Articles - Thumbnails

Всички освободени през октомври площи, които не се садят през есента, трябва колкото се може по-скоро да се прекопаят основно.

Прекопаването има за цел да улесни проникването в почвата на зимния студ и зимните валежи.

С помоща на замръзналата дъждовна и снежна вода, мразът разбива отделните почвени частици и прави земята пръхкава.

Ако на следващата година възнамерявате да засадите растения с дълбоки корени, трябва да прекопаете на дълбочина поне две лопати (холендуване) или да риголвате.

Ако при ригловането искате да снабдите почвата с органични вещества за увеличаване на хумуса, не ги заравяйте много дълбоко.

Органичните вещества трябва да отидат в повърхностния почвен слой, иначе ще станат безполезни. Варовик не се добавя заедно с оборски тор, защото ще се изгуби азотът.

Много растения не понасят пресен оборски тор в почвата. Затова го употребявайте само там, където ще засадите други видове растения.
Чувствителни към пресен оборски тор са повечето коренови, грудкови и луковични растения. Примери: гладиоли, лалета, кремове.

Площите, снабдени предишната година с пресен оборски тор, се обогатяват само с разтворен варовик или калциев карбонат (варовита глина).
Можете да използвате варовита глина за всички видове почва, но на тежките по-добре прибавете разтворен варовик. Достатъчни са по 150 г на кв. М. Количеството на варовитата глина е 200 до 250 г на кв. М.. Ако разпръснете варовика, без да го заровите, трябва поне повърхностно да го закопаете.

Какво да правим в градината през Октомври.
Ако искате още през есента да подхраните почвата с неорганични торове, ограничете се с калий и фосфорна киселина.
През зимата азотът отива в дълбочина, защото почвата не го задържа. Най-добрият тор с фосфорна киселина е известното томасово брашно (30 до 50 г на кв.м) С него почвата получава ефективен варовик. От калиевите торове използвайте само калимагнезия (патентен калий) и калиев сулфат (20 до 25 г на кв.м), защото всички други съдържат малко или повече хлор, който не се отразява добре на много растения. Ако разполагате с предлаганите на пазара торове от рода на костно брашно, рогов талаш, рибено брашно и др. под., можете спокойно да ги разпръснете през есента ( 60 до 80 г на кв.м).

За подобряване на почвата използвайте само дървесна пепел.
Пепелта от кафяви въглища (брикети) не е добра, защото замърсява почвата и затруднява ферментацията.

Дъждовните червеи са много полезни за почвената структура. Затова, когато копаете, не бива да ги събирате и унищожавате.

В края на октомври всички купчини с пръст се обръщат още веднъж, преди да е настъпил силен студ.
Естествено можете да свършите тази работаи през зимата, но когато купчините замръзнат, тя става много трудна.

Маркучите и дъждовалите вече не са ви нужни, затова трябва да се приберат на сигурно място.
Маркучите не бива да се излагат на студа, особено ако не са напълно изпразнени. Дъждовалните машинки е най-добре да се разглобят. Частите се изсушават и смазват. През пролетта се сглобяват и веднага са готови за употреба.

Градинските мебели не се оставят дълго навън, защото ще пострадат от влажното есенно време.

В средата на октомври започват да зреят дюлите.
Прибирането им започва са падането на първите плодове.

Ако оставите орехите на дървото, докато опадат сами, ще имате висококачествени ядки.
Това означава, че прибирането на орехите се удължава значително. Понякога се налага да събирате по няколко пъти дневно. Отлагайте събирането на орехите колкото се може повече, защото леките нощи застудявания не им вредят.

Какво да правим в градината през Октомври.
Октомври е най-подходящо време за засаждане на повечето плодни дървета.
Изчакайте до пролетта само ако почвата е много мокра.

Праскови, кайсии, грозде, дюли, орехи и къпини се засаждат през пролетта. Тези плодни дръвчета страдат много от зимната мокрота и често не се вкореняват.

Октомври е най-доброто време за засаждане на декоративни храсти, чиито листа опадват.
Ако засадите растенията до средата на октомври, те ще развият известен брой влакнести корени до настъпването на студовете и през пролетта ще израстат буйно. Това важи за устойчивите увивни и катерливи растения като бръшлян, дива лоза и орлов нокът (Lonicera).

Можете да сазадите рози през октомври, ако вземете необходими защитни мерки.

Към края на октомври трябва да сложите зимно покритие и на старите розови насаждения.

Към средата на октомври тревата се окосява за последен път, за да прекара добре зимата.
При този случай се изчистват и всички досадни плевели. Окосената трева се прочиства с греблото. Така подготвената морава изглежда добре и през зимата.

Ако към края на октомври се очакват силни студове, от земята се изваждат и късноцъфтящите гладиоли.

Луковиците на минзухари и кокичета се засаждат в началото на октомври в саксии, за да разцъфтят в стаята.

За поливане на растенията в топлите стаи използвайте вода със стайна температура.
Студена вода направо от чешмата вреди на корените. Внимавайте водата да не е по-топла от въздуха в стаята.

В края на лятото и началото на есента градината все още е обсипана с пъстри цветове. Септември е един от месеците с най – красива и разноцветна природа, през който си струва да прекарвате колкото можете повече време навън, в двора. Не само защото има доста работа в градината, но и за да се наслаждавате на едни от последните топли дни от годината.

 

Кои растения красят градината през септември?

Хризантема

 

Хризантемите са едни от най – разпространените есенни цветя. Обичат слънцето, рохкава и пропусклива почва, богата на хранителни вещества. Поливането трябва да е обилно, а от пролетта до началото на есента е желателно и да подхранвате растенията с добре узряла органична тор. Хризантемите се комбинират отлично с астра и декоративно къдраво зеле.

Есенен минзухар (Colcicum autumnale)

 

Есенният минзухар е едно от малкото луковични растения, което цъфти през есента. Цветът му най – често е розово – лилав или бял, но са селектирани и сортове с жълти цветове. Обича слънцето, но понася и леко засенчване. Нужна му е добре пропусклива почва и редовно поливане. Изглежда много добре, засаден в комбинация с нископълзящи храсти като юниперус, евонимус или почвопокривни растения. Есенният минзухар е силно отровен!

Далия (гергина)

 

Цъфтежът на далиите продължава от август до октомври. Цветето обича светли и слънчеви места, глинесто – хумусна почва, редовно торене. Нуждае се от обилно поливане.

Есенно анемоне

 

Цъфти в многобройни цветове, продължително – от края на август до началото на зимата. Предпочита богата, плодородна почва. Расте най – добре на сянка или полусянка. Зимоустойчиво е, но е за предпочитане преди студовете корените му да се затрупат с есенна шума. Изглежда чудесено в смесени групи с многгодишни цветя, под високи храсти и дървета, както и в северните кътчета на градината.

Есенна астра

 

Цъфти през есента с големи съцветия тип кошничка. Предпочита добре дренирана, влажна почва и слънчево място.

Центрантус (Centranthus ruber)

 

Растението цъфти от края на пролетта до края на есента. Атрактивна е и зелената листна маса, която се задържа почти до настъпване на зимата. Цъфти в бяло, розово и червено. Предпочита сухи, слънчеви места с добре дренирана почва. Може да вирее и по скалисти терени. Обича варовитата почва.

Физостегия (Physostegia virginiana)

 

Цъфти продължително от края на август до края на октомври. Нуждае се от плодородна почва, може да расте както на слънце, така и на сянка. Необходимо е редовно поливане. Може да се използва в смесени цветни композиции с други цветя или многогодишни треви. Изглежда добре засадена край водоеми.

Други атрактивни растения, цъфтящи през септември са: Щернбергия (есенниче), Хелихризум, Цератостигма, Елшолция, някои сортове флокс, японска спирея.

Тук е средата на лятото - юли, върхът на слънчевите и горещи дни, в които царят едногодишни цветя. В цъфтеж са разцъфнали невен, вербени, сладък грах, настурция, ароматен тютюн, тученица, ипомея и други участници в кръговия танц. Големата хортензия с големи топчета цветни съцветия е прекрасна по това време, вкореняващата капсиса е атрактивна, която умело се изкачва вертикално с помощта на корените на всмукателните си корени и ежедневно разтваря „восъчните“ си цветя. Списъкът на растенията, които цъфтят през юли, може да продължи безкрайно, но отново избрахме 10 популярни лидери.бегония
Бегония е обичана както от летни жители, така и от майстори-декоратори, които често я използват в цветната украса на селски къщи, церемониални обекти на паркове и градски улици. Навсякъде тя намира своето място, превръщайки най-уединените кътчета. Вечно цъфтящата бегония изглежда красива на цветни лехи, рабатки, арабески; Използва се като контейнерна култура.

Характеристики на отглеждане. Бегонията е светлолюбива, но може да понася и частична сянка, не е взискателна към почвите, но луксозно цъфти само върху рохкави плодородни; отзивчиви към редовно поливане и хранене (особено когато се отглеждат в контейнери, саксии). Размножава се със семена (през януари сеитба) чрез разсад, както и чрез рязане, разделяне на растението, което е особено лесно да се направи в страната условия: една забравена група бегонии ще даде "брада" на корените за 1-2 седмици.

невен
Никакви други едногодишни не ни дават толкова много радостно настроение и топлина през лятото като популярно популярни невен. Те цъфтят за дълго време, до първата слана. Особено ценена поради лечебните и лечебните си свойства по отношение на други растения. Те са добри в миксборд, цветни лехи, легла, пикантни градински легла, плътни бордюри по пътеките под формата на ярки краища на леглата. Джуджетата от сортовете на невен са подходящи за засаждане в скални арии като фокусни или съпътстващи елементи, освен това те се държат нарязани за дълго време.

Най-често използваните сортове са:

негърките изправени (Tagetes erecta) - растат бързо и достигат височина от 30 cm до 1 m; големи листа и съцветия, цъфтят по-късно
отхвърлени невни (Tagetes patula) - компактни, маломерни, високи от 20 до 45 cm, с прости и тежки съцветия от монохроматични или двуцветни багрила
финолистни невен (Tagetes tenuifolia, syn. Tagetes signata) - характеризиращи се с лек ръст от 15 до 40 cm), грациозни листа; изобилен цъфтеж.
Характеристики на отглеждане. Невен са светло-изискващи, устойчиви на суша, растат добре на всякаква почва, но по-добре на плодородна и дренирана. Размножава се със семена чрез разсад и сеитба на постоянно място; дават възможност за самостоятелно засяване. В цъфтежа състояние са необходима култура за ремонт на цветни лехи, защото лесно се понася трансплантация. Засадени с разстояние между растенията от 20 до 40 cm; дълбочината на засяване е 1,5–3 cm, а при късна сеитба до 5 см. Съществува добре с всички растения. Практически не се поврежда от голи охлюви.Името на рода идва от латински tageticus, свързан с древния бог на гадаене Тахо (Тежу), който е бил внук на Юпитер. Според древната митология той изведнъж излезе от браздата по време на оранта и научи хората да предсказват съдбата, да откриват скрити съкровища в земята.

За много студенти по биологични специалности, лист от тахетис е изпит за внимателност: значката ще нарича този лист перисто, а отличният ученик ще бъде закован.

И това цвете е национален показател за украинския народ, който го нарича "Чернобрици". Прочутата песен, която започва с думите "Чернобривци нашияла матс ..." е все още популярна и се използва от музиканти дори при джаз обработка.

Маслото от невен има много силно антисептично и антимикробно действие. Използва се за лечение на грип, инфекции на горните дихателни пътища. Ароматът му се препоръчва за нервност, действа релаксиращо и затоплящо, спомага за по-спокойно възприемане на всичко, което ви се случва в живота. Има диуретик, антихелминт. Да се ​​приложи, след като се консултира с лекуващия лекар.

 

върбинка
Вербена е много красива годишна, разпространявайки своите цветни килими на цветни лехи, рабатки, в алпинеуми. Разцветът му е толкова изискан, че няма да остави никого безразличен. Тази вербена е добра в различни цветни лехи, в алпинеуми, в контейнери на балконите; може да се отглежда в ампелова форма. Подходящ за рязане.Характеристики на отглеждане. Вербена фотофилна, расте добре на плодородни, дишащи почви с редовно поливане и превръзка с пълен минерален тор. Размножава се със семена, които ги засяват за разсад в края на март - началото на април.Етеричното масло се получава от вербена, която действа положително: тя облекчава натрупаната умора, раздразнителност и апатия, премахва го от депресивно психологическо състояние. Освен това оптимизира умствената дейност, особено творческите и логическите аспекти на мисленето. Затруднява спазъм на мозъчните съдове, подобрява микроциркулацията на кръвта, премахва главоболие, замаяност, гадене на спазматичен произход. Ефективно средство срещу вегетативно дистания и астения. Нормализира кръвното налягане. Да се ​​приложи, след като се консултира с лекуващия лекар.При кърмещи майки увеличава лактацията. Подмладява, стяга, изглажда кожата, премахва увисването. Увеличава еластичността на проблемните зони на тялото при жените: бедрата, седалището, корема, бюста. Вербена е фин еротичен стимулант, който предизвиква чувственост и взаимно привличане.

 

хортензия
Луксът на хортензия цъфти през юли е очарователен с красотата на големи сферични съцветия, които постепенно се превръщат от зелено в боядисано. Царското цвете, което дава радостно и празнично настроение. Сега ъглите на лятните вили са потопени в розовата пяна на фантастичното море от хортензии. Хортензията е добра при солитери, групови насаждения и свободно растящи, цъфтящи живи плетове. В разфасовката се използват съцветия; често е част от букета за булката.Характеристики на отглеждане. В Централна Русия хортензията е нискоустойчива. С любяща, прави Penumbra, взискателни към почвата и влагата. Лесно се размножава със семена (без вграждане, под стъкло), зелени и дребни издънки, наслояване, потомство, разделяне на храст, сорт - вегетативно. Предпочита плодородни, влажни и не-алкални почви. Рядко повреден от листни въшки, паякови акари, гроздови джибри, скулптури и е засегнат от сива плесен, брашнеста мана.

 

Сутрешна слава
Прекрасна годишна лиана, "събуждаща се" с първите лъчи на утринното слънце. Ipomea се използва широко във вертикално озеленяване. Красива цветна пирамида на Ipomoea purpurea. Той е добър в дизайна на пергола, прозорци, веранди, беседки, където създава дебел зелен екран с красиви грамофонни цветя.Характеристики на отглеждане. Фотофилен, реагиращ на поливане и хранене; може да се повреди от паяк. Посейте семена в средата на април на открито място на разстояние 4-5 см един от друг. Семената покълват за 5 дни. Дава самостоятелно засяване. Практически не се поврежда от голи охлюви.

 

Тръба (Tecoma)
Campsis е чудесна пъстърва за вертикално озеленяване, с много модерни сортове жълто, почти червено, оранжево. Особено добре е върху огради, решетки, стени на южната защитена експозиция.

Характеристики на отглеждане. В Централна Русия и в по-северните райони лагерът се нуждае от укритие през зимата, въпреки че може да издържа на температури до -25 ° С. Той е светлинен, предпочита плодородни, умерено влажни почви, в горещи и сухи лета е необходимо редовно поливане. Тя може да бъде увредена от листни въшки, клапи, бяла мухи и да бъде болна от плесен, петна от листа. Размножава се чрез стратифицирани (2 месеца) семена, зелени и корени резници, наслояване.

 

лавандула
Лавандулата е добра в групови насаждения и свободнорастящи, цъфтящи, медоносни, медицински граници с поставянето на растения в ред на 20-30 см; Възможно е двупосочно кацане с разстояние между редовете от 40 см), също подходящо за наклонени. Един от най-популярните начини за използване на границите на лавандулата е да ги насадите около розите. В същото време те скриват голата земя около розите, деликатно подчертават нюансите на цветовете на всяка роза с тяхната сивозелена зеленина, а също и възпират листната въшка.Характеристики на отглеждане. В средната зона на Русия, тя може да зимува под сняг или с лапниково покритие, издържа на температури до -25 ° С. Изискващ светлина, устойчив на суша, не изискващ почва, чувствителна към свръхздравяване, излишък от урея. Устойчив на вредители и болести. Размножава се чрез резници. Подмладяващото подрязване на лавандулата се извършва през пролетта: издънките се подрязват на дървесни части. След такава резитба растението започва да се разклонява по-добре и става още по-великолепно. Въпреки това, трябва да бъдете внимателни: твърде рано подрязване през пролетта може да доведе до увреждане на пресни парчета от късни студове, и твърде късно - може да премахне латентните цветни пъпки и да намали изобилието на цъфтеж. В райони с ранните есенни студове резитбата се извършва в началото на септември, за да се предотврати увреждане на младите издънки.

петуния
Известната петуния е луксозен годишен с богата палитра от едноцветни, двуцветни цветя; има и хавлиени сортове. Той е ценен благодарение на ефективния дълъг цъфтеж до замръзване. Добре е в цветни лехи, рабатках, контейнер и ампелен дизайн.Характеристики на отглеждане. Петуния е непретенциозен, но светлинен. Предпочита разхлабена плодородна почва. Откликват се на редовно поливане и торене със специален тор за петунии и сърфин. Цветята могат да бъдат повредени от дъжд, градушка; суровото лято може да бъде засегнато от гниене. Размножава се чрез семена чрез разсад; някои хавлиени сортове - зелени резници. Практически не се уврежда от голи охлюви, но страдат силно от брашнеста мана.

Фондова роза или слез
Малв - красиво голямо растение със стъбла на свещите, състоящо се от цъфтящи като балерини опаковки (сортове тери), ефектни цветя за дълго време. Любимо растение за много вили в селски стил. Особено впечатляващо ще изглежда на фона на жив плет, като ограда от плет. Добре е както при груповите кацания на фона на къщата, така и в оградата, както и в миксборда като високо пристанище. Голямото предимство е способността му да не губи декоративния ефект на едно място за 4-5 години. Изглежда добре в рязане.Розова роза, или обикновен слез, градина (Alcea rosea, syn. Althaea rosea) е многогодишно тревисто растение от семейство Malvaceae, често отглеждано като биенале, което образува розетка от листа през първата година и стъбло във втората година -цветен с височина 80 см и до 2-3 м. Цветовете са едри, с диаметър 6-12 см, бели, жълти, розови, червени до почти черни, събрани по 1-2 в аксисните листа, образуващи много дълги, апикални съцветия; цъфтят през юли-септември. Плодове - национални отбори; узряват през юли-септември. Има декоративни сортове прости, хавлиени, различни цветове.

Характеристики на отглеждане. Нечувствителни към светлинни условия, устойчиви на суша. Предпочита плодородни, леки, дълбоко култивирани почви. Дава самостоятелно засяване. Размножава се чрез семена чрез разсад. Засадена с разстояние между растенията 40-50 см. Тя се поврежда от голи охлюви.Името на рода идва от латинската дума altaea - диви слезназаем от древногръцки, където алтео - лекувазащото Това растение се счита за лекарствено от древни времена. Култивирани храни, лечебни, декоративни растения. Цветовете се консумират като храна (особено черна) като хранителна боя за червени оцветители за безалкохолни напитки, билкови чайове, сладкарски изделия и др. ,

Shirokokolokolchik
Необичайно привлекателна камбана, разкриваща широката тайна на неговата "душа". Това растение е толкова впечатляващо, че значително притисна обичайните камбани от тяхното почетно първо място в синьо. Цветето е широко отворено, подобно на локатор, а при камбаните често има извити зъби в обратна посока. Незрелите млади пролетни издънки, които се появяват над земята, също имат силен син цвят; Този синкав оттенък хармонично контрастира с дълбоката зеленина и зеленината на салати от други растения. Препоръчва се за малки групови насаждения в скални арии, включително на склонове, в миксборд, в цветна леха като фокусен или придружаващ елемент.Характеристики на отглеждане. Той е фотофилен, но расте добре в частична сянка върху насипни плодородни почви. Размножава се чрез семена чрез разсад. На едно място расте повече от 10 години, така че няма да има проблеми с пресаждането, особено ако добавите прясна почва. Растенията трябва да се засаждат, да се държи на разстояние 25-30 см, а семената да се вкопаят на дълбочина 5 см. Той се поврежда от голи охлюви.
Името на рода идва от латинизирани древни гръцки думи. платос широк, плосък и кодон - звънец, под формата на цвете. Shirokokolchik има не само декоративни, но също така и растителна, лекарствена стойност. Много пресни, кисели, захаросани млади корени с лека горчивина са много вкусни. Корейците ги използват, за да приготвят супи, които добавят захар или оцет. За повече от 2000 години, поради съдържанието на фитостерол, сапонин и инулин в корените на широк ствол, той е бил използван в китайската и корейската медицина за бронхит, кашлица, пневмония, респираторни заболявания и тонзилит. Те имат отхрачващо, тонизиращо, противовъзпалително действие.

Катерещите рози са различни от другите растения, тъй като са изкривени, ако се ръководят и обвържат с опора. Тези сортове, които цъфтят веднъж, бързо растат до 5 метра и са идеални за декориране на перголи и беседки. Многократно цъфтят рози често растат до 3 м. Поради факта, че те имат по-твърди издънки, те са по-подходящи за засаждане в близост до стените. Къдрава роза трябва постоянно да изтънява, отсече старите издънки, а при еднократното цъфтене трябва да се направи през лятото, след цъфтежа, и при много цъфтежа - през пролетта.
делфиниум
Делфиниумът се превежда като "делфин", тъй като формата му прилича на това животно. Цветовете са гладки или двойни, с бяло, розово, синьо, лилаво, лилаво, тухлен цвят. След като цветето е разцъфнало, се появяват малки плодове, които приличат на шушулки. Родът включва около 400 вида растения. Най-популярните сортове са делфиниум Аякс, полеви, високи, култивирани, едроцветни, трудоспособни, както и хибридни сортове Елатум (Ariel, Blauval, Malvina), Belladonna (Piccolo, Kleine Nachtmusik, Lamartine) и хибриди Marfin.
петуния
Петуния - вероятно най-популярното цвете на цветни лехи, цветни лехи, рабатки, балкони и прозорци. Цъфти от май до замръзване.
Има хибридни сортове - пълзящи и изправени петуния. Формата на храстите може да бъде компактна сферична или ампелова. Цветовете могат да бъдат гладки или хавлиени, с лек колан или ресни, с голямо разнообразие от цветове: от бяло и кремаво до ярко червено и лилаво.

бегония
Това е много популярно лятно растение с цветни растения, което се чувства чудесно дори в частична сянка, като същевременно се запазва яркостта на цвета на цветята. Всичко, от което се нуждае, е добре оплодена почва и поливане.

Най-често се засаждат разновидности на вечно цъфтяща бегония с цветя и листа от различни цветове, джуджеви сортове (Орландо, Коктейл) и висока бегония Даника с големи цветя от червен или розов цвят.

лобелия
Lobelia е много красиво пълзящо растение, което изглежда страхотно като дизайн за бордюри и пътеки, граничещи с цветни лехи и рабаток. Височината на лобелия е 10-20 см, ампелните сортове растат до 40 см. Растението цъфти с малки цветя розово, бяло, виолетово, синьо, синьо.

Това е доста неизискващо растение, което може да расте в частична сянка. Обича леки, добре овлажнени почви. Не понася топлина и суха почва.

циния

Това са многогодишни и едногодишни, полукустави и тревисти растения. Когато градинарство, те използват само грациозни циния (високо растение с космат листа и стъбла, и цветя от най-разнообразни цветове: от бяло до пурпурно, цъфтят през цялото лято до замръзване) и теснолистни (къс годишен с дълги листа и малки съцветия с ярко оранжев цвят).

Циния е устойчива на суша, обича топлината, не толерира слани и течения.

Трудно е да се намери градина или цветна градина, която няма да има това цвете.

Това е цъфтяща билка с листа, покрити с восъчно покритие. При някои разновидности листата са зелени, а други лилави. Цветовете са големи, кадифени с ярки цветове: оранжево, жълто, сьомга, алено, розово, тъмно червено. Има двуцветни латинки с контрастиращи петна или инсулти. Настурцията е термофилна, светлинна, обича умерено поливане и дренирана почва.

виола
Виола, виолетка, теменуга - така нареченото цвете на много градинари. Тя започна да расте преди около две и половина години.

Виола расте добре във влажни, отворени, сенчести области. Има годишни и многогодишни сортове. Виолетовите цветове са най-разнообразни: бяло, синьо, жълто, оранжево, лилаво, лилаво, има едноцветни и многоцветни видове. Виола изглежда страхотно в цветни лехи, на каменисти хълмове, във вази, на бордюри, миксбордове и градинарство на балкони.Карамфил Шабо
Този тип трайни граници карамфили нарастват до 50 см. Цветът е махлен, с най-разнообразни цветове (единични и многоцветни), с диаметър до 5 см. Изглежда добре при проектирането на бордюри и каменни хълмове. Карамфилът е много топло и светлолюбиво растение, толерира студове до -4ºС.

Surfinia също е популярен като петуния. Расте бързо и е устойчив на лошо време. Изглежда добре на балкони, саксии, алпийски хълмове.

 

 

Отглеждат се всякакви цветове (с изключение на оранжево и ярко жълто). Цветето е голямо - може да достигне 8 см. Цъфти дълго време, особено ако е оплодено.

Това не е пълен списък на цветята, които радват разцвета си през месец юни. Но в него най-популярните, непретенциозни и често използвани цветарници.

Цветята през юли радват окото с богатство от цветове и пищност. В къщата в цветната градина продължава цъфтежа delphiniums, рози, лилии и други юлски цветове. Те са многобройни rudbeckia, цветни флоксвеличествен ориенталски лилиялуксозен daylilies.

Това е много важно за производителите да поддържат почвата на цветните лехи чисти от плевелите по това време. Също така е необходимо да се поддържа декоративни растения: редовно премахване на избледняване цветя, повредени листа и издънки.

През юли цветята продължават активния растеж и развитие, така че се нуждаят от много азот. До третото десетилетие на юли, те трябва да се хранят с азотни торове.

В допълнение, за буйни цъфтеж те се нуждаят от калий. Някои от  торовете  се прилагат не само по време на пъпките и цъфтежа, но и след цъфтежа, когато се поставят цветните пъпки на следващата година.

Натурален калиев тор е пепел. Необходимо е да се приготви чаша пепел в 1 литър вряща вода, да се охлади, да се разреди в 10 л вода и да се използва за поливане.

Можете също да използвате за хранене гладиоли:
- минерални торове - урея (1 супена лъжица на 10 литра вода);
- фосфатно-калиеви торове (25 г суперфосфат и 10 г калиев сулфат на 10 литра вода).

Благоприятно се отразява на състоянието на спрей цветове с разтвори на микроелементи: 0,5 г борна киселина, 15 г калиев перманганат, 3 г меден сулфат на 10 литра вода, с добавяне на 50 г сапун.

Юли е прекрасно време за цветар: (виола), нощно виолетово и други.

Ранни цъфтящи цветя , През юли е време да изкопаят луковиците нарциси, лалета, зюмбюли, защото дори и най-новите сортове луковични растения вече пресъхват. Нарцисите се изкопават на всеки 2-3 години, а лалета и зюмбюли - всяка година.

Сухите стъбла на цветята се подрязват, разклащаме се от земята и ги разгръщаме, за да изсъхнат на топло и сухо място, така че директното слънце да не падне върху тях. След около две седмици, сгъваме ги в решетки, маркираме ги по степен и ги окачваме в хладна и тъмна стая до средата на септември.

Август е един от най-критичните периоди за градината. Всяка пропусната или закъсняла поливка сега може да струва много на добрия вид на градината. В случай на нормален августовски климат, всички тревисти растения, с изключение на най-издръжливите ще изсъхнат и пожълтеят, което придава неприятен изглед на цялата природа. Макар този период да е същинското лято, можем да кажем, че той е превалът към есента и вече трябва да мислим за засаждане на разсада за есенните салати и повечето двугодишни цветя. През август освен редовното поливане трябва да не се забравя и подхранването, което е особено важно за зеленчуковата леха и за овощните, които в момента силно се нуждаят от хранителни вещества. В цветната градина цветовете стават все по-малко особено, ако тя е слънчева. Видовете, които цъфтят сега са едни от най-устойчивите и издръжливи на жега.Дървовидната ружа

 

Започва да цъфти в края на юли и продължава до края на септември, дори до октомври. Най-обилно и с най-едри цветове са растениятата, които са били правилно изрязани през есента или пролетта. Резитбата по време на цъфтежа ще го прекрати за кратко, но след това той се възобновява с по-голяма сила.

Подрумчето

 

Подобно е на маргаритката, но за разлика от нея освен с бели листчета и жълт център цветовете могат да бъдат и изцяло жълти. Подрумчето се цени високо като извънредно издръжливо и обилно цъфтящо от юни до началото на октомври растение. През последните години се забелязва засилен интерес и у нас. Прекрасен вид за места с по-слаба и нередовна поддръжка.

Иберис

 

Късните сортове цъфтят и през същинското лятото, като го правят много ценен. Растенията от този тип не са напълно издръжливи на утежнените условия през този период и се чувстват най-добре на сянка и при осигурена постоянна влажност. Растенията, на които сте осигурили оптимални условия, ще ви радват с чудесните си съцветия и приз първата половина на август.

Малопе

 

Подобно на различните видове слез, малопето е много издръжливо на неблагоприятни условия, но за да имат групите плътна форма и обилен цъфтеж не бива да ги оставяме без грижи.

Обикновеният космос

 

 

Разпространен е и много често се самозасява, като не създава абсолютно никакви грижи. Растенията са много устойчиви и цъфтят обилно. Космосът, произведен от семена, които сте събрали сами или този, който се е самозасял, е много по-ефектен, защото се появяват растения с различен по багра цъфтеж.

 

Бругмансията

 

Това страхотно растение обикновено цъфти два пъти праз лятото. Издържа и по-неблагоприятни условия, което дори се отразява добре на цъфтежа. В момента е най-добрият период за вкореняване на зелени резници от бругмансията. Не забравяйте на есен да я приберете на закрито.

Рудбекията

 

Това цвете спечели сърцата ни с едрите си цветове с изпъкнал конус.

Макар рудбекията да не притежава огромно разнообразие от форми и багри, тя има няколко ясно отличаващи се форми с цвят от тъмно червено до жълто. Растенията са издръжливи, атова могат да се отглеждат с добър успех при не толкова интензивни грижи и в контейнери.

Жлезистата слабонога

 

Това цвете е слабо разпространено, но много красиво, високо растение, което привлича вниманието и с едрите си розови цветове. За доброто си развитие изисква много влага като понася и преовлажняването и слънце до полусянка. Този вид е идеален за озеленяване в близост до водни басейни от естествен тип, с преовлажнена крайбрежна зона или на естествено преовлажнени места.

Къклицата

 

У нас се свързва с голямото си значение в миналото като извънредно вреден и опасен плевел по житните култури. Днес тя е напълно ликвидирана в посевите и може да се срещне много рядко из храсталаци и поляни. В много страни на запад тя се култивира широко като устойчиво и красиво цвете за по-натурални градини. Къклицата е задължителен компонент за всички тревни смески за мавритански поляни, които в момента се предлагат на пазара. Подходяща е за отглеждане и в групи в цветната леха. Растението не понася каквото и да е нарушаване на кореновата система, затова се размножава само чрез директна сеитба и при обработки на почвата около него се внимава.

Камелната

 

Изглежда много необикновено и до голяма степен прилича на отглежданите в къщи традесканции.

Камелината е толкова устойчива, че може да се превърне в истинска напаст. Това растение притежава месесто стъбло и листа, в които натрупва известен резерв от хранителни вещества. Макар цветовете да не са много, едрото растение може да даде много добър ефект, използвано като заместител на тревата на различни неблагоприятни места.

Със затоплящото се време ни завладява и лятното настроение. Наред с приятните мисли за слънце и почивка обаче не бива да пренебрегваме и грижите за градината. Точно сега тя се нуждае от чести поливки, подхранване и следене за поява на вредители.

Тревни площи

 

През юни тревният килим трябва да се коси веднъж седмично. Поддържайте тревата ниска (около 3 – 4 см.). Поливайте редовно – най – добре всеки ден или през ден. Най – подходящият начин е чрез дъждуване, тъй като така водата стига до голяма дълбочина, овлажнява въздуха и подобрява микроклимата в градината. Добре е 3 – 4 дни след коситба да наторите с азотен тор. Направете го в по – хладните часове на деня като предварително сте овлажнили леко почвата. За борба с плевелите използвайте хербициди (ще ги намерите в селскостопанската аптека).

Цветна леха

Декоративната градина се нуждае от чести поливки и разрохкване на почвата. Не поливайте само зюмбюлите, лалетата и нарцисите, тъй като техните луковици трябва да се извадят, щом листата им пожълтеят. Премахвайте редовно прецъфтелите цветове. Следете за появата на листни въшки и акари по декоративните растения. Времето е подходящо за засаждане на ехинацея, бяла маргарита, агератум, китайски карамфил, циния, салвия, гергина, теменужка, незабравка, жълт кантарион. При липса на дъжд поливайте редовно като поддържате равномерно овлажнена почвата на младите растения.

Храсти и дървета

Края на юни е време за оформяне на живият плет. Подрежете храстите с подходяща ножица в желаната форма. Не режете стара дървесина, а само върховете на младите филизи. Времето е подходящо за подрязване и на чимшира в различни декоративни форми. Поливайте редовно розите и премахвайте прецъфтелите цветове. Следете за поява на брашнеста мана. Ако забележите бели образувания около пъпките или по листата третирайте с фунгициди. Привързвайте към опора катерливите рози.

Зеленчукова градина

През юни е добре доматите да се подхранят няколко пъти. Най – често се използва амониева селитра. Ако имате възможност подхранете и с пресен оборски тор. Сега е времето за обиране на последните ранни моркови. На тяхно място засадете есенните моркови. Добре е да внесете комбинирани торове. До поникването поливайте всеки ден, освен когато вали. Редовно премахвайте плевелите.

До средата на юни времето е идеално за засаждане на алабаш и късно зеле както и за второто сеене на копъра.

Поливайте зеленчуците в сутрешните часове, а ако ви се налага да го правите по обяд използвайте по – топла вода, за да не преохлаждате рязко почвата.

Сега е периода за прибиране на реколтата от марули, грах, спанак, репички, зеле, ряпа, розмарин, копър и магданоз. В саксии на балкона може да отглеждате чери домати, сладки или люти чушки.

Плодова градина

След приключване на беритбата на ягодите, много е важно листата да се изрежат напълно. Те са стари, а и много вероятно заразени от някоя ягодова болест. На тяхно място ще израснат млади и по – жизнени. Не забравяйте и обилното поливане. От много вода се нуждаят също касиса и малините. Проверете ябълките и крушите и откъснете дребните, деформираните или механично повредени плодове. На места където има 2 – 3 или повече плодчета, оформени като в букет, се оставя само едно. За всички овощни видове е важно да се поддържа добра влага в почвата.

Стайни и балконски растения

Изрежете прекалено дългите филизи на балконските растения. Подрязвайте ги на всеки 4 седмици за да запазят компактната си форма. Лека резитба е подходяща за петуния, калибрахое, немезия, вербена, лобелия и др.

При влажно време следете за наличие на бели петна по растенията. Редовно отстранявайте плевелите от саксиите. Първите дни на юни са подходящи за засаждане на фуксия и мушкато, а в края на месеца може да засадите незабравките.

Растителна защита

Най – честите вредители през този период са черешова муха и ябълков плодов червей. Потърсете в селскостопанските аптеки средства за борба с тях.

През първите дни на юни изнесете на открито мушкатото. Поливайте цветята често и разрохквайте почвата. Следете за листни въшки и акари. Времето е подходящо за засаждане на гергина, циния, теменужка, жълт кантариорн, ехинацея. В края на месеца засадете незабравката. Периода е подходящ за резитба на калибрахое и лобелия. Отстранявайте навреме прецъфтелите крайща и се оглеждайте за вредители.4.5