Articles - Thumbnails

  • Нуждае се от осветено място, без пряко огряване от слънцето. Умерена нужда от вода. Поддържайте почвата...

  • Понася пряка слънчева светлина. Нуждае се от осветено място, без пряко огряване от слънцето. Висока нужда от...

  • Умерена на нужда от вода. Поддържайте почвата относително влажна по време на растеж. Поливайте когато...

  • Този род орхидеи (сем. Салепови) включва около 50 вида многогодишни растения. Името е на индийския диалект...

За нормално развитие стайните растения се нуждаят от пълноценно хранене. Повечето видове домашни цветя си набавят полезни вещества от почвата в саксията. Веднага след пресаждане почвата в саксията съдържа много хранителни вещества. Но постепенно се изтощава и растението трябва да се тори.

 

Как правилно да изберем подхранване за стайните растения?

Кога трябва да торим растенията?
Основната потребност от торене при повечето растения нараства в период на най-голяма интензивност на растежа и началото на цъфтенето. При повечето стайни цветя това е периодът пролет-есен. Задължително трябва да се отчита периодът на покой.

Всички стайни растения могат да се разделят на 2 групи по този признак:

Растат и се развиват непрекъснато;
Имат период на покой;
Първата група – това е бабиното мушкато, балсамина или циганче, африканска теменужка или сентполия, традесканция или зербина.

Те растат и зиме и лете, а при достатъчно осветление могат да цъфтят красиво и през цялата година. Тези видове трябва да се торят през цялата година.

Втората група – това са стайните растения, които имат период на покой, сред които са почти всички видове орхидеи и кактуси.

В определено време от годината, най-често през зимата, те прекратяват растежа си, не пускат нови листа и цветове, а при някои и окапват.

Това е нормален цикъл на развитие, същият както и при нашите градински растения.

По време на покой нямат нужда от торене. Но веднага щом започнат отново да растат, подхранването става повече от необходимо.

Има още и видове, които могат да минат и без период на покой при добра грижа и да изпадат в летаргия при недостатъчно светлина или при ниска температура.

В този случай се торят в зависимост от условията – температура и осветеност. Ако се държат в хладно помещение, е най-добре да не се торят през зимата.

Какви вещества са нужни на растенията?
Стайните растения се нуждаят от различни вещества, те трябва да бъдат обезпечени с азот, фосфор, калий, магнезий, желязо, сяра и калций.

А също и микроелементи – манган, бор, цинк, мед и др. При дефицит се наблюдава забавяне на растежа или пълна липса на цъфтеж, предразположеност към заболявания.

Азотът отговаря за растежа на растенията, формиране на нови клони. При недостиг растението не расте добре, листата му са малки. Домашните растения с големи листа страдат особено много от липса на азот – филодендрон, дифенбахия, алоказия.

При недостиг на калий процесите на делене се забавят, отмират връхчетата на корените, растенията стават податливи на гъбични заболявания.

Калият е особено важен за цъфтящите растения, тъй като при дефицит цветчетата или не връзват или израстват много малки.

Ако почвата в градината ви е бедна, песъчлива, дворът ви е сенчест, ветровит или пък нямате достатъчно време да се грижите редовно за зеленината в него не се отказвайте от идеята си за отглеждане на цветя. Има градински растения, които не се нуждаят от почти никакви грижи и растат добре при всякакви климатични условия.

 

Хоста

Представлява многгодишно тревисто растение, образуващо гъста приземна туфа. Притежава ефектна листна маса с висока декоративна стойност. Хостата е изключително непретенциозна към условията на отглеждане. Чувства се чудесно на сянка, издържа на засушаване. Изглежда много ефектно засадена под големи дървета, в тъмните кътчета на двора както и в близост от водна площ.

Тлъстига

Представлява вечнозелено тревисто сукулентно растение. Листната й маса създава ефектен плътен килим. Може да расте при всякакви условия, включително на скалисти, каменливи и песъчливи места. Напълно зимоустойчиво растение. Обича слънцето, но може да живее и на полусянка, издържа на засушаване. Много подходящо растение за скални кътове и алпинеуми, покривни градини, както и за екстремно горещи и сухи участъци.

Армерия

Вечнозелено многгодишно растение, образуващо красиви туфи. Напълно зимоустойчиво. Предпочита слънчеви места. Устойчиво за засушаване.

Рудбекия

Цъфти през цялото лято в ярки жълти цветове. Може да се отглежда самостоятелно или в групи с други декоративни видове. Обича слънчеви места. Няма претенции към почвата, издържа на засушаване.

Ехинацея

Растението цъфти с атрактивни цветчета от средата на лятото до есента. Ароматно медоносно растение, привлича пчели и пеперуди в градината. Не е притенциозна към почвата, обича слънцето и издържа на суша.

Салвия

Градинският чай представлява полухраст със силен аромат, отглежда се като декоративни растение, билка и подправка. Цъфти през юни – юли с лилави, дребни цветчета. Подходяща е за засаждане в цветни групи, в скални кътове, край бюрдюри както и в сандъчета на терасата. Отглежда се много лесно, издържа на всякакви условия.

Невен

Изключително невзискателно цвете, расте на всякаква почва, може да се отглежда както на слънце, така и шарена сянка. Подходящ е за засаждане в цветни лехи, както и около градинската пътека.

Мащерка

Красиво растение с характерен силен аромат, използвано като билка и подправка. Предпочита слънчево място, жегите не я плашат, издържа на засушаване и студ.

Хойхера

Тревисто вечнозелено растение. Хойхерата е изключително непретенциозна. Може да вирее на плътна сянка, шарена сянка, както и на места с няколко часа слънчево греене на ден. Издръжа на засушаване. Подходяща е за алпинеуми, скални кътове, за декорация на бордюри, отлично се съчатава с хоста и папрати.

Тис

Вечнозелено растение, което може да бъде оформено като храст или дърво. Вирее отлично на сянка, понася студа и не изисква сериозни грижи. Може да се използва за направата на жив плет или да се засади в скалния кът.

Калдаръмче

Непретенциозно дребно растение, което цъфти през цялото лято в разнообразие от багри. Издържа на суша и горещина, няма претенции към вида на почвата.

Турта

Едногодишно тревсито растение, изключително непретенциозно. Обича слънцето, но може да живее и на лека сянка. Издържа на суша и високи температури.

Всички освободени през октомври площи, които не се садят през есента, трябва колкото се може по-скоро да се прекопаят основно.

Прекопаването има за цел да улесни проникването в почвата на зимния студ и зимните валежи.

С помоща на замръзналата дъждовна и снежна вода, мразът разбива отделните почвени частици и прави земята пръхкава.

Ако на следващата година възнамерявате да засадите растения с дълбоки корени, трябва да прекопаете на дълбочина поне две лопати (холендуване) или да риголвате.

Ако при ригловането искате да снабдите почвата с органични вещества за увеличаване на хумуса, не ги заравяйте много дълбоко.

Органичните вещества трябва да отидат в повърхностния почвен слой, иначе ще станат безполезни. Варовик не се добавя заедно с оборски тор, защото ще се изгуби азотът.

Много растения не понасят пресен оборски тор в почвата. Затова го употребявайте само там, където ще засадите други видове растения.
Чувствителни към пресен оборски тор са повечето коренови, грудкови и луковични растения. Примери: гладиоли, лалета, кремове.

Площите, снабдени предишната година с пресен оборски тор, се обогатяват само с разтворен варовик или калциев карбонат (варовита глина).
Можете да използвате варовита глина за всички видове почва, но на тежките по-добре прибавете разтворен варовик. Достатъчни са по 150 г на кв. М. Количеството на варовитата глина е 200 до 250 г на кв. М.. Ако разпръснете варовика, без да го заровите, трябва поне повърхностно да го закопаете.

Какво да правим в градината през Октомври.
Ако искате още през есента да подхраните почвата с неорганични торове, ограничете се с калий и фосфорна киселина.
През зимата азотът отива в дълбочина, защото почвата не го задържа. Най-добрият тор с фосфорна киселина е известното томасово брашно (30 до 50 г на кв.м) С него почвата получава ефективен варовик. От калиевите торове използвайте само калимагнезия (патентен калий) и калиев сулфат (20 до 25 г на кв.м), защото всички други съдържат малко или повече хлор, който не се отразява добре на много растения. Ако разполагате с предлаганите на пазара торове от рода на костно брашно, рогов талаш, рибено брашно и др. под., можете спокойно да ги разпръснете през есента ( 60 до 80 г на кв.м).

За подобряване на почвата използвайте само дървесна пепел.
Пепелта от кафяви въглища (брикети) не е добра, защото замърсява почвата и затруднява ферментацията.

Дъждовните червеи са много полезни за почвената структура. Затова, когато копаете, не бива да ги събирате и унищожавате.

В края на октомври всички купчини с пръст се обръщат още веднъж, преди да е настъпил силен студ.
Естествено можете да свършите тази работаи през зимата, но когато купчините замръзнат, тя става много трудна.

Маркучите и дъждовалите вече не са ви нужни, затова трябва да се приберат на сигурно място.
Маркучите не бива да се излагат на студа, особено ако не са напълно изпразнени. Дъждовалните машинки е най-добре да се разглобят. Частите се изсушават и смазват. През пролетта се сглобяват и веднага са готови за употреба.

Градинските мебели не се оставят дълго навън, защото ще пострадат от влажното есенно време.

В средата на октомври започват да зреят дюлите.
Прибирането им започва са падането на първите плодове.

Ако оставите орехите на дървото, докато опадат сами, ще имате висококачествени ядки.
Това означава, че прибирането на орехите се удължава значително. Понякога се налага да събирате по няколко пъти дневно. Отлагайте събирането на орехите колкото се може повече, защото леките нощи застудявания не им вредят.

Какво да правим в градината през Октомври.
Октомври е най-подходящо време за засаждане на повечето плодни дървета.
Изчакайте до пролетта само ако почвата е много мокра.

Праскови, кайсии, грозде, дюли, орехи и къпини се засаждат през пролетта. Тези плодни дръвчета страдат много от зимната мокрота и често не се вкореняват.

Октомври е най-доброто време за засаждане на декоративни храсти, чиито листа опадват.
Ако засадите растенията до средата на октомври, те ще развият известен брой влакнести корени до настъпването на студовете и през пролетта ще израстат буйно. Това важи за устойчивите увивни и катерливи растения като бръшлян, дива лоза и орлов нокът (Lonicera).

Можете да сазадите рози през октомври, ако вземете необходими защитни мерки.

Към края на октомври трябва да сложите зимно покритие и на старите розови насаждения.

Към средата на октомври тревата се окосява за последен път, за да прекара добре зимата.
При този случай се изчистват и всички досадни плевели. Окосената трева се прочиства с греблото. Така подготвената морава изглежда добре и през зимата.

Ако към края на октомври се очакват силни студове, от земята се изваждат и късноцъфтящите гладиоли.

Луковиците на минзухари и кокичета се засаждат в началото на октомври в саксии, за да разцъфтят в стаята.

За поливане на растенията в топлите стаи използвайте вода със стайна температура.
Студена вода направо от чешмата вреди на корените. Внимавайте водата да не е по-топла от въздуха в стаята.

Още в средата на есента голяма част от саксийните растения се прибират на закрито, за да им се осигурят подходящи температурни условия за презимуване. Това обаче често се превръща в проблем, първо заради ограничената жилищна площ и второ поради факта, че балконът някак опустява през зимата, липсва му цвят и настроение.

 

Тази ситуация донякъде може да се опрости като заложите на студоустойчиви видове, които могат без проблем да презимуват на открито.

Бергения

Многогодишно студоустойчиво растение с едри лъскави листа, което може да цъфти по два пъти в годината. Цветовете й са обагрени в бяло, розово, червено или лилаво. Лесне е за отглеждане, тъй като се развива добре на всякакви изложение, понася както студ, така и суша.

Хоста

Многогодишно растение, образуващо гъста приземна туфа. Напълно зимоустойчиво. Много ефектна и декоративна е листната маса. Хостата е изключително непретенциозно растение, с което може да се справи всеки, дори неопитен, градинар. Предпочита сянка, но расте при всякакви изложения. Обича лека и свежа почва.

Японски пиерис

Студоустойчив храст, който е декоративен целогодишно и особено през пролетта. Може да расте както на слънце, така и на сянка, трябва само да се пази от силен вятър.

Юка

Много устойчиво растение, отлгежда се лесно, обича светлите места. През зимата вирее добре на хладно място, почти без вода.

Чемшир

Красивия чемшир внася настроение в градината или на терасата дори през зимата. Отглежда се лесно, расте на всякакви изложения, понася без проблем смяна на мястото.

Хотуния

Цъфтящо растение с декоративни пъстри листа. Те са сърцевидни, шарени, обагрени в зелено и различни нюанси на малиново и кремаво. Растението обича слънчеви изложения и понася лесно зимните температури.

Декоративно зеле

Растението е подходящо за оформяне на бордюри, цветни масиви, градински композиции, може да се засажда краи алеи, в интересни сандъчета, контейнери, градински вази. Отглежда се лесно и е напълно студоустойчиво.

Зимен жасмин

Пълзящо цъфтящо растение, устойчиво на ниски температури. Зимния жасмин се отглежда лесно, може да се оформи и като бонзай. Подходящ е за двора, верандата, открита тераса.

В края на лятото и началото на есента градината все още е обсипана с пъстри цветове. Септември е един от месеците с най – красива и разноцветна природа, през който си струва да прекарвате колкото можете повече време навън, в двора. Не само защото има доста работа в градината, но и за да се наслаждавате на едни от последните топли дни от годината.

 

Кои растения красят градината през септември?

Хризантема

 

Хризантемите са едни от най – разпространените есенни цветя. Обичат слънцето, рохкава и пропусклива почва, богата на хранителни вещества. Поливането трябва да е обилно, а от пролетта до началото на есента е желателно и да подхранвате растенията с добре узряла органична тор. Хризантемите се комбинират отлично с астра и декоративно къдраво зеле.

Есенен минзухар (Colcicum autumnale)

 

Есенният минзухар е едно от малкото луковични растения, което цъфти през есента. Цветът му най – често е розово – лилав или бял, но са селектирани и сортове с жълти цветове. Обича слънцето, но понася и леко засенчване. Нужна му е добре пропусклива почва и редовно поливане. Изглежда много добре, засаден в комбинация с нископълзящи храсти като юниперус, евонимус или почвопокривни растения. Есенният минзухар е силно отровен!

Далия (гергина)

 

Цъфтежът на далиите продължава от август до октомври. Цветето обича светли и слънчеви места, глинесто – хумусна почва, редовно торене. Нуждае се от обилно поливане.

Есенно анемоне

 

Цъфти в многобройни цветове, продължително – от края на август до началото на зимата. Предпочита богата, плодородна почва. Расте най – добре на сянка или полусянка. Зимоустойчиво е, но е за предпочитане преди студовете корените му да се затрупат с есенна шума. Изглежда чудесено в смесени групи с многгодишни цветя, под високи храсти и дървета, както и в северните кътчета на градината.

Есенна астра

 

Цъфти през есента с големи съцветия тип кошничка. Предпочита добре дренирана, влажна почва и слънчево място.

Центрантус (Centranthus ruber)

 

Растението цъфти от края на пролетта до края на есента. Атрактивна е и зелената листна маса, която се задържа почти до настъпване на зимата. Цъфти в бяло, розово и червено. Предпочита сухи, слънчеви места с добре дренирана почва. Може да вирее и по скалисти терени. Обича варовитата почва.

Физостегия (Physostegia virginiana)

 

Цъфти продължително от края на август до края на октомври. Нуждае се от плодородна почва, може да расте както на слънце, така и на сянка. Необходимо е редовно поливане. Може да се използва в смесени цветни композиции с други цветя или многогодишни треви. Изглежда добре засадена край водоеми.

Други атрактивни растения, цъфтящи през септември са: Щернбергия (есенниче), Хелихризум, Цератостигма, Елшолция, някои сортове флокс, японска спирея.