цветоноса излиза из под покривалото на кожестият лист. Цветонос излиза от покривалото на върха на новия прираст и носи няколко големи ароматни цвята. Преобладаващата им окраска е от розово – виолетово до бяло.Често има жълти петна. Втората група представляват растения с дълги ( при някои видове до 1 м) цилиндрични резервоари носещи два и повече кожести листа. Цветоноса на върха е с няколко цвята със среден размер. Цветовете са много по разнообразни по цвят от предходната група и често много плътна текстура. Много катлеи са достатъчно пластични растения затова грижите за тях изискват да се стремим да създадем близка до природата обстановка. Важно е да са оптимални не отделните условия, а тяхното съчетание. Например, създава се определен температурен режим , не бива произволно да се избира осветлението, влажността. Така, при прекалено топло съхранение през зимата в условия на слабо осветление те се изтощават, дишането ще преобладава над фотосинтезата. Прекомерният полив в съчетание с ниската температура може да доведе до гибел корените на растението.
Характеристика на някой природни видове катлеи и среда на тяхното съществуване
Характеристика на местата на обитание от катлеи
Дъждовните тропически гори – разпространение главно в Централна и Южна Америка (басейна на река Амазонка,Ориноко и др.), Африка ( басейна на р. Конго, Нигер, Замбези ). Срещат се на островите Мадагаскар, Индия, Малайският архипелаг, Индонезия, Нова Гвинея и др. Острови в Океания. Сухия период в дъждовните тропически гори е слабо изразен. Денонощните температурни колебания достигат своите максимуми и са с 2-3 °С повече от дъждовният период. Влажността на въздуха денем е 100%., нощем минимум 55-60%. За тези епифитни растения произхождащи от тропическите дъждовни гори е необходима висока влажност при равномерна температура през цялата година и приемливо осветление.
Сезонни тропически гори- характерното при тях е наличието на един или два сухи сезона за една година. Тези частично или напълно листопадни гори са разпространени по Тихоокеанското крайбрежие, Централна Америка, Венецуела, на изток в Бразилия и Парагвай, на западното крайбрежие на Индия, Бенгали и в много райони на Югоизточна Азия. От многообразието на сезоните, тропически гори се открояват с два принципно основни вида: гъсти вечнозелени гори – малко по сухи от дъждовните тропически гори. С дневни колебания на температурата от 5-10°С. Влажността на въздуха денем съставлява 90%, а нощем 70 %. Листопадът (саванните гори)- с рядко разположени големи групи дървета хвърлящи листата си по време на сухия период. С дневни колебания на температурта5-15°С. Влажността на въздуха денем достига 90%, а нощем 65%. За тези епифитни растения произхождащи от сезонните тропически гори е необходим дълъг период на покой, който при някои растения продължава 4-6 месеца.
Планински дъждовни гори – това са горите разположени над 800 м надморска височина и повече. За планинските дъждовни гори е характерно изменение на климатичните условия, в зависимост от надморската височина. С увеличение на височината се наблюдава намаляване размера на дърветата и намаляване на тяхното видово разнообразие. Количествата на превалявания с височината расте, а след това намалява. При това максималното количество валежи се пада на средната част по височините или примерно на 1500 м. Температурите с увеличение на височината падат
Дневните колебания на температурите като правило са големи, а сезонните са прекалено слаби. Според повишаването на надморската височина, влажността се увеличава за сметка на облачността, но едновременно с това се намалява осветлението. Особенностите на планинските дъждовни гори е постоянното интензивно движение на влажния въздух, забележително е понижаването на нощната температура при едновременно повишаване на относителната влажност. През нощта обилната роса е като мъгла.
