Articles - Thumbnails

Нуждае се от осветено място, без пряко огряване от слънцето. Умерена нужда от вода. Поддържайте почвата относително влажна по време на растеж. Поливайте когато почвата е леко засъхнала. легенда
Описание:
Сукулентните растения се срещат на много места по света. Най – често срещани са в Южна Америка, Мексико, югозападните американски щати.
Най – важен за кактусите е климатът. В повечето случаи те се нуждаят от много малко дъжд. Растенията задържат вода в специални клeтки, за да оцелеят след дълъг период на суша. Формата им също е съобразена с трудните условия на живот. В повечето случаи имат форма на топка и много рядко имат листа. Това е от голямо значение за минимализиране на изпаренията. Вместо листа по стеблото има дебели бодли. При нужда кактусите се смаляват. По принцип могат да цъфтят, но често за това е нужно много време.
Когато отглеждате сукулентни вкъщи, имайте предвид, че те трябва да се напояват с вода, която не е много варовита. Ако не е такава, кактусите скоро ще загният. Добре е в периода на растежа да ги напоявате периодично. Добре е да оставяте почвата им за по – дълго време суха. През зимата повечето видове са в период на покой. Осигурете им място, което е светло, хладно и сухо.
През пролетта започнете да поливате много внимателни, в малки количества. Рано или късно ще трябва да пресадите растенията. Използвайте за това специална почва. Когато растението започне да образува пъпки, не е добре да го местите.
Ако растенията са поставени в прекалено топло и тъмно място, без достатъчно кислород, те бързо се деформират.
Трябва да използвате специална тор за кактуси, защото в противен случай можете да
стимулирате образуването на листа.
“Коледният” кактус Zygocactus truncatus или Schlumberiga russeliana цъфти през зимата.
Цъфти в червено, розово и бяло.Цъфти няколко седмици.Нуждае се от добре отцеждаща се почва, специална за сукулентни. Предпочита по – топлите места.Дръжте далече от течения, климатици и камини.
През лятото поддържайте почвата влажна.
През есента и зимата поливайте, само когато почвата изсъхне напълно.
 Място – далече от директна слънчева светлина.

Повечето познават Красулата като "Дърво на парите" и тя радва много домове. Красулата или "храмът на Буда" както също е известна се отличава с изключителната си хубост и оригиналност! Тя е любимката не само на любителите на сукуленти, но и на всички цветари.

Красулата е доста издържливо растение, но расте бавно. Обича слънцето и расте в добре дренажирани и минерализирани почви. Слънчевата светлина прави растението компактно, равномерно развиващо се и привлекателно. Върху неподходяща почва и при недостатъчно поливане и слънце, красулата започва да линее. В земята не е необходим торф, защото е възможно да се развият микроорганизми. Не трябва да засаждаме красула в по-големи от необходимото саксии - тя не иска резерв за растеж и непременно саксиите трябва да са продупчени. През лятото поливането да става, когато засъхне добре, а през зимата два пъти месечно (или дори по-рядко, в зависимост от стайната температура).

Целта на презимуването е – да спрем растежа на красулата. Ако красулата продължи да расте през зимата при липсата на слънчева светлина, това ще доведе до загубата на нейната декоративност.

Кактусите са едни от най-непретенциозните стайни растения, но има няколко правила, към които трябва да се придържате при отглеждането им. През есента те изпадат в покой. През това време не им трябва нито вода, нито светлина или подхранване.
Универсални правила:
• Обилна слънчева светлина
• Редовно поливане през лятото при пълно изсъхване на почвата
• Зимуване на хладно и сухо място при не повече от 10⁰C
Ако се опитате поне веднъж да отгледате кактус, след това дори няма да забележите как няма да ви стигне място на перваза... Един съвет: ако не ви достига мястото, покорете въздушното пространство. Проявете фантазията си!
Кое е най-подходящото място за отглеждане на кактуси?
През лятото южните прозорци не са най-доброто място за много растения. Само най-здравите цветя са способни да понесат преките слънчеви лъчи, без да не бъдат изгорени листата им. Но това място е отлично за вашите кактуси и сукуленти. През зимата южният прозорец става идеално място за всяко стайно растение.
Всекидневното пулверизиране с мека вода е добро за кактусите и се препоръчва за растенията с немъхести листа.
Засаждане на разсада
В съд с височина 3–5 см. поставете 1 см. торф, отгоре насипете измит в няколко води пясък. В приготвения по този начин грунд посейте семена, без да ги засипвате. Увийте съда в полиетиленов плик, поставете го на светло и топло (20– 25⁰C) място без пряка слънчева светлина.
Възстановяване на кактуса
Кактусът може да започне да гние при продължителна влажна среда. В такъв случай е нужна „Бърза помощ“. Трябва да се изреже всичко, което е започнало да гние. Мястото на срязване трябва да се подсушава в продължение на няколко дни и едва тогава растението да се посади в разрохкана почва. Следващите седмици поливайте кактуса внимателно, докато не се появят първите корени.

Почва и пресаждане
Кактусите нарастват бавно, затова трябва да се пресаждат рядко – на 4-5 години. Най-подходящият месец за това е април, когато растението вече е излязло от периода на покой и започва да нараства. От важно значение за растежа на кактуса е изборът на новата саксия – тя трябва да е съобразена с кореновата система. При някои видове те са силно развити в основата, но къси (например Мамиларията) – тогава е подходящ широк, но плитък съд. При други кактуси (Ариокарпусите) напротив – корените растат на дължина и тогава саксията трябва да е по-дълбока и тясна. И в двата случая обаче обема на съда не трябва да бъде много по-голям от този на подземните части на кактуса. В противен случай той ще расте бавно. Но и прекалено малката саксия вреди на растението и то започва да линее.

Задължително на дъното на съда трябва да се постави дренаж – например дребни камъчета, тъй като всяка излишна капка вода, която остане в корените на тези сухолюбиви растения може да причини загниване и гибел. Особено претенциозни в това отношение са Епифилумите.

Тъй като в естествена среда кактусите виреят в разнообразни условия, изискванията за почвата варират при всеки отделен вид. Но възможно най-универсалната смес е тази от равни части градинска пръст, листовка и едрозърнест пясък. Ако вашия кактус е по-влаголюбив, увеличете двойно или тройно частта на листовката – тя съдържа повече хранителните вещества и придава нужната киселиност на почвата. Добре е да добавите и счукани дървени въглища, които да абсорбират излишната влага. Колкото до често препоръчваната вар – с нея трябва много да се внимава, тъй като по-голямото количество хлор е вредно за растението. А предозирането й може да се получи не само от завишение на дозата, но и от поливането с чешмяна вода (която също се хлорира). Затова варта, и то в минимални количества е препоръчителна само за кактусите, поливани с дъждовна вода.

Подхранване
Колкото до подобренията, органичните торове не са подходящи за подхранване на повечето кактуси. Причината е, че те съдържат прекалено много азот, който води до неправилно развитие на стеблото. Това от което се нуждят тези растения е калции, фосфор и калий в периода на цъфтеж. Затова използвайте само специална тор за кактуси.

Имайте предвид обаче, че при кактусите цъфтежа не винаги съвпада с активния период. Ако това се случва през зимата, не подхранвайте растението, защото ще го извадите от състоянието на покой. Наторяването трябва да започне едва в края на март или началото на април и да приключи през септември.

Размножаване
Размножаването на кактусите става по два начина – вегетативно и със семена. Първият начин е изключително лесен, тъй като повечето растения сами отделят малки части от стъблото (наречени „детки”), които образуват въздушни коренчета. Имайте предвид, че най-силните и жизнеспособните от тях се намират на върховете. Необходимо е само да ги отделите от големия кактус и да ги засадите в отделна саксия с влажна почва. Най-подходящият сезон за това е лятото.

Кактусите, които не образуват „детки”, могат да се размножават вегетативно чрез резници. За целта се избира върха на някое разклонение на стеблото и се отрязва с нож. Долната му част се подостря като молив, което улеснява образуването на хубав корен. След това резникът се оставя да съхне на въздух за около седмица. Засажда се в добре дезинфекцирана почва с добър дренаж, а саксията се поставя на светло място. През следващия месец не е необходимо да поливате резника – за това време коренчетата му трябва да са се появили.

И двата вегетативни метода обаче имат съществен недостатък – след неколкократно размножаване, жизнеспособността на растенията силно намалява. Затова най-запалените любители на кактуси отглеждат своите растения от семена. Това обаче е дълъг и труден процес.