Детайли

Написана от Super User

Категория: Луковични растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 2655

За растението:

Фрезията е известна като „южноафриканската принцеса“, защото родина са и високите плата на Кейптаун, Южна Африка. Тя е наречена на немския ботаник и лекар Фридрих Фрезе. Тя е невероятно красиво, ароматно и кичесто растение. Стъблото и е  дълго 10-40 cm, слабо разклонено с малко листа, крехко и на върха му се образуват ароматни цветове, който наподобяват фунии. Цветовете са с различни окраски и нюанси на бяло, жълто, оранжево, червено, лилаво.

Начин на отглеждане:

Фрезията е капризно за отглеждане в домашни условия растение. Тя е градинско цвете, но може да се отглежда и в оранжерии. Подходяща почва е тази от смес на торф и пясък, лека и пропусклива.

Светлина:

Фрезия е изключително капризна към светлината. Подходящи помещения – полусветли, проветриви. Ако се отглежда в градината – изберете полусенчести места, да не е изложена на преките слънчеви лъчи.

Поливане: 

Нормално поливане.

Пресаждане:

Размножаването е чрез луковици и вегетативно. Засаждайте луковиците през месец май, най-добре в сандъчета.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Луковични растения

Публикувана на 18 Март 2018

Посещения: 2639

Дребните диви нарциси печелят популярност поради естествения си чар. Те са най-добрите кандидати за балконски сандъчета.
Потърсете:
• Narcissus bulbocodium, 10-20см.
• Narcissus cyclamineus, 10-20см, жълт, 2-4 цвята на едно стъбло.
• Narcissus poeticus "Актеа", поетични нарциси, 40см, бели с оранжева среда.
• От Narcissus pseudonarcissus, великденски камбанки, са подходящи разновидностите с дребни цветове и височина до 40см.Период на цъфтене: В зависимост от вида март до май.
Произход: Централна, Западна и Южна Европа, Алжир.
Месторастене: Слънчево. Цъфтящите растения да се предпазват от късни застудявания.
Субстрат: Оптимална пръст, глинесто-песъчлива градинска пръст, пръст за балконски цветя с малко пясък.
Засаждане: През есента луковиците се засаждат в дълбоки съдове. Разстояние между растенията 10см, дълбочина на засаждане в зависимост от големината на луковиците 5-10см. Вариант: Предварително отгледаните цъфнали екземпляри се засаждат през пролетта.
Презимуване: Сандъчетата със засадени растения се прибират на немразовито и тъмно, а след поникването на по-светло. Да не се допуска пръстта да изсъхне. През втората година често е неуспешно.
Поливане, торене: Сандъчетата със засадени растения се поддържат леко влажни до поникването, а след това се поливат умерено и се наторяват един път. След като прецъфтят, се прехвърлят в градината и се наторяват още веднъж.
Други грижи: Листата се отстраняват едва след като изсъхнат накичесто.
Вредители болести: Загниване на луковиците поради мокра почва.
Размножаване: При съдовата култура не е възможно. В градината - чрез дъщерни луковици.
Предупреждение: Луковиците на нарцисите са отровни.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Луковични растения

Публикувана на 20 Март 2018

Посещения: 2524

Амарилис беладонна Amaryllis belladonan – многогодишно лукувично растение.
Луковичката му е много малка, само 6 см в диаметър, образува много луковички. Листата са срещуположно разположени, лентовидни, тъмнозелен, до 40 см. Цветоносното стъбло е дълго около 50 см и има от 3 до 12 цвята. Околоцветната фуния е оформена със заострени листа в края, големи - 10-15 см. диаметър, ароматна, с различни нюанси - от бяло до лилаво. Цъфти в края на лятото - началото на есента.

СЪВЕТИ ПО ОТГЛЕЖДАНЕТО

Температура: В период  на вегетация- оптимално 17-23°С. В период на покой луковиците се съхраняват при 10°С.
Осветление: ярка, разсеяна светлина. Засенчване от силната слънчева светлина.  След периода на цъфтеж е необходимо пълноценно слънчево осветление за развитието и узряването на лукувиците.
Поливане: обилно по време на цъфтеж – почвата през цялото време трябва да бъде влажна. В период на покой изисква суха почва.
Период на покой: Амарилиса губи напълно листата си. Прекратява се поливането. През септември – октомври  с приключване на покоя  от луковицата се появява цветонос, а  в края на цъфтежа се появяват и младите листа.
Торове: веднъж на две седмици с течна тор за цъфтящи стайни растения. Подхранването започва  веднага щом пъпките се разпуснат и звършва когато листата започнат да вяхнат.
Влажност на въздуха: ако растението се намира в помещение със сух въздух може леко да се оросят пъпките отгоре,  не бива да се пръскат цветовете и листата, а също и луковицата в покой.
Пресаждане: примерно веднъж на 3-4 години по време на периода на покой. Почвата е 2 част глинеста, хумус, 1 част пясък, 1част листна почва.
Размножаване: с дъщерни луковици по време на пресаждане, семена. Отделните луковички се садят в отделни саксии (12 см)  в приготвената почвена смес , така че 1/3 от луковицата да остане на повърхността . При добри грижи ще цъфнат след  2-3 години.

ПРОБЛЕМИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО

След посаждането на луковиците, растението не расте независимо, че условията са добри – извадете лукувицата и я проверете, тя тряба  да бъде здрава и твърда на пипане. Ако в течение на 1.5 месеца след посаждането не порасне, то тя не е жизнеспособна.
На втората година, ако от  луковицата  не расте цветоносното стъбло, това е от недостатъчно подхранване през първата година. Винаги подхранвайте растението докато листата не увяхнат напълно.

Съвети:
Листата на растението стават бледо зелени, поникват цветове- възможно е да не сте ги поливали дълго. По време на цъфтеж се полива обилно, почвата да бъде винаги влажна.
Растението отначало расте добре, а след това изведнъж спира- напълно възможно е да е повредена лукувицата от вредители. Проверете в почвата за личинки и обработете почвата с инсектицид.
Цветовете потъмняват или чернеят- ако е прекалено хладно или влажно. Срежете повредените цветове, а растението изместете на по-топло място.
Цветовете стават  бледи – от силното слънце. Поставете хипоаструма в сянка.
Листата стават много бледи и меки – прекалено влажно е. Направете в саксиите добри дренажи.  Преди следващото поливане дайте на почвата да пресъхне.
Амарилиса не цъфти – ако не е предоставен период на покой, ако в предходната година не е подхранено достатъчно, ако не е поставено на достатъчно светло място, или е прекалено хладно.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Луковични растения

Публикувана на 15 Март 2018

Посещения: 2437

ИГЛИКИ - причисляваме ги и тях към предвестниците на пролетта, в превод от латински - първи. Да, по света има и по-красиви и по-ранни цветя, но игликата е толкова широко разпрострнена и популярна, че това я прави любимка на много хора по земята, а привлекателността й се състои в природната й естественост. Пролетната иглика обожава мартенското слънце, но когато стане по-горещо предпочита полусянка. Размножава се след прецъфтяване чрез делене, а обича богати на компост и леко кисели почви.