Articles - Thumbnails

За тези от нас, които нямат опит в отглеждането на цветя или им липсва време да се грижат за тях, но много искат да поддържат красива домашна флора сме избрали няколко стайни растения, подходящи за всеки дилетант.
Фикус
Естествено, започваме с класическото стайно растение. Фикусът е издръжлив, но се нуждае от много светлина. Не забравяйте, че поливането трябва да се осъществява едва когато пръстта е напълно суха.
Фикус бенджамин
Фикус бенджамин е едно от най-често срещаните за декорация растения. Може да се срещне почти във всеки дом, офис или балкон, дори градина. Той е толкова предпочитан основно заради красивата и гъста, подобна на дръвче корона, която можем да оформим с малко грижи и постоянство. Бенджамина е лесен за гледане, стига да се съобразяваме с няколко простички правила и изисквания.

Произход: У нас бенджамина се отглежда основно като стайно растение, но в по-топлите страни той се развива прекрасно навън. Родината на този красавец са Китай, Индия, Югоизточна Азия, Филипините и Австралия. От него се получава смолата benzoin , откъдето идва и името му.
Описание: Бенджамина е вечнозелено дърво или храстче с малки, лъскави листа, които могат да бъдат едноцветни (зелени, тъмнозелени), пъстри (различни комбинации на зеленото, тъмнозеленото, бялото, кремавото и дори сивкавото),гладки или къдрави – издължени в края. На височина в стайни условия стига от 20-30 см. до 3-4 м. В природата, където расте като дърво може да надмине 20 м.

фикус бенджаминТемпература: Фикус бенджамин не понася много ниски температури. През зимата температурата не е желателно да пада под 13 градуса. През лятото оптималната температура за отглеждането му е 15-20 градуса, но понася и по-високи .Чувствителен е на течение, затова трябва да се избягват такива места поради възможност от окапване на листата. Бенджамина общо взето не обича да променя мястото си, понеже се травмира и може да започне листопад, който обаче за радост в повечето случаи е обратим.

Светлина: Светлолюбиво растение. Трябва да му осигурите достатъчно светлина,но без пряко огряване от слънцето. Утринното и следобедното слънце обикновено не са фатални, но в обедните часове трябва да му се осигурява сянка. Колкото е по-пъстролистен сорта (особено с бели и жълти шарки), толкова повече светлина му е необходима. Зелените видове понасят и по-сенчести места. При недостатъчно светлина се формират криви и слаби клончета с рехави листа, които дори могата да опадат. При поливане е желателно да се завърта на 45 градуса, защото като всяко растение бенджамина се стреми към светлината и това може да доведе до деформиране на короната и загубата на симетрия.

фикус бенджаминПоливане: Поливайте този красавец само когато горния слой на почвата е сух. При недостатъчно поливане, както и при преполиване е възможно окапването на листата. Ако листата жълтеят и падат, то вероятно засушавате прекалено. Ако пък падат нови, зелени листа – навярно преполивате. Изобщо бенджамина може да започне да рони листа по много причини и най-важното и най-трудното е да резберете от какво точно се предизвиква листопада, за да можете и своевременно да отстраните причината. Използвайте за поливките престояла хладка (не ледена) вода. Бенджамина обича високата въздушна влажност, затова е желателно да се оросява от време на време, особено при горещо време, като трябва да се внимава да не се пръска при директно огряване от слънцето. Друг начин за повишаване на влажността е като се постави саксията върху подложка от камъчета, които се поливат с вода и изпарявайки я, помагат на бенджамина да получава необходимата му влага. Трябва да се внимава обаче саксията да няма контакт с водата в подложката,тъй като може да настъпи преовлажняване на почвата и следващите от това неприятни последствия. През зимата оросяване не е толкова необходимо, освен в случаите, когато саксията е в близост до отоплителен уред и въздуха в стаята е сух.

Торене: През цялото лято, та и до септември-октомври, бенджамина се подхранва с тор за листнодекоративни растения 2 пъти в месеца. С торенето не бива да се прекалява, защото многото тор в повечето случаи е гаранция за проблеми и вместо да помогне може да навреди. Бенджамина е чувствителен към липсата на желязо и трябва да му се набавя от време на време с поливките. Ако растението страда от липса на желязо (листата пожълтеят или се появят жълти петна), то може да се напръска с желязо-съдържащ подходящ препарат. За това най-добър съвет ще ви дадат в агроаптеката като им покажете листенце от растението. Не винаги пожълтяването обаче се дължи на липса на желязо, затова ако се колебаете от какво е по-добре се посъветвайте с някой по-опитен или в агроаптеката.

Пресаждане: Пресаждане на бенджамина се предприема само когато корените на растението се подават на повърхността на саксията. Внимавайте при преместването да не ги нараните. Ако растението е в по-голяма саксия може да подмените само горния почвен слой. Това ще осигури достатъчно нови хранителни вещества.

Размножаване: Размножава се чрез резници, въздушни отводи или семена. В домашни условия се размножава успешно чрез резници предимно през лятото,но е възможно и през други сезони, макар и по-трудно. Резника се поставя във вода докато пусне коренчета, след което се засажда. Лично аз държа резника във вода няколко дни, докато се появят бели точковидни налепчета и садя преди да са се появили корени, като саксийката покривам с найлон (правя парниче) и държа така, докато се уверя,че покарват нови листа. На найлона пробивам няколко малки дупчици, за да може растението да диша и когато се вкорени махам парничето постепенно, за да може бенджаминчето да се приспособи към новите условия. До сега съм имала 100% успех с този начин. По-трудно се вкореняват пъстрите сортове.

Подрязване: Бенджамина има нужда от оформяне на короната, което става с подрязване. Ако през зимата растението е загубило много листа и расте само на височина,то скъсете клонките, за да се сгъсти. Напролет порастват много нови разклонения и трябва да се отстранят тези, които са слаби или на неподходящо място според нас.
Стеблото на този фикус може да се оформи по интересен начин, като се сплетат няколко клонки или стебла на една и съща възраст и се превържат без да се стягат прекалено, за да се фиксират без да се спре притока на хранителни вещества. След време те се вдървяват и превръзката може да се махне, като се продължи сплитането по-нагоре. Фикус бенджамина е подходящ материал и за бонсай. Добре вирее в една саксия с почвопокривни като фикус пумила например.
От време на време листата на бенджамина трябва да се почистват от праха и понеже е трдудно да избършем всички листа, то това се прави с хладен душ, като повърхността на саксията се покрива с найлон.

Засаждането на красивите ранно цъфтящи пролетни цветя става наесен. През октомври вече може да садите луковиците на кокичета и минзухари, нарциси, зюмбюли, лалета, момина сълза и други цветя. Независимо дали сте избрали да ги засадите в саксия, сандъче или цветна леха, важно е да спазвате няколко правила, за да се радвате на красива пъстроцветна градина през пролетта.

Как да засаждаме кокичета?


Когато засаждате кокичета, необходимо е да предвидите способността им да нарастват много бързо, като образуват цели колонии. Най-добре кокичето вирее на защитени от ветрове места, близо до храст или дърво. Не се препоръчват високи или прекалено ниски части, където се задържа влага.

Почвата може да се подготви с компост или угнил оборски тор. В случай, че почвите са тежки, може да ги подобрите, като добавите промит речен пясък. Важно правило при засаждането е дълбочината да е равна на 2 пъти височината на луковицата. Разстоянието, което трябва да предвидите между две луковици, е около 10-12 см.

Как да засаждаме минзухари?
Ако сте решили да разнообразите градината си с минзухар, трябва да му осигурите светли места, на които поне 4 часа дневно цветето ще се радва на пряка слънчева светлина.
Минзухари
Причината е, че на сенчести места цветовете на минзухара не се разтварят. Препоръчителната почва е лека и глинеста, която няма да допусне влага до луковиците.

Почвата трябва добре да се отцежда и да има неутрална киселинна реакция. Луковицата се поставя на дълбочина 6-7 см. Разстоянието между две луковици е от 7 до 10 см. Покритието на луковиците и грудките на растенията с торф или друг материал ще им осигури равномерно влажна почва и това ще предотврати измръзването им. Отстранява се през първите пролетни дни.

 

През ноември всичките съдове за вода трябва да се изпразнят, за да не пострадат от зимните студове.

 

Ако можете да си набавите букова шума, използвайте тази възможност.

Буковата шума е много полезна като защитна покривка на почвата и растенията. Тя угнива много бавно и в известни граници отблъсква водата. Можете да я използвате навсякъде в градината и да заместите успешно торфа или други субстрати.

 

Всички зимуващи в земята луковични и грудкови растения трябва да бъдат снабдени със защитна покривка.

По-добре използвайте разложен оборски тор или торф вместо листна шума. Дебелината на защитното покритие е 5-6 см.

 

Всички растенията в езерната градинка се прочистват в началото на ноември и при нужда се покриват.

Блатните растения, които през зимата постепенно умират, се отрязват съвсем близо до земята. Покритието от елхови клонки.

 

Щом листата опадат, почвата под декоративните храсти трябва да се разрохка.

За да не повредите корените, които често са съвсем близо до повърхността, използвате само трирога вила. Шумата в близост до храстите се вкарва повърхностно в почвата.

 

През някои години, при топла и продължителна есен, се налага през ноември още един път да бъдат окосени тревните площи.

Колкото по-къса е тревата през зимата, толкова по-малки са вредите от измръзване.

 

В края на месеца направете резитба на всички многогодишни декоративни видове, без вечнозелените.

Така ще ги предпазите от натрупване на много сняг по тях през зимата, от обезформяване и пречупване на някои клони.

Розите колкото са красиви, толкова са и нестудоустойчиви. Зариването е най-сигурното средство за предпазването им през зимата от измръзване. Ако досега не сте направили това, време е да побързате. Ако част от стъблото остане на открито, добре е да го увиете в слама или амбалажна хартия.

 

И през ноември не бива да занемарявате грижите за стайни растения.

Това важи преди всичко за поливането, което се съобразява с температурата в стаята.

 

В края на ноември можете да сложите на по-топло място първите зюмбюли и лалета.

Предпоставка за това е съцветията или цветните дръжки да са се показали над луковиците. Новото място трябва да бъде тъмно или чашите и саксиите да се покрият с плътни фунии. Точно в този стадий трябва да снабдявате растенията с достатъчно влага, за да не спре развитието на цвета.

1. Цветята през зимата не се торят. Тъй като през кратките зимни дни светлината е по-слаба, растежът на стайните растения се забавя и те не се нуждаят от много храна за фотосинтеза.

2. Цветята през зимата не се поливат често и по-много, тъй като излишната вода изпълва въздуха в почвата, като лишава корените от кислорода, от който имат нужда, за да се развиват добре. Така корените лесно загниват. Затова е добре да ги поливаме по-рядко и то не по график, а когато имат нужда. Най-добре с ръка да пипнем пръстта и когато установим, че горният слой е прекалено сух, само тогава да поливаме. А може и просто да се сипва по малко вода в паничката на растението.

3. Пръскайте листата на цветята с вода. Тъй като през зимните месеци в повечето жилища въздухът е изключително сух, влагата от растенията бързо се изпарява.

4. Температурата на въздуха в стаята е добре да бъде между 7 и 15 градуса.

5. Поставете цветята максимално близко до светлината. Подходящо място са южни или източни прозорци. Внимавайте с остъклените балкони, защото когато температурите паднат под 0 градуса навън, температурата в помещенията, които не са уплътнени достатъчно ще падне драстично и това може да убие цветята ви.

6. Дръжте растенията далече от течение и отоплителни уреди. В противен случай листата ще започнат да пожълтяват и да падат.

7. Съобразявайте се със специфичните изисквания за отглеждане на всяко ваше цвете. Например някои цветя спят през зимата и не трябва да се поливат въобще.

8. Пускайте си музика и им се радвайте. Със зеленина и уют в дома зимата не изглежда толкова дълга и студена.

 

 

Любителите цветари знаят отлично, че ако искат да се радват на красотата в дома си целогодишно, трябва да полагат грижи за цветята и през зимата. Студеният сезон се явява като своеобразен период на покой за цветята. Но това далеч не означава, че не трябва да се грижите за тях, нито пък да прекалявате с грижите. Много хора се чудят защо стайните им растения не цъфтят и дори повяхват през зимата, въпреки че им създават всички необходими условия. Истината е, че стайните цветя имат нужда от почивка и използват зимния сезон за възстановяване, за да могат напролет да се разлистят и отрупат с цветове. Важно е да знаете това и да не поливате цветята си както през останалото време от годината.

Поливането веднъж седмично през зимата е повече от достатъчно. Също така е необходимо да осигурите естествена светлина на цветята си, като най-добрият вариант е да ги сложите в близост до добре изолиран прозорец. Това е задължително условие за растенията, които цъфтят през зимата като циклама и азалия. При недостиг на светлина, листата на цъфтящите растения пожълтяват и повяхват, а за цъфтеж изобщо не може да се говори.
Разбира се, има и цветя, които не са претенциозни към светлината и могат да се развиват добре и на по-сенчесто място. Такива са различните видове папрат, фикусите и филодендронът.

Не прекалявайте с температурите.
Ако поддържате много висока температура в стаята, има вероятност да развалите цветята си. По-добре е да ги отглеждате в по-студена стая, където въздухът не се изсушава толкова лесно и не е необходимо да се поливат постоянно. Нормалната температура, която трябва да се поддържа в стаята е около 8-12 градуса. Ако отоплявате цялата къща и няма къде да оставите цветята си, можете да ги напръсквате с лека водна струя и да освежавате листата с влажна кърпичка от време на време. Добре е да знаете, че през зимата е по-подходящо да поливате цветята с хладка престояла вода или разтопен сняг. Никога не пресаждайте и не наторявайте цветята през зимата, в случай, че не им предстои цъфтене. За да подхраните стайните растения може да сложите няколко чаени торбички в почвата, а за да ги предпазите от гъбички и вредители, в саксията сложете фунгицид и напръскайте листата с инсектицид.