Детайли

Написана от Super User

Категория: Декоративни растения

Публикувана на 10 Декември 2019

Посещения: 1368

Едно от десетте най-популярни растения в Европа и САЩ. В последните десет години на миналия век е вече едно от най-продаваните цветя заедно със саксийните хризантеми и пеларгониуми. Много непретенциозно, затова се препоръчва и на начинаещи любители на цветя. Обилно цъфтящо от юни до октомври с най-разнообразни багри, запазващо декортивността си, с възможности да се отглежда като балконско, градинско и дори стайно растение и ниска цена - всичко това го прави желано и достъпно за мнозина.

Родовото название идва от латинската дума impatiens - нетърпелив, което е намек за разпукването на плодовете при най-слабо докосване при някои видове. То е многогодишно, тревисто, със сочни светлозелени стъбла, които се разклоняват и цялото храстче на възрастното растение се обсипва с цветчета - бели, розови, виолетови или оранжево-червени.У нас го наричат циганче, сигурно все заради тази непретенциозност и весели, шарени цветове, в Англия заради "усърдното" си и продължително цъфтене са го нарекли "Busy Lizzie", руснаците го наричат гальовно "мокрия Ванка", защото предпочита винаги да му е по-мокричко или "огънче", заради ярките му цветове.

Циганчето или както е латинското му наименование Impatiens е от семейство Balsaminacea. Названието на рода произхожда от латинските думи im (in) — не, без и patiens — понасящ, издържащ на натиск, което намеква, че зрелите плодчета, криещи десетки семенца, не понасят и най-леко докосване до тях - веднага се отварят, пръскайки семенцата. Семейството наброява около 500 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти, разпространени предимно в субтропиците и тропиците на Азия и Африка.

У нас, цветята, които познаваме от саксиите и градините на нашите баби са от по-разпространените сортове Impatiens walleriana и Impatiens balsamina.

Ветлолюбиво е, расте добре и на северни прозорци, но го пазете от преки слънчеви лъчи. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата - умерено. Не е взискателно към почвата. През есента и зимата трябва да се държи на температура над 10 градуса, защото спира да цъфти и започват да падат листата му.

Родината му е Източна Африка (Танзания, Мозамбик). Расте в планините на височина до 1700 м, по бреговете на планинските реки.

От края на ХІХ век се отглежда като културно растение. Това многогодишно растение се отглежда преди всичко като саксийно, има силно разклонено, стелещо се светлозелено стъбло с височина 25–35 см и елипсовидно-ланцетни леко назъбени листа, светлозелени или тъмни с лилавеещ, бронзов оттенък. Венчелистчетата са плоски, разположени на къси дръжчици в пазвите на листата, с пет асиметрични листенца и малка елегантна шпора - диаметърът им е до 3–3,5 см. Обагрени са разнообразно - в бяло, розово, оранжево, кораловочервено, цикламено, яркочервено, лилаво. Има и двуцветни, а така също и кичести сортове. Днес цветарите търгуват със 120 вариетета на това познато от години и любимо цвете.

През 70-те години една експедиция в Нова Гвинея, която търси рододендрони, наред с другите образци донася в Мериленд и различни видове импатиенс. Много от тях загиват, но оцелелите стават изходен материал, с който работят много селекционери, докато се появят удивително многосортове и разцветки на Импатиенс Нова Гвинея. Те са с по-едри цветове, образуват по-компактна корона и цъфтят по-обилно от любимите ни циганчета.

В последните няколко години и у нас се появиха новите сортове Impatiens New Guinea, завладели градините на Европа и Америка, получени в резултат на дългогодишната работа на селекционерите.

Нова Гвинея бързо се разпространява и днес масово се използва в по-сенчести дворове и градини, засаден в разноцветни групи или бордюри, в саксии и сандъчета на первазите на прозорци и балкони, във висящи кошници или в алпинеуми. А в по-северните европейски страни с късо лято и много валежи, любителите на цветята го отглеждат целогодишно като саксийно растение.

Най-популярни търговски сортове са Парадайз, Хармони, Съншайн, Импрешън, Селебрейшън и Рюър Бюти, предлагани практически от всички цветопроизводители.

Като едногодишно градинско растение у нас се отглежда и Impatiens balsamina. Семената му се сеят рано през пролетта, направо в градината. Като поникнат и пораснат малко, се разсаждат на постоянно място. Може да се купи и готов разсад. Кой знае защо цветарките на пазара освен балзамина, го наричат и върбиче. Обича слънчево, открито място, но трябва да се полива редовно, за да не клюмнат сочните стъбла.

Цъфти обилно през цялото лято - от юли до края на септември с кичести цветове - бели, розови, лилави. Именно неговите семенни кутийки се отварят с пукане, дори само при по-силен вятър, и пръскат малки, кръгли, кафяви семенца. Това му помага да се самозасажда. Така и на следващата година ни радва с многобройните си цветове.

Семейството на импатиенсите (Balsaminaceae) е голямо, но всички членове на това семейство си приличат. Всички имат сочно стъбло, еднаква форма на цвета и могат да цъфтят през цялата година. Макар листата им да са със различна форма и оцветяване, дългият период на цъфтеж е характерен за всички. А цветовете на всички растения управлява Слънцето и всяко растение от това семейство е труженик, който зарежда атмосферата със слънчева енергиял Импатиенсът създава топла атмосфера. Полезно е да има такова растение на обществени места или в дом, където често идват много различни хора. Благодарение на него атмосферата внушава на хората доброжелателност, добро отношение един към друг.

Друго общо за всички импатиенси е сочното стъбло. Стъблото свързваме със Сатурн. Стъблото е опората, силата на характера, но в сочните стъбла на това прекрасно цвете земният Сатурн е съединен с влажната Луна. Сатурн и Луната са две противоположности, които тук се съчетават сполучливо. Хубаво е да има такова цвете в дом, където между домочадието съществуват силни разногласия, водещи до конфликти, където често избухват спорове, заради неприемане на чуждото мнение. Импатиенсът неутрализира енергията на конфликта, освобождава атмосферата от рязката енергия на конфликта, изглажда напрежението, атмосферата става по-мека, кара хората да погледнат на проблемите с хумор.

Размножаване: Размножава се чрез резници от страничните клонки, които лесно се вкореняват в пясък или перлит, без да се поливат, докато дадат признаци на растеж.Препоръчва да се покриват отгоре с прозрачен съд и да се държат на топло. След вкореняването, се посаждат отначало в малки , а после и в по-големи саксии .

За да цъфти обилно, добре е през 1 - 2 години да се подновява чрез резници.

 Влияние върху емоционалното състояние:

Слънцето, за което няма покой, вдъхновява импатиенса да цъфти през цялата година, дарява растението с много необикновени свойства. Слънцето е планетата на творчеството и импатиенсът вдъхновява хората, подтиква ги към оригинална, творческа дейност. Растението е полезно за онези, на които всичко им е омръзнало и трудно изпитват радост. Под невидимите флуиди на това растение в човека се пробужда желанието да украсят действителността около тях, да направят нещо приятно всекиму. Една саксия с цъфтящ импатиенс може да направи чудо в ателието на майстора. Растението събужда в човека интерес към живота и съзидателност, развива способността му да вижда светлото и хубавото. Под негово влияние се раждат интересни идеи за промяна. Полезен е винаги, когато човек се чувства изостанал от живота, или когато другите го наричат консерватор. Сатурн и Луната, съединени в стъблото на растението, придават на растението способност да помага на човека в конфликта между "трябва" и "искам". Яко не сте сигурни в избора си, колебаейки се между своите желания и подчиняването на някакви обстоятелства, вземете си импатиенс. Под негово влияние ще се научите да съчетавате личните си интереси с обстоятелствата на принуда, така че подчинението ще стане за вас полезно. Това му свойство е полезно и за онези, които често сключват някакви бизнес сделки, работят с партньори. Благодарение на импатиенса, човек разбира как да направи договора изгоден и за двете страни.

Влияние върху здравето:
Импатиенсът принадлежи към знака на Лъва, управляван от Слънцето. Лъвът управява сърцето и безспирно цъфтящият импатиенс защитава този орган от всякакви заболявания. Но стъблото му изразява ярко връзката на Сатурн и Луната, а това съчетание на планети може да бъде свързано с ревматизма, с чувствителността на ставите при промяна на времето. Самото присъствие на импатиенса в дома ни обаче ни предпазва от сърдечни неразположения и всякакви форми на ревматизъм.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Декоративни растения

Публикувана на 15 Юни 2018

Посещения: 1785

Дафинът (Laurus nobilis) за древните гърци и римляни е символ на благородство и победа. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. В по-южните райони у нас могат да растат отделни дървета и храсти. При домашни условия една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на домакинството.
Дафинът е вечнозелено дърво или храст. Оставен свободно да расте на открито може да достигне 18 м височина, с много и добре облистени клонки. Листата са тъмнозелени, плътни и с гланц. В основата им се залагат цветните пъпки. Цветовете са дребни, бледозелени или жълтеникави, събрани в съцветие сенник, със силен аромат. Плодът е черна едносемеделна костилка.

Съвети при отглеждане

Температура:Лавровото дърво е топлолюбиво растение. Вегетацията му започва при температура над 12ºС. На открито продължава от април до края на октомври. Листата живеят до 3 години, ако не се откъснат, окапват и на тяхно място израстват нови. Най-много етерични масла в тях се натрупват от ноември до март. Дървото е силно светлолюбиво, понася и засушаване.
Торене: Изисква богата почва. Харесва торене с органичен тор. Предпочита неутрална или слабо алкална реакция на почвата. Ако се отглежда в саксии, добре е да се използват равни части оборски тор и чист речен пясък.
Торене: По време на отглеждането е необходимо да подхранвате растенията навреме с минералните торове и редовно да поливате с престояла вода. Растенията, отглеждани при домашни условия, се нуждаят най-малко от 12 градуса през зимата

Размножаване: Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Те се засяват февруари-март на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък - около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.Лавровото дърво може да се размножи и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът, който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата без да се разкъсват коренчетата и веднага се засажда на постоянното място в саксия или в двора на същата дълбочина.
От резници също може да се получи ново растение. Дължината им обикновено е 8-10 см. Засаждат се през април за вкореняване. Преди това се съкращават листните им петури, за да не изпаряват много вода. Необходима им е една година, за да се вкоренят и след това да отидат на постоянно място.
За да засадите дървото, трябва да направите ямка, дълбока 80 см и широка 30 см. Почвата от дупката се размесва с 3-4 кг оборски тор и 100 г суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното, следва новото растение и с останалата част от почвената смес се запълва дупката. Притъпква се и се полива.
През първата година растението достига до 30 см височина. Ако се формира като храст още през есента се прерязва на тази височина. Ако ще бъде дръвче, се премахват излишните леторасти и стъблото се прерязва на 60-70 см. Впоследствие се формира короната.

Дафиновите листа се прибират, когато съдържат най-много етерично масло (от ноември до март). Тогава трябва да се изрязват клонките и да се разстилат на тънък пласт или да се навързват на снопчета за изсушаване. Държат се в сухо и проветриво помещение. Не бива да се сушат на слънце, защото листата избледняват, а етеричното масло намалява.

Lnobilis достига височина над 6 м, ако не го подкастряте. Стъблата издържат на драстично подрязване, а лъскавите листа (дафинов лист) се използват в кухнята. Жълтеникавите цветове се отварят на пролет, след тях по женските растения се появяват черни плодчета. Отгледаните в каче лаври често биват нападани от щитоносни въшки - пръскайте с подходящ препарат.

Съвети
Дафиновият лист е бързорастящо растение и затова ако не го отглеждате за кухненски нужди ще трябва да формирате короната му за да има декоративна привлекателност.

Вредители:

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик

Детайли

Написана от Super User

Категория: Декоративни растения

Публикувана на 25 Юли 2018

Посещения: 1770

Наричана още "целуващи устни" заради формата на цветчетата й, хипоциртата е пълзящо растение с месести, блестящи листа. Растението е многогодишно и цъвти в продължение на четири месеца. Цветчетата стоят отделно и имат издута форма като устни. Обагрени са в жълто и червено.
Грижи: Поливайте редовно вашата хипоцирта през летните месеци, а през зимата, заради по-ниските температури водата трябва да се намали. През лятото се тори веднъж в седмицата със суха тор.
Място: Обича топлите и слънчеви пространства. Вирее на свеж въздух, като идеалните за нея температури са около 18*С. През зимните месеци температурата трябв ада се намали до 10-12*С.
Размножаване: Размножаването става чрез резници от стъбла. Потопете ги във вода и след като прокарат малки коренчета, ги засадете в леко кисела хумусна почва.
Съвет на градинаря: Подрязвайте редовно вашата хипоцирта, за да я направите по-кичеста и красива.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Декоративни растения

Публикувана на 16 Май 2018

Посещения: 3039

ГАУРА РОЗОВА

Гаура е тревисто растение с ефектни розови цветове и много продължителен период на цъфтеж - практически през цялото лято и началото на есента. Слабо популярно, но много ефектно и напълно зимоустойчиво за България растение. Използвайте в алпинеума, като единичен акцент или в саксии и кашпи.
Гаура е тревисто растение с ефектни розови цветове и много продължителен период на цъфтеж - практически през цялото лято и началото на есента. Слабо популярно, но много ефектно и напълно зимоустойчиво за България растение, което произхожда от Северна Америка. Образува гъста туфа с остри обаграни в червено листа, между които на тънки стебла се появяват множество розови цветчета, подобни на пеперуди. Обича добре дренирана, богатa почва и е много издръжлива на засушаване. Издържа без каквито и да е проблеми и най-големите летни горещини. Презимува успешно у нас при температури до -22°C, но за да нямате проблеми му осигурете добре дренирана почва . В по-топли климатични пояси листата му остават вечнозелени през цялата година. У нас те опадват изцяло при температури под нулата през зимата, но рано напролет веднага избиват отново от коренището.

Използвайте в алпинеума, като единичен акцент или в саксии и кашпи.