Те са толкова вкусни, че няма как да не им отделим нужното внимание. Освен ценни в кухнята, те са и толкова полезни, че е трудно да бъдат изброени всичките им полезни качества. Оказва се обаче, че същото се отнася за листата на дървото. Те са не по-малко ценни от самите плодове и имат способността да лекуват и повлияват положително редица болести и състояния.
Екстрактите от билки са едни от най-ефикасните лекове срещу болести. Защото природата се е погрижила да не оставя нито една болежка без цяр. А най-добрите лекове, се правят у дома!Екстрактите от билки са едни от най-ефикасните лекове срещу болести. Защото природата се е погрижила да не оставя нито една болежка без цяр. А най-добрите лекове, се правят у дома!
Маслиновите листа се смятат за изключително полезни и лековити в редица случаи. Екстрактът от тях съдържа много антиоксиданти, което го прави едно от най-добрите оръжия, противодействащи на стареенето. Всъщност, маслиновите листа съдържат едни от най-мощните антиоксиданти. Провеждани са много изследвания, които установяват, че екстрактът, направен от пресни маслинови листа, има антиоксидантна способност, почти два пъти по-висока от тази на екстракта от зелен чай!
Листата на маслината могат да бъдат използвани и под друга форма. Изсушени и приготвени на чай те са също много полезни. Олеуропеинът в листата има и силни антибактериални свойства. Това означава, че с чаша горещ чай можете да се предпазвате и лекувате от заболявания като например пневмония и туберколоза, причинени от бактерии. Помагат и при инфекции на пикочните пътища и предпазват от инфекции след операция.
Листата са източник и на съединения, които подсилват имунната система, повишават енергията и имат противогъбични свойства. Невероятно е как листата на едно дърво могат да се борят с всички тези заболявания, да понижават кръвното налягане, да регулират нивата на кръвната захар и тези на вредния холестерол. Полезни са дори при малария, артрит, атеросклероза, хепатит, менингит, дифтерит, язви, грип и всякакви възпалителни процеси.
Маслината е южен, топлолюбив овощен вид, но с разширена амплитуда на устойчивост на ниски температурни колебания. Болшинството сортове, разпространени в Средиземноморието, измръзват почти до основата при -12, -15С. Има и сортове, които при кратковременно падане на температурата до -18 и дори до -20С, могат да загубят само клончетата от късния (есенен) растеж, които по това време са все още с неузрели тъкани. У нас се предлагат сортове с частично повишена мразоустойчивост, но трябва да ги закупите от утвърден разсадник.
Не само сортовите качества са решаващи за успешно презимуване в малко по-студени райони на България. Много голяма роля играе начинът на отглеждане.
Мястото, на което ще насадите маслината, трябва да е защитено от северните ветрове. То трябва и да не е директно огрявано от слънцето, особено през зимата. При открит за слънцето участък трябва да се предвиди някакво тъмно покривало, напр. брезент, с което да се покрие дървото още в началото на затопляне след мраз, но без да се завръзва отдолу, т.е. без да се „затваря” плътно.
Маслината е подчертано издръжлива на засушаване, но все пак напояване през лятото е нужно, защото само водата прави органичните и минерални торове достъпни за корените на растението. Добре „охраненото” и умерено напоявано маслиново дърво може да издържи застудяване до 5-6С по-ниско от сортовата й биологична граница. Късно през есента младото дръвче трябва да се обвива с цветно найлоново фолио: през първите 3-4 години – цялото дръвче, а след това – само стъблото. Важно правило: около стъблото се изправят и привързват пръчки или тръби, с които да се оформи „тръба” за въздушна изолация около стъблото. Едва след това върху тях да се обвият каквито и да са подръчни изолационни материали, но без слама или царевичак, защото ще примамят мишки.
Маслината е калцелюбиво растение – почвата трябва да е богата на варовик, а ако е неутрална (рН под 6.5) трябва да се разпръсне и закопае в почвата стара гасена вар - няколко лопати около растението. Без варовита почва маслината измръзва по-лесно и по-дълбоко.
През първите 5 години да не се прави резитба!