При отглеждане на разсад могат да се посочат два критични момента в изискванията на растенията към влагата в почвата - по време на поникването и непосредствено преди засаждането на разсада на полето. Нуждата от вода до поникването е голяма, тъй като тя е необходима за набъбването на семената и осъществяването на физиологичните процеси. Оптималната влажност в зоната, в която се намират семената, ускорява поникването поради намаляване на съпротивлението и прорастъците бързо се освобождават от семенната обвивка. По-късно нуждата от вода също е голяма, тъй като нараства асимилационната и транспириращата повърхност на растенията. Необходимата влага кореновата система в повечето случаи си набавя от почвата, която се навлажнява преди и след сеитбата.
Осигуряването на подходяща влажност има решаващо значение при отглеждането на разсада за късно полско производство на домати, зеле, праз и др. Поникването на семената и развитието на растенията през този период съвпадат с продължителното засушаване, образуването на почвена кора и високите летни температури, в резултат на което влагата се оказва решаващ фактор за успеха при производството на разсад.
Разсадът, отгледан при понижена влажност в почвата, има по-късо и здраво стъбло и се отличава с повишена устойчивост на неблагоприятните условия. Растенията имат повишено съдържание на сухо вещество и захари и по-добре понасят неблагоприятното действие на кратковременни ниски температури.
Съдържанието на сухо вещество в растенията от разсад, отгледан в почва, навлажнена до 50% от ППВ, е по-високо в сравнение със сухото вещество в растенията от разсад, отгледан на почва, навлажнена до 80% от ППВ, взето за 100%.
И при трите култури значително се е повишило съдържанието на едни от важните микроелементи, усвоявани от растенията. По-високото съдържание на сухо вещество, азот, фосфор и калий е обусловило и по-високия добив от разсад, отгледан при понижена влажност.
По време на отглеждането на разсад, във връзка с водния режим, се следи влажността на почвата да бъде около 75% от ППВ, а относителната влажност на въздуха в култивационните съоръжения - около 60%. Високата влажност - над 75% от ППВ, при понижена температура създава условия за бързо развитие на вредна микрофлора, в резултат на което се увеличава процентът на заболяване от гъбни и бактериални болести. Силно понижената влажност на въздуха - около 40%, при повишена температура над 25°С, наблюдавани често при производството на разсад на открито, създава условия за появата на опасни неприятели.
Засушаването обикновено се явява като елемент на комплекса от мероприятия, свързани със закаляването на разсада.
В отделни случаи то се явява и като самостоятелно мероприятие. Постига се чрез преустановяването на поливките или увеличаване на междуполивния период. Най-често при влажни почви не се полива. Закаляването на разсада чрез засушаване се постига и чрез по-силно или слабо проветряване, с което се засилва транспирацията и изпарението от почвата. Когато разсадът е пикиран, почвата се засушава, като се разрохкват дълбоко междуредията.
Това налага влажността на въздуха в култивационните съоръжения да се регулира в зависимост от специфичните изисквания на културата през отделните фази на развитие на разсада.
