Ако спомените ухаят, то със сигурност ще бъде с аромата на лавандула. Обикновено запомняме тази миризма още от ранното си детство и всеки път, когато я вдишаме, се пренасяме мислено в тези безметежни дни.

Лавандулата е вечнозелен храст със сребристи листа, който произхожда от Средиземноморието. Лечебната му сила е концентрирана в цветовете и може да бъде съхранена по няколко начина. Промишленият е извличане на етеричното масло, което варира от 1 до 3%. По време на дестилацията се получава и друг продукт – лавандуловата вода, която се използва основно в козметиката. Домашният начин за съхранение на билката е изсушаването. Но да се спрем по-подробно на всеки един от тях.

Приложенията на етеричното масло от лавандула са толкова много, че дори е възможно да не успеем да бъдем напълно изчерпателни. На първо място то има много силно антибактериално действие особено срещу стрептококи, гъбички и вируси. Например маслото е един от най-ефикасните съставки за лекуване на гнойни рани и възпаления. Само че, запомнете, никога не го нанасяйте в чист вид, а само прибавено към мехлем. За ефикасна профилактика на върлуващия грип пък е достатъчно да вдишвате лавандуловите изпарения чрез аромалампа или инхалации.

Етеричното масло е и първа помощ при изгаряния – както битови, така и слънчеви. Действието му е многостранно – на първо време успокоява и предотвратява образуването на мехури. В последствие не позволява инфектирането на изгорялото място и ускорява зарастването, тъй като стимулира производството на нови кожни клетки.

Стигнахме до успокояващите и обезболяващи свойства на лавандулата. Нервност, стрес, безсъние, главоболие, сърцебиене, менструални болки – тези оплаквания обикновено са хронични и трудно се повлияват с медикаменти. Лавандуловото масло обаче успешно се справя с тях. Не на последно място етеричното масло не само успокоява ухапвания от насекоми, но е и ефикасна защита срещу набезите им. С една дума етеричното масло от лавандула е добре да присъства във всяка домашна аптечка. Още повече, че употребата му няма никакви странични действие. Избягвайте го само в първите три месеца на бременността.

Лавандуловото масло е една и от най-ценните съставки в козметиката. Използва се не само срещу акне, косопад и пърхут, но и за възстановяване на напукана кожа, тъй като засилва регенерацията на клетките. Макар и по-слабо, подобно е и действието на лавандуловата вода. Тя се използва за ежедневно тонизиране на кожата и като съставка на различни маски – например с хума, в които подсилва противовъзпалителното и почистващо действие. Подобно на маслото и лавандуловата вода успокоява ухапвания от насекоми и слънчеви изгаряния.

Сушената лавандула също може да ви бъде много полезна. От нея се правят билкови чайове или лавандулова възглавница при нервно безсъние и менструални болки. Тя и характерна подправка за френската кухня. Изсушените китки също така прогонват молците и комари, а ако ги аранжирате творчески, могат да бъдат и красива декорация на дома ви.

Мястото

Първото решение, което трябва да вземете предвид, започвайки да се занимавате с отглеждане на лавандула е добрият избор на мястото. Лавандулата е свето- и топлолюбиво растение, затова добре би било, ако нивата е с южно, югоизточно или югозападно изложение, с пропусклива почва, защитена от силни ветрове и постоянни течения като наклона на терена не бива да е над 10-15 градуса. Тук е важно да се отбележи, че лавандулото насаждение е трайно, използва се 15 г. до 25 г. и е добре земята да е собствена или с договор за аренда за поне 15 годишен срок.

Осигуряване на посадъчен материал

Преди започването на етапа на подготовка на почвата и последващото засаждане е нужно да се вземат мерки по подсигуряване на посадъчен материал (разсад). Това най-често става или чрез собствено производство от съществуващи насаждания или чрез сключване на договор за бъдеща доставка (от 6 месеца до 1 година напред) със някои от производителите на посадъчен материал за лавандула.

Подготовка на почвата

Започва обикновено през летните месеци и се състои от почистване на терена, натораване, изораване и култивиране. Една година преди засаждането площта се оставя на черна угар за провеждане на мерките за борба с плевелите и за създаване на добре подготвен орен почвен пласт. Първо се изорава на голяма дълбочина – до 45 см като предварително се наторява с 3-4 тона оборски тор а ако не разполагате с такъв с 30 кг Фосфор и 10 кг. Азот на декар., пръска се с хербициди срещу коренищни и други плевели, култивира се, следват второ изораване – до 18 – 20 см, заравняване и маркиране преди засаждането.

Засаждане

Засаждането се извършва ръчно или с разсадосадачна машина. Маркирането става чрез бразди или опъване на дълги еластични въжета (напр. сезали). Засаждането се извършва наесен между 15 октомври и 15 ноември или напролет между 20 феврури и 20 март. Растенията се посаждат на разстояние 40 см. едно от друго, а остоянието между редовете трябва да е 1,40 м. Колкото по-прави са редовете, толкова повече се улесняват последващите машинни обработки. Резниците се поставят с 2-3 см. по дълбоко от кореновата шийка, след което се утъпкват добре, за да се изкара въздуха и да се увеличи процента на прихващане.

Отглеждане и грижи

Преди започване на вегетационния период (сокодвижението в растението) неприхванатите и увредени растения се подменят с нови. Лавандулата започва да дава оптимално лавандулов цвят (400-650 кг/дка), съответно лавандулово масло (8-15кг./дка) от третата година нататък, като точната цифра зависи от сорта на лавандулата (Севтополис, Юбилейна, Дружба,…) и полаганите грижи. През втората година добивът е 20-25% от оптималния. През първата година, когато очакваният добив е нищожен, съцветията се отстратняват още в началния етап от развитието им с цел по-добро и равномерно оформяне на туфите. Действието може да се наложи да се извърши неколкократно. Относно нехимичната борба с плевелите, през първата година се правят 4-5 междуредови обработки (на 12 до 18 см. дълбочина и около 20 см. от редовете) и 2-3 в самите редове. През втората и третата година броя обработки за борба с плевелите намалява и се увеличават действията по торене на насаждението с амониева селитра (25-30 кг/дка) и суперфосфат (50 кг/дка, извършва се наесен).

Когато насажданието излезе от зенита си, към 9-10-та година, се предприемат мерки по подмладяването му за по-добра продуктивност. Действието представлява премахване на цялата надземна част, изрязвайки го на 5 см. от почвената повърхност. Растението се самовъзстановява от спящите пъпки в кореновата шийка и използва старата коренова система и съответно продуктивния цикъл започва отначало.

Жътва и прибиране на лавандулата

Обикновено се извършва в началото на юли, когато времето е най-горещо, тихо, сухо и слънчево, от 10 сутринта до 4 часа следобед. Желателно е 75-100% от цветчетата да са цъфнали. Прибирането на лавандулата става ръчно или машинно, като последното е препоръчително след 3-4-та година, когато туфите са приблизително еднакво развити. Съцветията се изрязват с дръжките 10-12 см., събират се в ремаркета и максимално бързо се извозват за дестилиране, т.е. извличане на лавандулово масло.

Болести и неприятели

По-известните болести по лавандулата са листните петна (Sartorial lavandulae Desm.), представляващи закръглели петна с червеникав пръстен. От растителните паразити най-голяма заплаха представляват кускутата, а от вредителите по–опасни са горските скакалци, галовата нематода и пенещата цикадка. С тях се води борба като при другите култури.