Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1324

Първите пролетни цветя са лалета, нарциси, минзухари. Разбира се списъкът може да бъде продължен, но да поговорим за най-популярните.

ЛАЛЕ - през пролетта, то е най-продаваното цвете. А картина от лалета в собствената градина, това е напълно осъществима мечта! Лалетата са не само разнообразни по цвят, те могат да са нискостеблени или високостеблени. Ниските достигат 10 см, а високите метър. Засаждайте лалетата на защитено от вятъра слънчево място с хубав дренаж. Два месеца преди да заложите луковиците разкопайте добре почвата и наторете. Луковиците в лехите се засаждат през септември или октомври, което им дава възможност да се вкоренят преди студовете. Засаждат се с плоската страна надолу. Нискостеблените лалета се засаждат на 10см дълбочина, а високостеблените на 20см. На лехичката нискостеблените, разбира се, се посаждат пред високостеблените и могат да ни радват от март чак до юни.

ИГЛИКИ - причисляваме ги и тях към предвестниците на пролетта, в превод от латински - първи. Да, по света има и по-красиви и по-ранни цветя, но игликата е толкова широко разпрострнена и популярна, че това я прави любимка на много хора по земята, а привлекателността й се състои в природната й естественост. Пролетната иглика обожава мартенското слънце, но когато стане по-горещо предпочита полусянка. Размножава се след прецъфтяване чрез делене, а обича богати на компост и леко кисели почви.

 

МИНЗУХАР - той не се бои, дори от снега! Разцъфтява в края на февруари - март и достига до15см. За предпочитане е да се засажда на слънчеви места през август или септември. Подходящата дълбочина е 7 см. Минзухарите не обичат кисели почви, но може да се добави компост. Цветята изглеждат прекрасно на групички и до каменни участъци в градината.

 

Друг предвестник на пролетта това е НАРЦИСЪТ. Най-подходящо място е полусянката и по-влажно място в градината, а месец преди засаждането почвата се прекопава и наторява. За достигане на максимален ефект от разцъфтелите нарциси се препоръчва засаждане на десетина луковици в близост. Добре е участъкът да е леко приповдигнат за да не задържа вода, в близост до храсти и дръвчета за сянка. От естетическа гледна точка за предпочитане е нарцисите да бъдат на заден план, между многогодишните растения.
Ако правилно сте подбрали нарцисите може техният цъфтеж да ви радва продължително време, а също така с богати цветове и форми, защото те ще увяхват постепенно. Нарцисите прекрасно се включват в красивия венец на пролетта.

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1389

Когато зимата си отива, настъпва най-красивият период, когато става цветно и красиво. За да бъде така и в дома ви – градината, двора, терасата – то непременно трябва да си купите луковици от кокичета, минзухари, лалета, нарциси, и всякакви луковични растения, които първи се показват през пролетта, за да направят интериора ни красив и цветен.

Луковичните цветя е най-добре да се засаждат есен и пролет. Може да ги отглеждате в саксия или сандъче, не само в градината на двора. Тези цветя могат да се отглеждат и в стайни условия и имат продължителен цъфтеж. Цветна градина от пролетни цветя се прави лесно. Купете луковици от различни видове. Не струват скъпо и се размножават бързо. И всяка изминала година, ще стават все повече.
Правила за засаждане на луковици в саксии и сандъчета:
1.Първо направете дренаж в съда, в който ще засаждате луковиците.За целта са ви нужни камъчета или начупени парчета от глинени саксии. Дренажът е желателно да бъде около 2 - 3 см.
2.Постелете парче от нетъкан текстил. Така ще се предпази промиването на почвата, когато поливате цветята

3.Добавете 4-5 см пръст.

4. Ако комбинирате луковиците от различни видове, то ги подредете. Първо по-едрите луковици - това са нарцисите и лалета, например. След това сложете един пласт пръст и тогава наредете по-малките луковици, например минзухар като се стараете да се падат между големите.

Луковиците се подреждат една до друга, ако са в саксия или сандъче. Ако са в градината – оставете място между тях. Ако ще оформяте красива комбинация от различни видове, то в най-външната страна наредете луковиците на най-ниските цветя, а към вътрешността по-високите. За да бъде не само красиво, а и високите да не засенчват ниските растения.
Покрийте с поне 3 см почва, но ако съдът позволява и повече. Може да добавите и мулч за запазване на влагата


За всички, които са закъснели и времето е топло, опитните градинари са измислили как да се имитира зима и студено време, за да се повлияе на луковиците. Те се слагат в мрежеста торбичка и се поставят в хладилник. Важно е да нямат допир до храната, плодовете и зеленчуците в него. Престояват в хладилника 2-3 седмици и след това се засаждат.
Друг метод за отглеждането на луковични цветя в дома, е луковиците да се поставят в съд с вода. Тя трябва да покрива 1/3 от луковицата. Съдът стои на тъмно и хладно място между 4 и 8 седмици. След това се поставя някъде на по-топло и светло.

За красиви и здрави цветове, купувайте качествени луковици от специализираните борси за цветя, където са съхранявани правилно. Подновявайте и допълвайте градината с нови растение всяка година при нужда. Често при неправилно обгрижване луковиците изгниват или биват изядени от вредители. Купете много луковици. Съчетаването на луковици от различни видове цветя и цъфтящи по различно време дава възможност да направите уникални цветни композиции на двора или в градината на терасата.

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1879


Това е род от два вида луковични многогодишни растения, произхождащи от скалистите хълмове на Южна Африка. Отглеждат се заради ефектните им розетки с дебели, къдрави листа и заради гроздовидните си съцветия от натежали цветове.

Растението цъфти през пролетта.

В. капензис (Veltheimia capensis) е с розово-виолетови листа, напръскани с жълто. Той издържа на засушаване и не бива да се полива през лятото, след като листата увехнат.

Другият вид е вечнозеленият В. брактеата (Veltheimia bracteata) с бледорозови цветове, покрая окантени със зелено. Неговата почва трябва да е постоянно влажна.
Грижи: Поливат се, едва когато горният слой почва е пресъхнал. Поливането се ограничава през зимата. Използва се мека, питейна вода. От време на време листата се почистват от прахта.
Място: Велтхеймията вирее най-добре на осветено място с директна слънчева светлина. През зимата минималната средна температура за растението е 10-12 градуса.
Размножаване: Размножава се чрез разсаждане на малките луковички, които са се образували встрани от майката, през есента, при температура 19-24 градуса

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1601

Гладиолите са многогодишни луковични цветя, които се обожават, или ненавиждат. При гладиолите среден вариант няма! Цветовете им цъфтят във всевъзможни багри и са много дълготрайни.

Поради височината им, много хора не ги садят в саксии, но ако имате ограничено пространство и по-дълбоки саксии, посадете луковиците и отгледайте истинска наслада за очите!

Ето няколко полезни съвета за отглеждане на гладиоли в саксия:

Ако сте решили да отгледате гладиоли в саксия, първо трябва да подберете подходящи луковици в предпочитаните от вас цветове. По-дребните луковици ще родят по-ниски гладиоли и могат да се гледат без подпора, докато по-едрите луковици ще родят високи цветоноси, които ще трябва да подсилите с допълнителна подпора.
Подберете саксия с отцедни отвори. Без добър дренаж, корените на гладиолите може да загният и да не отгледат качествени цветя. Саксията е добре да е по-голяма (30см Х 30см) и достатъчно дълбока, за да се напълни със субстрат и да се осигурят поне 5-6 см слой от субстрата под луковиците.
Добавете ситни камъчета на дъното, за да осигурите добър дренаж. В противен случай, луковиците на гладиолите може да загният.
Засадете луковиците на 5-10 см дълбочина и 5-6 см отстояние една от друга с плоската страна надолу. Опитните градинари садят луковици за гладиоли на интервали от 2 седмици, за да си осигурят непрекъснат цъфтеж.
След засаждане, полейте обилно с вода така че почвата добре да улегне около луковиците.
Грижи за гладиолите, отглеждани в саксия

Поливайте цветята периодично. По-ефикасно е да полеете веднъж седмично с достатъчно вода, отколкото да поливате саксиите 2-3 пъти през седмицата по малко. Стеблата на гладиолите ще поникнат скоро след засаждането им.
По време на цъфтеж, можете да се радвате на цветовете в саксията или да ги отрежете и да ги ползвате като ефектен акцент в букети. Рязаният цвът на гладиола е много дълготраен!
Ако решите да не режете цветовете, отстранявайте увяхналите цветове навреме, за да дадете възможност на нои цветове да разцъфнат.
Когато цъфтежът спре, не режете листната маса. Листата продължават да произвеждат хранителни запаси, които се трупат в луковиците за следващия сезон.
След като прецъфтят цветовете, листата на гладиолите ще започнат да пожълтяват. Поливайте ги редовно.
Когато листата изсъхнат, извадете луковиците от саксията.
Отставете луковиците да изсъхнат на сухо и проветриво място.
Премахнете изсъхналите листа и полепналата пръст и зазимете луковиците на хладно, сухо и тъмно място до следващата година!

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 2070

Тази група растения се характеризира с голямо видово разнообразие. Някои перуники достигат височина 1 м, но се срещат и джуджета. Голямото разнообразие е в обагрянето.
У нас най-често се отглеждат сортове от вида Ирис германика (Iris germanica). Листата имат форма на меч и се предпочитат много за букети и декорации. Коренищата са месисти и позволяват растението да бъде засадено и на по-сухи, дори каменисти почви.
Цветове на перуниките са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Те цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична. Ризомни са брадатите, голобрадите и качулатите ириси. Брадите ириси имат власинки по външните си венчелистчета. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.

Грижи: Когато се засаждат, те трябва да се разположат на разстояние един от друг (около 25 - 30 см.)
Ирисите от ризомната група изискват почва с добро отцеждане и ярко слънце. През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават.
Ирисите от луковичната група се използват за изграждането на алпинеуми. Размножават се чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
Те също виреят добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства.
Място: Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.
Размножаване: Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.
Съвет на градинаря: Ириси се засаждат в цветни групи, край водни басейни, в скални групи. Най - популярни са заради високата им декоративна стойност. Перуниките се берат преди напълно да се разцъфтели, понеже нежните листа се пречупват много лесно.

  1. Минзухари
  2. ФРЕЗИЯ
  3. Амарилис беладонна
  4. Нарцис