Детайли

Написана от Super User

Категория: Студоустойчиви растения

Публикувана на 26 Февруари 2018

Посещения: 2489

Mнoгoгoдишнo pacтeниe, кoeтo зaпaзвa лиcтнaтa cи мaca и пpeз зимaтa. Xoйxepaтa пpитeжaвa кpacив, чepвeн oтeнък нa лиcтaтa. Изключитeлнo пoдxoдящa зa дeкopaтивни гpyпи, бopдюpи и микcбopдepи.
Bиcoчинa: дo 30cм.
Cтyдoycтoйчив: дa
Пoдpязвaнe: дa, cлeд пpeцъфтявaнe oтcтpaнeтe цвeтoнocнитe cтъблa
Macтoпoлoжeниe: cлънчeви мecтa
Пoчвa: Heвзиcкaтeлнa
Цъфтeж: мeceц мaй- ceптeмвpи.Хойхера (Heuchera) е покритосеменно растение от семейство Каменоломкови. Цъфти многогодишно. Издържа от слънчеви до полусенчести места. Издръжливо растение / – 20 С-+/, с умерени нужди от поливане. Подходящо за бордюр и алпинеумни и съчетания. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на 5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата. Ботаническото име цветето е получило в чест на немския ботаник Хойхер. Англичаните го наричат петнист здравец, а в България е известно като „сълзата на поета“.Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. Същото се отнася и до поливането – крайностите трябва да се избягват. От недотам ефектните природни видове хойхера съвременните селекционери са създали оригинални, красиви сортове, които печелят обичта на цветарите по целия свят. Тъй като корените имат склонност да излизат над почвата, хойхерите редовно трябва да се загърлят и засипват. Освен това трябва на 4-5 години да се разделят туфите, на които средата се е оголила, и да се засаждат на нови места.Така и най-лесно се размножават. Размножаването със семена също не е трудно, но младите растения зацъфтяват на третата година. Освен в градината, хойхерата може да се отглежда и като саксийно цвете или сандъчета на балкони и тераси. Подходяща е смес от равни части градинска почва, листовка и пясък. Зимата могат да прекарат на открито.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Студоустойчиви растения

Публикувана на 20 Февруари 2018

Посещения: 2361

Това растение, подобно на юка, обикновено се предлага като Dracaena indivisa. Разликата обаче е в корените - драцените имат тънки, оранжевожълти корени, а кордилинето - конусовидни удебелени корени. В родината си корди-линето се развива като „дърво" с височина 12м. Дългите около 1м мечовидни листа образуват сноп и провисват елегантно. В голям съд не цъфти.Родината на растението са Австралия и Нова Зенландия. Прилича на храст или малко дърво. Корделинето е близък роднина на драцената, с която често се бъркат.
Високо е 35 – 70 см. Растението по правило е по – компактно от драцената, листата са по – красиви.
Листата имат цвят на череша или са в зелено и бяло, зелено, розово или жълто, с многобройни жилки по тях. Коренището е масивно, корените са бели. Чрез делене на коренището се образуват младите растения.Произход: Нова Зеландия. 

Месторастене: Слънчево. 

Субстрат: Оптимална пръст или глинесто-хумусна градинска пръст. 

Поливане, торене: В периода на израстване се полива умерено. Да не се допуска изсъхване на туфата. До август се наторява през 4 седмици. 

Презимуване: Да не се прибира с мокра туфа. На светло при температура 2-10°С. Полива се съвсем малко. Измръзналите снопчета се отстраняват, след като изсъхнат. През пролетта растението пуска нови издънки в основата и става многостеблено, което му придава извънредно декоративен вид. При необходимост се пресажда през март. 

Вредители, болести: Рядко.

Размножаване: Пресажда се веднъж на две години, през пролетта – в почва, в която има угнили листа, дървесина и пясък. Добавете парченца дървен въглен, за да избегнете загниването на корените.
Размножава се чрез издънки от кореновата система, които се отделят при пресаждането, или чрез семена, от цветовете, които цъфтят от януари до май. Можете да използвате и върхови резници, поставени във вода, отново с парченца дървени въглища. След три месеца се появяват и корените.

Съвети за оформление: Красиво солитерно растение е редкият сорт „Атропурпурея" с бронзовочервенн листа. То расте малко по-слабо и е по-чувствително на студ от зеления сорт.
Студоустойчивост:
-12°C (зона 8a)
Разположение:
Директно слънце
Почвена pH+:
неутрална (pH 6,5-7,5)
Влажност:
влаголюбив
Навън расте:
с отопление 

Детайли

Написана от Super User

Категория: Студоустойчиви растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 3113

 Многогодишно вечнозелено сукулентно растение. Образува месеста вечнозелена розетка - една или повече, които могат да досигнат до 15-20 см в диаметър. Листата са удължени, ланцетно-лопатовидни, заоблени на върха, често с накъдрена периферия, месести, тъмнозелени, с дължина от 3 до 10 см. Стъбло почти липсва или е съвсем скъсено, удебелено. Корените са дълги и месести. Цветоносите - един или повече, се появяват от центъра на листната розетка и са многобройни понякога, със сравнително едри и ярки цветове. Левизиите произхождат от Северна Америка - Орегон, Калифорния. В градините отскоро набират скорост хибриди, които са вечнозелени, с разнообразни цветове. Растението е напълно зимоустойчиво, но има специфични изисквания, за да се отглежда у нас. Въпреки, че са предизивикателство за всеки градинар, левизиите са толкова красиви и необичайни цветя, че все повече любители ги отглеждат в саксии или в градините си.Височина по време на цъфтеж и ширина около 30 см. Декоративна месеста листна розетка или колония от розетки и ярък и красив цъфтеж. 

 Левизиите цъфтят в края на пролетта и началото на лятото, т.е. през май-юни. Цветовете са събрани на върха на високи до 30 см цветоноси. Отделните цветчета са до 2.5-3 см, обагрени в най-различни цветове - от светлорозово, до цикламено, неоново лилаво или оранжево и нюансите им. Цъфтежът може да продължи 2 месеца.Много е писано за левизите и въпреки това те се смятат за трудни за отглеждане растения. И все пак, когато се понатрупа личен опит и наблюдения, може съвсем успешно да се отглежда в градината. Още повече, че у нас левизиите дават кълняемоспособни семена и безкрайно поле за експерименти. Наистина е добре да се започне с не прекалено едро и обилно-цъфнало растение, защото едрите растения по-трудно се адаптират. Отглеждането в саксия на балкона или в неотопляема оранжерия е даже по-лесно, отколкото в градината. Почвата трябва да е отцедлива, умерено плодородна, за предпочитане леко кисела. Пълното слънце следва да се избягва, по-подходящо е източното изложение. Друго важно условие е да се осигури добър дренаж както на цялото растение, така и в кореновата шийка. Това се постига, като се покрие повърхността на саксията с филц или дребен чакъл. Редовното поливане е важно, но не трябва в листната розетка да се задържа вода, особено пък да замръзва. Ако се сади в градината, пак е добре да не се избира най-припечното изложение, розетката да се засади по възможност вертикално и зимата да се покрива, за да не се преовлажнява ида не замръзва вода в нея. Все пак, понякога левизиите показват завидна устойчивост и оцеляват под дебели преспи сняг, напук на всички препоръки за отглеждане. Така че, докато не опитате, няма как да знаете дали левизията е вашето цвете или не. Веднъж засадена в земята не понася местене. Левизиите се садят най-вече в скални кътове и алпинеуми. Лесно се отглеждат и в саксия на балкона, където през зимата може да се контролира влагата. Със студа нямат проблеми.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Студоустойчиви растения

Публикувана на 20 Февруари 2018

Посещения: 2233

Плодът опунция съдържа калций, магнезий, фибри и витамин C.

Плод с бодлички

Опунцията има цилиндрична форма, с дължина до 4-8 сантиметра, обвивката й е жълто-оранжева, покрита с бодлички. Месестата част на плода е жълта или оранжева със сладък, деликатно остър и освежаващ аромат. Този плод може да се яде суров или приготвен на салата, добавен в различни видове ястия или сготвен. Узрелите плодове на опунцията могат да бъдат съхранявани около 2 дни при стайна температура.

Свещен плод

Ацтеките считат това растение за свещен плод. Вярват, че след като ядат от него ще имат успех в много области от живота.

Да отслабнем с плодове от опунция
Освен, че е бил считан за свещен, опунцията е плод, богат на фибри, витамини и минерали. Той също така намалява нивото на лошия холестерол в кръвта и се препоръчва за хора, пазещи диети и целящи да отслабнат. Опунцията подобрява функцията на храносмилателната система, помага за елеминирането на излишните мазнини, ускорява храносмилателните процеси и предотвратява заболявания като артеросклероза.Този свещен плод е популярна съставка при приготвянето на чай, особено при зеления чай.