Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1949

Бегония 

Бегонията (Begonia) е голям род ниски растения от семейство Begoniaceae. Той включва над 900 вида, характерни за райони с тропичен влажен климат (Южна и Централна Америка, Африка и Южна Азия). Родът е наречен на Мишел Бегон, френски губернатор на Хаити в края на 17 век и покровител на ботаниката.

Бегонията е еднодомно растение с еднополови мъжки и женски цветове, които се развиват поотделно и двата върху едно растение. Листата са асиметрично сърцевидни, на повечето растения големи и изпъстрени с петна или контури.

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1910

Зюмбюл (Hyacinthus) е род луковични многогодишни растения от семейство Лилиеви(Liliaceae). Произхожда от средиземноморските части на Европа и Мала Азия, където расте в диво състояние. Като градинско цвете се отглежда от 15 век. Включва около 30 вида и над 300 сорта. Популярни български сортове са Видински зюмбюл и Карловски зюмбюл. Цветовете му се състоят от гроздовидно съцветие със специфичен, силен аромат. Цъфти от края на март до май в различни ярки багри – бяло, жълто, розово, виолетово, червено, синьо.Зюмбюлът е едно от най-популярните и най-обичани цветя в българския двор. Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология

Обикновеният зюмбюл (Hyacinthus orientalis) е едно от най-разпространените многогодишни луковични растения. Той е с прости кичести камбанковидни цветове, които имат силен приятен аромат. Разположени са в плътни или рехкави гроздовидни съцветия и са различно оцветени – бели, жълти, розови, червени, сини и пр. Добре развитият зюмбюл трябва да има най-малко 12 цветчета на цветоносното си стъбло, които може да достигат и до 50. Листата са широколинейни, сочни, лъскави, на върха слабо заострени.

Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество соротве, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, лилави.

Достига 20 – 30 cm височина.

Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно, понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост – преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.

Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст.

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1398

Това са луковичните, грудковите, грудколуковичните цветя. Те оформят една особена група многогодишни растения, които се различават от другите по наличието на подземна част, в която натрупват хранителни вещества, необходими по време на развитието им. В този, можем да го  наречем, склад цветята съхраняват натрупаните хранителни вещества, за да могат да ги използват през определен период от живота си. Благодарение на тази „хитринка” цветята от тази група могат да прекарат дълго време извън почвата или в нея без листа и цветове. По тази причина повечето от тях цъфтят в ранна пролет едновременно с изкарването на листата.Растенията от тази група са твърде много и разнообразни, но имат някои общи особености:

-       Изискват дълбока, рохкава и оцедлива почва.

-       Не понасят торене с пресен оборски тор, ако ги наторите с такъв ще изгният.

-       Когато късате цветове, запазете колкото се може повече листа, които да се запазят докато пожълтеят, защото те изработват хранителните вещества. Ако оставите цветовете да прецъфтят на растението, оставете го така, заедно с листата, докато всичко пожълтее и тогава изрежете.

-       Семената на повечето луковични не се използват за размножаване, освен от специалисти, защото тяхното поколение ще дочакате едва след 4-5 до 7 години след засяване. Освен това получените растения в 90% от случаите нямат нищо общо с майчиния екземпляр.

 Според характерните особености на подземната, складираща хранителните вещества част растенията от тази група се делят на :ЛУКОВИЧНИЛуковицата представлява силно скъсено стъбло, по което плътно са наредени видоизменени месести листа /люспи/. Луковиците обикновено са обвити със суха люспа, която ги предпазва от нараняване и изсъхване. В луковиците се натрупват резервни вещества. В пазвите се формират точки на нарастване, от които по-късно се образуват малки луковички за размножаване -детки. Кореновата система при тях се развива от дъното на луковицата. При повечето се формират т.нар. свиващи корени, които се свиват, така че да вмъкнат луковицата навътре в почвата. Цветовете на повечето такива растения са без чашччелистчета.
Луковични растения са зюмбюл, нарцис, лале, лилиум, ирис и др

 

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1866

Кокичето (Galanthus) е род включващ около 20 вида ниски, едносемеделни, многогодишни растения, причислени към известното семейство Кокичеви. Най-познатият вид е Galanthus nivalis. Подземният орган при всички представители на рода е дребна луковица. Кокичетата са разпространени предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Те са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка. Техните листа са ципести, нежно зелени, с успоредна нерватура (жилкуване) и не притежават дръжка. Тези растения цъфтят в снежно бели, малки цветове, издаващи нежен и много приятен аромат. Притежават 6 венчелистчета, но само външните 3 са обособени. Между тях се намират още венчелистчета, които обаче са срастнали. В средата им се намират тичинките и плодника. От стръковете на блатното кокиче (Leucojum aestivum) се извлича лекарственото вещество galantamin за производството на българското лекарство Nivalin (в миналото за тази цел е ползвана луковицата на Galanthus Nivalis), използвано в миналото за лечение на детски паралич, и намиращо приложение в съвременната медицина за лечение на Алцхаймер.

Детайли
Категория: Луковични растения
Посещения: 1660

 

Глоксинията произхожда от топлите, влажни гори на Бразилия, което се има предвид при нейното отглеждане, макар че има култивирани сортове, които са по-невзискателни. За да ви радва цяло лято с красивите си цветове, трябва да я разположите на светло, но не огрявано от силно слънце място. Най-добре на източен прозорец, може да се отглежда и на открито. Оптималната температура е 18-24 градуса. При температура под 10 градуса листата и цветовете й ще почернеят, а при по-висока от 27 градуса ще цъфти по-кратко.

 

Родина на глоксинията е Бразилия и за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 била извършена прекласифицикация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия.Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма. Работата по днешните хибриди е насочена към производството на по-компактни растения. Новите култивирани видове Sinningia x hybrida са компактни и времето им на отглеждане е много по-кратко, цъфтят по-рано, а цветовете са по-малки от тези на култивираните S. Speciosa.Растението обича въздушната влажност, трябва да се полива редовно, но не е желателно прякото оросяване на листата и цветовете, тъй като ще изгният. След прецъфтяването поливането се намалява, докато листата изсъхнат, тесе отстраняват и саксията с грудката се поставя на хладно и тъмно място. В зимните месеци Глоксинията е в период на покой, като много рядко, един път в месеца се полива малко, за да не се сбръчка грудката. Още през февруари цветето се изнася на по-топло и светло място (вътре в помещение), и започва да се пробужда.
Вкъщи, глоксиниите предпочитат светли места, а през зимата биха се справили добре на южен или източен прозорец. През лятото, внимавайте, растението да не е изложено на директна слънчева светлина. Ако светлината не е достатъчна, цветните пъпки може и да не се отворят. Глоксиниите обичат топлината, като оптималната температура е 18 до 24 градуса. Ако температурата е под 10 градуса , листата и цветовете ще почернеят, а температура над 27 градуса ще скъси живота на растението, защото пъпките ще увехнат, и изобщо няма да цъфнат. Както и африканската теменужка, поливайте глоксиниите с вода със стайна температура и по възможност не мокрете листата.В зависимост от сезона и условията вкъщи, растенията цъфтят от 2 до 6 седмици.
В началото били произвеждани само глоксинии, които цъфтели през пролетта, и били отгледани от грудки, засадени през есента или пролетта. В днешно време по-голямата част от продукцията е на базата на семена, което позволява засаждането им по всяко време на годината. Покълването е трудно и бавно, би могло да отнеме от 6 до 9 седмици. В зависимост от сезона и желания размер на растението, времето, за да се стигне до цъфтеж, от посяването на семената, е около 5 до 7 месеца.


  1. Шафранов минзухар - Crocus sativus
  2. Лале