Articles - Thumbnails

Хемерокалисите – тези искрящи слънца в градината са едни от най-търсените и модерни многогодишни цветя. Естествено разпросранени са главно в Източна Азия и рядко в Европа. Наименованието на рода произтича от гръцките думи хемера - ден и калос - красота, свързано с това, че всеки цвят цъфти само един ден. В почвата растенията образуват множесво месести столони. Другите корени са шнуровидни, месесто удебелени. Проникват на 40-80 см дълбочина, което подпомага растенията да устояват на суша. Многобройните листа излизат направо от почвата. Те са дълги, прегънати на два по централната жилка. Най-често са грациозно дъговидно извити.
Според височината им, сортовете се делят на: дребни /под 30см/, ниски /30-50 см/, средни /50-80 см/ и високи /над 80 см/. Цветовете са разположени на върха на разклоненията, по 10-20 на стъбло.Те са едри камбанковидни. От съществуващите около 25 вида са създадени хиляди хибридни сортове. Палитрата на багрите им е много богата. Цветовете са едри и ефектни. При умело подбиране на сортовете от тях можете да осигурите в градината си цъфтящи цветове в продължение на 100-120 дни.
От съществуващите многобройни сортове, ще представим само тези, предложени като новост за 2006 година. Сред тях единственият кичест е Съндърст. Баграта на цвета е медено-кафява, а диамътърът му е 13-15 см. Тичинки няма. На височина растенията достигат 40-50 см, поради което са много подходящи за оформяне на бордюри. Можете да ги засадите в саксии за украса на балкони и тераси. Овейшън очарова с пурпурно-виолетовите си цветове. Центърът им, както и периферията на фантастично накъдрената периферия на листчетата са златисто жълто обагрени. Цветоносите са 50-55 см високи. Цъфти продължително време през лятото и втори път през есента. Олд Сен Джоан е с кремаво-прасковени цветове с къдрава периферия. Дълбоко в гърлото има зелено петно, оградено с розово-червен ореол. При разтваряне цветът достига 13-15 см в диаметър. Растенията са високи 55-60 см. Цъфтежът е продължителен. Дестинед ту Си е един от най-красивите сортове. Баграта на перигоните е нежно кремава, пищно изрисувана с лилаво в центъра и по къдравите им краища. Цветовете са 13-15 см в диаметър и не само че са много красиви, но и са много ароматни. Растенията зацъфтяват първи сред хемерокалисите, а цъфтежът е продължителен. Височината им е 55-60 см. Манифисент също е едно малко чудо, тъй като баграта на перигоните е бледо-розова, нещо необичайно за вида. Основата им е жъртеникаво-зелена, оградена с по-тъмен ореол. Височината на растенията е 50-55 см, затова ги припоръчват за отглеждане в контейнери за украса на болкони и тераси.

Изисквания
Хемерокалисът не е взискателен. Развива се еднакво дабре както на сухи, места, така и на терени, където водата се застоява. Затова се използва за зацветяване на места, където други декоративни видове трудно се развиват. С него можете да зацветите естествени или изкуствени водоеми, както и каменисти места и алпинеуми. Подходящ е за слънчево изложение или за леко засенчени места. Развива се на едно място десетки години, като непрекъснато разширява площта си, без да изисква особени грижи.
Растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. При засаждане уплътнявайте почвата добре и ваднага полейте. През вегетацията премахвайте плевелите около растенията. При необходимост подхранвайте или поливайте.

Прекрасни цветове , това е сорта гейша, цъфти продължително време, от март до май.

Уникален вкус наподобяващ силно ароматен лимон примесен със силни нотки аромати на тропични плодове. Изключително полезен за здравето ви. Консумира се предимно под формата на компоти и желета.

Описание и произход:

Джуджевиден храст , до и около 1 метър височина с малки бодли. Плодовете са с диаметър около 4 см и дължина достигат до 6 -7 см максимум. Култивирани са в Китай в провинции Fujian,, Jiangsu, Zhejiang . Родината му се смята за Япония. Този вид е пренесен в Англия едва през 1870 година от сър Маулей известен по онова време нурсерист. Първото дръвче е посадено в град Бристол, тогава и му е дадено името Chaenomeles ‘Maulei’ - селектиран подвид на Японската дюля.

Аквилегията е приспособима към различни типове почви, но предпочита влажна, дренирана и леко кисела до неутрална почва. Предпочита полусянка. 
Макар и многогодишно кандилката е нетрайно растение - живее по две-три години, но затова пък се размножава лесно със семена, като често се самозасява. 
Изключително лесно се хибридизира с всички видове в рода, което налага изолираното отглеждане на именуваните разновидности.Студоустойчивост: студоустойчиви, -34.5℃ до -28.9℃ (зона 4 по USDA)
Достига размер: до 1 м. височина
Вечнозелено: не
Светлина: полусянка
Влага: умерена
Период на цъфтеж: пролет - лято
Категория: двугодишни, медоносни растения, местни видове, многогодишни, семена, тревисти.

Многогодишен, вечнозелен декоративен храст. Листата му са оцветени в светлозелени с тъмна ивица посредата. Някои видове обаче са пъстролистни с светло лилави отенъци. На всички видове през летните месеци се появяват малки лилави цветчета. Чудесна окраса са за сандъчета на балкона.Полива се умерено и редовно. През зимата внимавайте почвата да не засъхне, като от време на време напръсквайте листата с вода. Тори се със суха тор на всеки 4 седмици. По-старите растения се пресаждат всяка втора година след периода на покой през пролетта. За пресаждането използвайте градинска пръст и съд с дренаж.Обичат много светлина и слънце. Важно е през лятото растението да получава свеж въздух, но го пазете от течение защото има възможност от простудяване. През зимата е достатъчно да се поддържа температура от 8*С.Размножава се чрез резници през март при температура на почвата 22-25*С. Младите растение подрязвайте редовно, за да се разклонят по-добре.

Описание:  Многогодишно, тревисто и вечнозелено растение. Стъблата са ниски, разклонени, розово-червеникави на цвят. Листата са дребни, приседнали, овални и вдлъбнати. Покрити са със сив восъчен налеп. Съцветията са щитовидни. Този дребничък седум произхожда от остров Сахалин в Северната част на Тихия океан. Напълно зимоустойчиво растение.
Размер:  Височина до 10 см, ширина 20-30 см.
Декоративност:  Декоративна листна маса, която мени своя цвят от перлено сив през лятото, до розово-лилав през есента и зимата.
Цъфтеж:  Цъфтежът е летен и обилен, съцветията са щитовидни, отделните цветчета са цикламено-розови.
Отглеждане:  Този седум се развива добре на слънце или лека полусянка. За разлика от повечето много сухоустойчиви седуми, Sedum pluricaule се разраства успешно в добре дренирана, но свежа почва. Въпреки това, той понася и засушаване, при което спира растежа си, хвърля част от листата си и се вджуджава.
Използване:  Използва се в алпинеуми и скални кътове в комбинация с други сукуленти. Изглежда красиво, сгушен в камъните. Може да се сади в кашпи и клоцове, където се откроява с необичайния си и красив цвят на листната маса.