Articles - Thumbnails

Начало

Детайли
Категория: Кактуси
Посещения: 25281

Семейство кактусови.

Това е най разпространениет кактус за стайно отглеждане. Тази група кактуси наброява повече от 50 вида, в културата има много хибриди. Младите Ехинопсис имат формата на кълбо ,след това те се изтягат  и възрастните растения вече имат цилиндрични стъбла. Цветовете са големи, дълготръбести, най често са бели, понякога ароматни. Обикновенно образуват много детки.

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена. Зимата в период на  покой при температура 5-10°С.
Осветление: Ярка, разсеяна светлина. Ехинопсис може да стои на пряко слънце само след адаптация, може да получи изгарения,необходимо му е засенчване в горещите часове.
Поливане: Умерено от пролетта до есента, но по обилно отколкото  при другите кактуси. Зимата поливането е по рядко при хладно зимуване. Тори се от пролетта до есента.
Влажност  на въздуха: Обича периодичното опръскване
Пресаждане: Почва – 2ч градинска, 1ч листна,1 ч торф с добавка оборски тор, 1 ч пясък и тухлени парченца. Корените на ехинопсиса са  много по добре развити, отколкото на другите кактуси, затова саксията се подбира по голяма.
Младите растения се разсаждат всяка година а по старите през година.
Размножаване: Много леко с детки и семена. Цъфтят на 4-5 година.

Съвети

Ехинопсис се размножава много лесно с детки(избили встрани малки кактусчета), но най красивите и здрави растения се получават от семена.
Семената можете да купите а може и сами да получите. За  това обаче, трябва да имате два цъфтящи ехинопсис които не са родствени, т.т. те са  получени от неродствени растения. Понататък се извършва преопрашване на тези две растения за това се използват парченца памук или перце. В последствие на мястото на цвета се образува зрънце в което се образуват семена.
В повечето случаи цветовете на Ехинопсис се появяват на сенчестата страна  на стъблото. Нежелателно е обръщането на друга страна  ако то се кани да цъфти.
Независимо, че растението не е взискателно то все пак се нуждае от внимание. Недостатъчното осветление води до изтягане и източване на стъблото в резултат на което растението губи добрият си вид.

Вредители

Ако на кожицата на ехинопсиса се появят ръждиви налепи в областта на върха, то това е поражение от червеният акар. Нападат го още щитивидни листни въшки. 

Детайли
Категория: Кактуси
Посещения: 24182

Астрофитум украшение A.Myriostigma–този кактус има винаги четири ребра и няма бодли. Цъфти с неголемо жълти цветове. Най-невзискателният астрофитум

 

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена, зимата по време на покой - температура 7-10°С, при сухо съдържание. Най-добре да се държи на открито, на балкона или в градината.
Осветление : ярко, интензивно осветление с пряка слънчева светлина. Астрофитум обича  много светлина и през лятото и зимата.
Полив: Умерен,  през пролета  и лятото. Есента  се съкращава. Зимата  практически не се полива.
Торене:  от началото на пролетта до края на есента астрофитум се подхранва със специални торове  за кактуси.
Влажност на въздуха : астрофитум е устойчив на сухият въздух.
Пресаждане: Когато пресаждате кактусите, използвайте равни части пясък и градинска глинеста почва. Повечето видове, които растат по - бързо, се нуждаят от пресаждане пре 2 - 4 години. Винаги използвайте саксия с дупки за отцеждане на излишната вода. Тъй като повечето кактуси имат големи бодли, то те се нуждаят от калции в почвата. (освен A. myriostigma) за това в почвата се добавят  мраморни или гранитни  парченца или просто яйчни черупки. Астрофитум  не понася кисели почви, необходима е слабокисела почва. Младите растения се пресаждат всяка година , а старите на 3-4 години.Размножаване: семена.

 

Петната по стъблата на астрофитума  са всъщност тънички власинки, които имат способността да поемат влагата. Именно затова с астрофитум трябва да сме внимателни, да не повредим власинките.
С възрастта много растения астрофитум  образуват  кафяви петна  в долната част на стъблото и го загрозяват. Предполага се, че растението се държи на хладно, но все пак причините са неясни.