Детайли

Написана от Super User

Категория: Външни растения

Публикувана на 12 Септември 2024

Посещения: 179

Средно ранните домати са към края на развитието и плододаването си поради настъпващите метеорологични промени. Със завършването на беритбата почистете площта от растителните остатъци и не чакайте късна есен, за да обработите почвата дълбоко. Колкото по-рано извършите тази обработка, толкова по-добре. Успоредно с обработката наторете площта според зеленчуковия вид, който ще бъде отглеждан на това място през идната година.
На късните домати още в първите дни на септември, или около 40 дни преди обичайното в района време за образуването на първите есенни слани, прекършете върховете, независимо от броя на развилите се съцветия. Така ще ускорите наедряването и узряването на формиралите се плодове, което означава и че ще получите повече продукция преди образуването на първите слани.

Късните краставици приключват развитието си. До настъпването на неблагоприятните за тях условия ще наберете повече продукция, ако извършвате редовно беритбата, не допускайте прерастване на плодовете и успоредно с добрите откъсвате и деформираните и повредените, както и ненужните колтуци. Всичко това гарантира постигането на по-висок добив.

Главестото зеле вече се нуждае от нарастващо внимание. От изключителна важност е поддържането на нормална влажност. Поливайте редовно, като се съобразявате с количеството на валежите Обикновено септемврийските валежи не задоволяват изискванията на бързо нарастващите растения. При недостиг на вода много растения не формират или формират малки зелки. Валежите или поливките след допуснато засушаване са причина за напукване на формиралите се зелки.

Карфиолът вече ще започне да формира главите. Подхранването с 100-200 г на 10 кв. метър амониева селитра или с 5-6 кг размит в поливната вода пресен оборски тор се отразява добре на добива и качеството. Започне ли формирането на главите, прекратете достъпа на пряка слънчева светлина до тях с подходящо привързване или пречупване на големи листа от листната розетка.

Разсадът за предзимно засаждане на ранно главесто зеле в районите, в които това е възможно, засейте към средата на септември. По-ранният прераства, а по-късния може да се окаже незадоволително развит към времето му за засаждане.

Време е за сеитба на спанак. Може да го засявате още в първите дни на септември и да продължите на етапи през 10-15 дни и през следващия месец. От ранните посеви се получава продукция за консумация още през есента.

За късните моркови една обилна поливка в началото на септември обикновено е наложителна, поради оскъдните валежи по това време и дори пълната им липса. Ако засушаването продължи, ще се наложи поне още една поливка.

Засяването на късните репички обикновено става възможно към края на месеца. Ако температурите по това време са необичайно високи, отложете до захлаждане на времето. Те никнат бързо. Засетите в топло време често развиват дълги тънки стъбълца, полягат и не стигат до развитие на кореноплодчета.

За овощаря

Беритба на късните сортове ябълки и круши започва. Добре е да извършите по-внимателни наблюдения за настъпването на беритбената зрялост. Правилното определяне на момента за беритба на всеки сорт е от съществено значение за сполучливото съхранение на плодовете. Плодовете на сорта Айвания например, обрани преждевременно, остават с тревист вкус и без аромат, на сорта Боровинка пък никога не успяват да увеличат захарността си и все са твърде кисели. Плодовете на Канадска рената и Зимна бананова бързо придобиват брашнеста консистенция и не подлежат на по-нататъшно съхранение, когато са обрани късно. Освен това в периода на съзряване ябълките увеличават теглото си с 1 – 2 % на денонощие.

Има доста надеждни методи за определяне момента на беритбената зрялост. За практиката на любителя овощар най-удобни са показателите:

* появата на характерната за сорта окраска по кожицата на плода;

* лесното откъсване на плодовата дръжка от плодовата клонка;

* потъмняването на кожицата на семената.

Беритбената зрялост на Златна пармена и Озарак голд обикновено настъпва още в последните дни на август и продължава докъм 10-ти септември. Следва беритбата на сортове като Джонатан, Жълт белфльор, Канадска рената, Златна превъзходна и др. В края на месеца се берат сортове Карастоянка, Муцу, Бял зимен калвил, Айвания и Мелроуз.

Беритбеният инвентар и плодохранилищата, в т. ч. и домашните, трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани най-късно до първите дни на септември, като се има предвид настъпващата беритбена зрялост

Почвата в младите овощни насаждения, в които са отглеждани подходящи ранни зеленчуци, е време да почистите от растителните остатъци и да я обработите в междуредията или в околостъблени кръгове, както по-често се предпочита в домашните градини.

Поливките на младите овощни дръвчета са наложителни при установено трайно засушаване, тъй като тяхната коренова система е все още неразвита и плитко разположена. Извършват се с умерено количество вода, колкото да се поддържа нормална влажност в коренообитаемия почвен слой.

Полейте ягодите още в началото на месеца. Ако лятното засушаване в района продължи, няма да сгрешите полеете ли още веднъж до края на септември, а и след това. След първата поливкса подхранете с умерени дози калиеви и фосфорни торове. Заравят се чрез задължителното окопаване след поливката.

Нови ягоди може да засаждате през целия септември, както и в началото на октомври. Благоприятни метеорологични условия най-често настъпват през втората половина на месеца, след падането на повече валежи, но при поливни условия желателно е да се засажда още в началото му. Колкото по-рано, на толкова по-добро развитие може да се разчита през есента и на по-успешно презимуване. По-рано засадените раждат повече плодове.

Окопаването на малините още в ранна есен е много полезна практика – унищожават се никнещите плевели, но не по-малко важно е и премахването на слабите и сгъстяващи насаждението нови издънки.

За лозаря

Започва гроздоберът и повечето любители лозари се захващат да направят домашно вино. Ето някои цифри, които ще им бъдат полезни:

Гроздето се бере при захарност:

21-23% за червените вина
18-20% за белите вина

Недостигът на захарност се допълва с 1 кг захар на % за 100 л мъст.

От 100 кг грозде се получава

70-75 л мъст
60-70 л вино

При направата на домашните вина обикновено любителите не обръщат внимание на „шапката”. За какво всъщност става въпрос?

За приготвянето на червените вина ферментацията протича заедно с ципата на зърната. Това е задължително условие, тъй като виното се оцветява благодарение на багрилните вещества в ципата. Когато не е червено оцветена, вземат се мерки за допълнително обагряне на гроздовата мъст, но при всички случаи ципата участва във ферментацията. Лошото е, че ципите, а и смачканте зърна зърна, увлечени от отделящия се въглероден двуокис, се изнасят на повърхността на ферментиращия сок и образуват така наречената във винарската практика шапка. Това не е от полза за обагрянето на сока, но по-лошото е, че благодарение на проникналия въздух в шуплестата шапка се развиват микроорганизмите, които причиняват вкисването на виното. Така е, когато шапката се остави да плува на повърхността, т. е. ферментацията да е с плаваща шапка (фиг. 1). Ако се предотврати изплуването на ципите и шапката остане под повърхността, ферментацията ще протича при потопена шапка (фиг. 2). Когато за ферментацията се използват каци, това се постига с помощта на подвижно (лъжливо) решетесто дъно.

Него можете да приготвите от чамови дъски, пътно снадени една до друга и надупчени с помощта на свредел с диаметър 6-8 мм (фиг. 3). Диаметърът на лъжливото дъно е по-голям от диаметър на отвора на кацата и за да успеете да го вкарате, трябва да го направите от две части (фиг. 4). Ще ги свържете с помощта на дървени клинчета (дюбели). За направата на подвижното дъно не трябва да си служите с метални пирони или винтове, за да избегнете т. нар. синьо (желязно) пресичане на виното. За да го поставите в кацата, трябва да източите около една четвърт от мъстта, която впоследствие отново наливате.

Нищо не ви пречи да намерите и други решения за направа на лъжливо дъно, дори изплитането му от лескови пръчки например. Важното е ферментацията на червеното вино да протича при потопена шапка.

При направата на бели вина всичко това не се налага, защото задължително условие при тях е ципите на зърната да бъдат предварително отстранени. Иначе бялото вино не е бяло.

Когато ферментацията протича в бъчва, потапянето на шапката е невъзможно. За да избегнете достъпа на въздух, следва да направите дупка на капака, с който затваряте враната. През нея прокарвате шлаух, свободния край на който потапяте в съд с вода (фиг. 5). Така отделящият се въглероден двуокис успява да отлети, а достъпът на кислород до ферментиращата каша е предотвратен.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Външни растения

Публикувана на 31 Май 2018

Посещения: 2109

Калдъръмчето (Portulaca) е едно от най-обичаните у нас цветя. То е лесно за отглеждане, вирее във всякакви условия и не е никак претенциозно. Цъфти в ярки цветове, стъблата му са крехки, а листата са къси, заострени и месести с масленозелен цвят.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Външни растения

Публикувана на 04 Февруари 2019

Посещения: 1662

• Бурените израстват най-напред по градинските пътеки. Затова те трябва да бъдат унищожени още в началото на появяването им.
Мотиката не е подходящ инструмент за унищожаване на плевелите по градинските пътеки. С нея се разрушава твърдата повърхност на пътеката и прекопаването й трябва да се повтаря много често.
Борбата срещу плевелите по градинските пътеки с химически средства е много по-перспективна, а освен това изисква и много по-малко труд.На пазара предлагат различни и много ефективни препарати, а непрекъснато излизат и по-нови. При тяхната употреба трябва стриктно да се спазват указанията на фирмата производител, за да не се причиняват вреди. Някои от тях съдържат хлор, поради което при невнимателна употреба има опасност от увреждане. Ако пътеките са обградени с бордюри с плътно прилепени елементи, пръскането с препарати може да става до самите ръбове на пътеките.
• През март обикновено се засаждат овощните дръвчета и храстите, които не сте успели да засадите през есента.
• Ако имате намерение да засадите нови рози, трябва да извършите подготвителните работи още през март.
Към тези мерки принадлежи на първо място дълбокото обработване на земята (на две лопати). Тъй като розите остават на едно място много години, земята трябва да бъде обогатена с вещества, които и осигуряват хумус. Най-подходящи са разложен оборски тор и торф. Вместо тях можете да използвате и грубо раздробен компост. Всички тези вещества се сместват с пръстта от първата лопата. По-дълбокото им заравяне е погрешно, защото при липса на кислород не се получава здрав хумус.
• Където съществува възможност, засадете жив плет за ограничаване на градината, вместо да теглите ограда.
• Ако зимата е била бедна на валежи, рододендроните и други вечнозелени широколистни дръвчета трябва да се поливат обилно през март.
• За старите махонии март е най-доброто време за основно подрязване.
• В края на март започва засаждането на тревистите растения, които цъфтят през лятото и по-късно. Сега се извършват и делението, и пресаждането.
• Силните тревисти растения, които са останали няколко години на едно и също място, трябва непременно да се разделят.
• Във вече съществуващите алпинеуми всички растения трябва да бъдат проверени за зимни увреждания, а празните места да бъдат запълнени.
• За да имате през май готови млади растения от катерлива кобея и грамофонче, можете да ги засеете през март в саксии.
• Цъфтежът на гладиолите може да се премести напред, като след средата на март луковиците се поставят на топло.
• В края на март идва времето да подрежете високите тревисти растения в градината.
• Преди да минете с греблото по покритите през януари с компостна пръст тревни площи, в средата на март трябва да поръсите още и с липсващите торове.
Ако вече сте подали фосфорна киселина и калий, тогава поръсете само с чист азотен тор. За целта са подходящи амониевата селитра или сернокиселият амоняк. От първия се подават около 20 г, а от другия – по 15 г за един квадратен метър. Където трябва да добавите и фосфорна киселина и калий, се използва комбиниран минерален тор с възможно по-високо съдържание на азот и то по 30 до 40 г на един квадратен метър.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Външни растения

Публикувана на 16 Май 2018

Посещения: 2513

Принадлежи към семейство Розоцветни - Rosaceae. Издръжлива е на нашите зимни условия, като трябва да се защитава през зимния период. Мини розата цъфти обилно от май до септември. Използва се за акцент в алпинеуми или в градината. Може да се сади и саксии и кашпи.

Вид наземна част Нисък храст
Максимална височина до 50см.
Бързина на растеж Умерена
Температурен обхват Студоустойчив (-20°C)
Лист Опадващ
Цъфтеж Розов (VI-IX)
Слънце/сянка Слънце
Поливане Умерено
 Подобно на останалите видове рози, чрез зариване на известна част от стеблото със земя. Поливането трябва да е умерено, а растението няма особени предпочитания към вида на почвата. Мини розата цъфти обилно от май до септември. Растението достига височина до 50 см. Чудесно украшение за цветната леха.

Използва се за акцент в алпинеуми или в градината. Може да се сади и саксии и кашпи. Предлагаме различни цветове - розов, червен, бял.